България остава по-непривлекателна за международните компании, отколкото по-голямата си съседка Румъния отвъд Дунава, но все пак има стабилен приток на инвестиции в най-различни сектори – от автомобилни части и ИТ логистика, до  хранително-вкусова промишленост.

Пряко инвестираният чуждестранен капитал, мярка за общата сума на чуждестранните инвестиции в дадена  страна в определен момент, се е покачил от 23 милиарда долара през 2006 г. – преди присъединяването на България към ЕС  - до 42 милиарда долара през 2015 г., макар това да е по-малко от върха през 2013 г. от  51 милиарда долара, според  Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД). Спадът в инвестициите се дължи до голяма степен на сриването на една частна българска банка, която имаше няколко чуждестранни акционери и свиването на дейността на клоновете на друга банка, базирана в Атина, която пострада тежко от кризата в Гърция, според мнението на независим консултант в София.

От друга страна, новите инвестиции в производство и услуги показват скромно увеличение от 1,2 милиарда евро през  2010 г. до 1,6 милиарда евро през  2015 г. по данни на Българската агенция за инвестиции (БАИ) - правителствена агенция за насърчаване на чуждите инвестиции.

Инвеститорите ще се възползват от ниските разходи и плоската данъчна ставка от 10 процента върху фирмените печалби и личните доходи, най-ниските в ЕС.

“Ние сме естественият мост между Изтока и Запада... Дружествата могат да инвестират в България и да разширят дейността си в цяла Европа”, казва Стамен Янев от БАИ. Той посочва  карта на България , на която са показани местата на специалните икономически зони из страната, където на  инвеститорите е позволено да купуват земя под пазарните цени.

В районите с висока безработица инвеститорите се ползват от данъчни ваканции при реинвестиране на печалбите и субсидии за социални осигуровки, казва той.

В момента се полагат усилия за ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни и лицензии за  инвеститорите в производства  и услуги, нещо, което от много време е  източник на търкания между чуждите компании подготвящи се да влязат на българския пазар.
Вече има чувствителна разлика в бързо растящия технологичен сектор: нови компании, външни изпълнители и разработчици на програмни продукти – всички те са вече освободени от повечето лицензионни изисквания.

“Особено сектор ИТ получава сериозни инвестиции отчасти поради наличието на квалифицирана  работна сила, но също така и поради това, че на тези компании не се налага да минават през разрешителен режим”, казва Алекс Нестор, вицепрезидент на Американската търговска камара в  София.

Все пак независимо, че има напредък в управлението от присъединяването към ЕС през 2007 г., много още трябва да се направи.

“Добре известно е, че  България има проблеми с корупцията по високите политически нива и съдебната система, ние сме сериозно критикувани от ЕС в това отношение. Но поредните правителства не пожелаха да вземат мерки по този проблем”, споделя софийски адвокат при условие да остане неназован.

България е класирана на  50-о място сред общо 138 страни по конкурентоспособност в последния доклад  на Световния икономически форум (СИФ). Но СИФ класира България на едва 110 и 115-о място, когато става дума за независимост на съдебната власт и сигурност на правата върху собствеността.

Софийски адвокати съветват своите чуждестранни клиенти, готвещи се да подпишат договор с местен партньор, да настояват за включване  на клауза, предвиждаща арбитраж извън България в случай на спор. За да намалят още повече риска, те предлагат също така създаване на инвестиционно партньорство в чужбина, така че само експлоатационното дружество да е базирано в България.

“Когато става дума за права на собственост извън специалните икономически зони, нашият съвет е нотариалните актове непременно да бъдат преведени и да се си набавите информация за историята, свързана прехвърлянето на собствеността в миналото”, казва един адвокат.

Премеждията на „Ийст Болкан Пропъртис“, британска компания за недвижими имоти, подчертават рисковете, свързани с инвестиране в зле регулиран имотен пазар, където има съмнения относно независимостта на съда.

До февруари “Глориент Инвестмънт България” - местен филиал на „Ийст Болкан“, специализиран в изграждането на площи за търговия на дребно, получаваше редовен наем от 22 обекта на “Техномаркет” - българска фирма за търговия с битова електроника, от която купува имотите преди 10 години.

Инвеститорите печелят от ниските разходи за труд и плоската данъчна ставка от 10% - най-ниската в ЕС.

Сега, обаче от “Глориент” казват, че “НСН Инвествмънт” - компанията, която придобива "Техномаркет" в началото на тази година, съди „Глориент“, като твърди, че нейните сделки с търговеца на дребно са нищожни и  имотите са все още собственост на “Техномаркет”. Според адвокат на „Глориент“ наемите за обектите не се плащат от началото на спора.

“Изключително обезпокоени сме от това нарушение на права на собственост в страна член на ЕС”, казва Майкъл Юлер, управителен директор на „Ийст Болкан“. “Глориент” оспорва исковете на НСН в съда в  България.

Не можахме да се свържем с НСН за коментар по спора. Въпреки сегашното затруднено положение  на британския собственик на имоти,  наблюдатели от София твърдят, че повечето партньорства между български и международни компании сега работят по-гладко, отколкото в миналото.

Това, че международните търговски камари, браншовите стопански сдружения и западните дипломати лобират активно от името на инвеститорите, които се сблъскват с проблеми, помага.

------

* Авторката е балкански кореспондент на в. "Файненшъл таймс", където е публикувана статията. Материалът е част от специалното приложение "Да инвестираш в България". Заглавието е на Клуб Z.