Помните ли как приключи вторият дебат между кандидат-президентите на САЩ Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп? Да, там даже има дебати и кампания от повече от година, в която дори се говори нерядко за политика (макар по-рядко от предишни американски кампании). Но не за това ми е думата.

В предпоследния дебат в САЩ един човек от публиката взе микрофона и зададе последния въпрос: "Кажете по едно добро качество на опонента си". Желанието на човека сякаш не свари двамата кандидати съвсем подготвени, съдейки по секундите колебание кой пръв да вземе думата.

Клинтън отигра ситуацията през сериозен комплимент за децата на Тръмп и оттам признанието, че очевидно той е добър баща, отгледал читаво поколение. Трогателно, някакси.

Тръмп на свой ред изглеждаше чак искрен, докато обясняваше колко непримирима и борбена е г-жа Клинтън и как никога не се отказва от целите и тезите си, което го възхищава. 

Нали никой не си мисли, че точно в тази американска кампания няма предоволни, направо конски дози конфронтация, неподправена политическа омраза, съвсем откровени обиди - той крие данъци, тя е болна, той застрашава демокрацията, тя е за затвора...? Има и още как. Но все някой се сеща, а друг успява да каже по някоя добра дума. 

Сега си представете някой у нас да се изхитри и да зададе същия въпрос, ако случайно някъде видим нещо, което прилича поне малко на дебати. Подозирам, че за повечето родни претенденти паузата няма да е 5-те секунди на Тръмп и Клинтън, а направо ще е добре тв излъчванията да се прекъснат от реклами за прах за пране и други санитарни принадлежности. Да не е конфузно.

Представете си в социалните мрежи сред клиповете как Цецка Цачева пее, ген. Радев лови кемтрейлс, Татяна Дончева плаши хищник, Трайчо Трайков изгаря на слънце, Пламен Орешарски яха бели автобуси, Ивайло Калфин величае руското знаме, а Красимир Каракачанов връзва свински опашки, се появи по една добра дума. Ей така, за разнообразие ... 

Трудна работа, нали? Тук общото правило е да се каканижат опорни точки, твърдите електорати да се насъскват и да се състезават кой ще изобрети по-голяма гадост, публиката е заета да хейти, вместо да мисли, а за да бъде чута някоя смислена политическа дума или няма трибуна, или думата потъва в помията, или е крайно необходимо кандидатът да е поне на кон, та някой изобщо да го забележи, за да си каже думата. Ако се прокрадне някакъв смисъл в кампанията, той бива задушен от партиен (опонентски или не) крясък, (измислен) парламентарен скандал, (изфабрикуван) друг сюжет някакъв - я мигранти, дето хем ги няма, хем вдигаме нивото на опасност, някакви роми с привилегии...  

На тези избори има 21 кандидати. За "основни" минават доста по-малко - социология, не може без нея, каквато и ще да е. И без политическа логика не може, ще ме извиняват "неосновните", част от които са и извън политическото, и извън логиката.

Добра дума - гаранция, не сте чули за никого, освен от партийния лидер, който го е издигнал. Някои и толкова дори не чуват или поне не от всички зад гърба си. Но за сметка на това сте се насладили на изобилие от опити за смешки или откровени подигравки - от фини и донякъде аргументирани, до дебелашки, безвкусни или манипулативни. Поне малко повече въображение да имаше, пък то... 

А всъщност кандидатите - всички, са точно това, което се предполага да искат "твърдите" им избиратели и подходящи за това, което целят издигащите ги. И това са качества. Вероятно не каквито се очакват от романтици в политиката, но качества. Та, по този повод решихме да кажем по една добра дума за "основните" кандидати. За разнообразие, ако щете.

Цецка Цачева 

Не е ясно какво точно си представяше Бойко Борисов под "майка на нацията", имам аз лично и сериозни подозрения, че това не беше първият гаф в кампанията й (за който тя няма никаква вина), но председателката на парламента има наистина чудесен, умен, успяващ син. Ако Клинтън беше неин опонент, сигурно щеше да й го признае. Като шеф на парламента на два пъти Цачева бе застигната неведнъж от скандали, но някак успя да ги менажира. Да сте чули нещо уличаващо за нея извън общоизвествия факт, че е била член на БКП и са я снимали как пее? Показателно е, че след доста години "в окото" на обективите начело на Народното събрание, щом стана кандидат за президент - за Цачева никой опонент или обикновен недоброжелател до момента не извади нищо "уличаващо" от ръкава. Заложиха на изтъркани и стари истории или по-лошо - коментари за външния й вид. А и относно песните, Цачева още при появата на изпълнението "Цъфнал герб" някак непринудено (и това без грам ирония) си каза от трибуната и с усмивка - пее, защото може и обича, умее и да се забавлява.

И още нещо. От Цачева едва ли някой очаква резки ходове. На който и пост да е. Това значи предвидимост. Предвидимостта в политиката е хубаво качество. Е, в случая то е... доколкото Бойко Борисов е предвидим, разбира се. Но да се ограничим до добрите думи.

Ген. Румен Радев

Критиките към БСП защо са издигнали безпартиен кандидат, пък защо от Инициативен комитет, звучат малко като оня виц, в който лъвът питал заека ту що е с шапка, ту - що е без и все го плашел, че ще го яде. Защото, ако от БСП бяха издигнали партиен функционер, бас държа, че опонентите на левицата щяха да фучат, че е... комунист. Разбира се, сега на ген. Радев ту се лепи "комунист" по гърба, когато това е подходящо за целите на кампанията, хем "не е от БСП", щото е издигнат от комитет. Пита се кое от двете е вярно. Факт е привързаността на левицата към Русия и подозренията, че ляв президент нещо може да увреди отношенията с НАТО. Хубаво, ама той далеч не е единственият кандидат, който пледира за "преразглеждане" на санкциите срещу режима на Путин в Москва. Всъщност само един от кандидат-президентите говори обратното. И той не е "основният опонент" на Радев. Между другото, същият този ген. Радев е доста дълги години по върховете на Военновъздушните сили на НАТО-вска България. Чак пък толкова страшен да е за НАТО, колкото го изкарват - едва ли. Даже лично Бойко Борисов не му прие оставката преди година.

Ген. Радев не е и твърде заразен с бацила на политиката, което го прави да изглежда поне естествен.Това му беше плюс и по време на един от дебатите, доколкото това изобщо беше дебат (за последното съмнение едва ли вина носят кандидатите сами по себе си). Също още никой не е развял кирлива риза...

Трайчо Трайков 

Десен човек, няма БКП-та, ДС-та и прочие призраци, надничащи през рамото. И като мислене, и като действия на позициите, на които е бил, Трайков е подходящ кандидат на десницата като профил. Достатъчно млад, единственият към момента, който НЕ заиграва с "носталгията" и "признателността" към Русия, защото това, което управлява в Москва, не прилича особено на онова, което е участвало в Руско-турската освободителна война. Но прилича на онова, благодарение на което Източният блок, при това не целият, сравнително скоро се върна на ценностната и политическа карта на Европа около 45 години след Втората световна война. Трайков не заиграва и с други традиционни (твърдо популистки и доста спорни) изборни "плашила", които са в арсенала на останалите кандидати - мигранти, бурки, войни и сривове на държавата и света въобще. Продължава да говори за съдебна реформа, която може да не е никак "медийно вкусна", но е важна. И Брюксел това разправя от 2007-а насам...

Във външната политика не може да се очаква завой от политиките на ЕС и НАТО. Дори тъкмо обратното. Дясната публика (самите ГЕРБ в последно време смениха титулуването на партията си от десноцентристка на народна и сякаш сами се отказаха от десния терен - б.р.) би трябвало да е доволна. Сега на Трайков ще му се наложи да я обедини тази същата публика и да я разшири. И мотивира. А оттам - да видим какво ще става с Реформаторския блок.  

Красимир Каракачанов

Т.нар. партиотичните партии - обединени. Това само по себе си е новина. На дългогодишния лидер на ВМРО едно не може да се отрече - по теми като Македония, отношенията на Балканите, отношения с Турция, отношение към армията - за 25 години не е отстъпил позиции. Нито една от изброените. Вярно, често пъти сменяше партньорите си в политиката, ориентираше се по ветропоказателя, но от това, което според "доктрината" на ВМРО се приема за важно - не се отказва.
Обединителната фигура за президентския вот в лицето на Каракачанов и сякаш чудесно уцели момента на появата си - този тип политици и партии - партиорични и националистически, са актуални и в европейски, и в световен мащаб - пак препратка към изборите в САЩ. Друг е въпросът дали балансът между "патриотизма", "национализма" и крайностите може да бъде направен в това обединение. Баланс е нужен и по оста - ЕС-НАТО-Русия, тъй като основните евроскептични заявки, но по модела на тези в Европа, идват именно оттам. 

Може би Каракачанов, поне така изглежда, е най-умерен сред лидерите в коалицията.

Ивайло Калфин

Кандидатът на АБВ има сериозна политическа кариера на най-разнообразни постове, които са добра база за стола на "Дондуков" 2 откъм опит. Калфин беше външен министър във време, в което нямаше събития в Украйна, но имаше война в Грузия, Русия пак беше на топа на устата. Външнополитическата обстановка и на Изток и тогава далеч не беше най-спокойна - тъкмо обратното. Между другото, ако помните, Бойко Борисов заяви, че лидерите в ЕНП са искали Калфин за министър, заради работата му като евродепутат преди това, макар и от Партията на европейските социалисти. 

Откъм опит Калфин е кален и в президентска битка - на предишния вот беше на балотаж с кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев и победата на последния далеч не беше смазваща, меко казано. Разликата е, че тогава Калфин наистина беше кандитатът на БСП и левицата. Сега не е, затова прилича повече на нечий римейк.

Татяна Дончева

Тя е острие. Беше такава в БСП, остана такава и си е такава. Добър юрист - това вероятно никой няма да оспори. Изключително обигран политик, който освен това няма никакъв проблем да назовава нещата както ги мисли. В прав текст. Правеше го и като депутат от левицата, докато тя беше на власт и имаше определени проблеми с министерстването на Румен Петков в МВР. Последният в крайна сметка подаде оставка тогава. И за нея претоплят стари истории - например как била работила за "Мултигруп"... Но не и, че е била юрист на Светия синод, например. 

Между другото - Дончева е и единственият политик, който е влизал в мажоритарен сблъсък лично с Бойко Борисов - в първата кметска надпревара за София, в която Борисов беше кандидат, а тя - опонентът му на балотажа. С напускането си на БСП тя не слезе от политическия дневен ред. Втората жена сред политически обяснимите кандидат-президенти. Вторият кандидат, който говори за съдебна реформа "от корените" й. Без заявка вляво или вдясно стои, което вероятно е плюс, доколкото класическият сблъсък ляво-дясно практически не е на мода у нас. 

Пламен Орешарски

Дори и тук има добра дума за казване, при все, че след премиерския си мандат или по-скоро след това, което остана в публичното съзнание от него, Пламен Орешарски е доста смела номинация. Та добрата дума е, че той минаваше за добър финансов министър (в Тройната коалиция) и е специалист в областта си - 10-процентният данък върху доходите и върху печалбата е негово дело. И си стои... Между другото, когато ставаше министър, Орешарски също прозвуча на първо четене като провокация - просто преди това беше заместник-председател на СДС, а в един момент се появи в кабинета "Станишев", след това - в гражданската квота депутати от левицата. За целта на кампанията за президент сега вероятно Орешарски също си е на мястото по своему - с номинацията му ДПС ще може да "преброи" доста достоверно електоралната си тежест, след като официално го подкрепи, макар да е издигнат от Инициативен комитет. Та - едва ли целта на Орешарски е точно да стане президент. За останалото - защо пък да не си е на мястото?

Веселин Марешки

... Напипа потребителска ниша, макар да не е съвсем ясно защо иска да я превърне в политическа. Но се пробва. Упорито.

Останалата част от кандидат-президентните някак са трудно уловими защо са в кампанията и с кои свои качества допринасят за нея. Някои припомнят за себе си, други, вероятно, имат нужда от 5 минути слава, трети сигурно имат други солидни аргументи, за които не подозираме, а четвърти - може би се забавляват. 

"Пожелавам на политическите ни противници много успехи, на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ още по-големи успехи и въпреки всичко да се прекръстят, че българският народ няма такива президентски двойки като САЩ. Това е голям късмет за нашата нация", каза при представянето на своя кандидат Бойко Борисов.

Всъщност нашите кандидати са си съвсем на мястото - според възможностите и банката кадри, според заложените (партийни най-често) цели, според възможността да бъдат харесани или поне преглътнати. Логични са. И не - не са по-добри от тези в САЩ. Но едва ли са и по-лоши. Само че са в много по-кофти среда, в която политиката е сведена до ниво, доста по-ниско от това между Тръмп и Клинтън. Те понякога говорят за политика - помежду си. Тук когато някой тръгне да го прави - или няма кой да го чуе, или врявата на хейта и опортите точки го заглушава.

Затова освен с кандидати, разполагаме и с главите си.