В Русия започнаха парламентарните избори, доминирани от поддръжниците на президента Владимир Путин, предаде Би Би Си.

Първи започнаха да гласуват в далекоизточните Чукотски автономен окръг и Камчатски край още в 23 часа московско и българско време снощи.

Последни отвориха секциите в Калининградска област - най-западния регион на Русия, представляващ анклав между Литва и Полша.

Причина са 11-те часови пояса в страната, която е най-голяма на площ в света - над 17 милиона квадратни километра.

Жителите на страната избират депутати в 450-членната Дума - долната камара на парламента. За първи път от 2003 г. бе върната смесената система. Така половината от депутатите ще влязат по партийни списъци, а другата половина - от едномандатни райони.

Мандатът на Думата е петгодишен. В настоящата долна камара има само шепа депутати, противници на президента Владимир Путин. В парламента са представени само 4 партии - "Единна Русия", оглавявана от премиера Дмитрий Медведев, либералдемократите на Владимир Жириновски, комунистите на Генадий Зюганов и "Справедлива Русия" на Сергей Миронов. Те обаче подкрепят почти всички решения на управляващите и правителството.

"Единна Русия", основана от Путин, има абсолютно мнозинство - 238 депутати.

Сегашните прогнози сочат, че 5-процентната бариера отново ще минат само тези 4 партии. Проучванията дават 43 на сто от гласовете за "Единна Русия".

Очаква се резултатите да станат известни още тази вечер.

Военнослужещи от Президентския полк се редят на опашка в московски избирателен участък.

Най-голямо напрежение предизвикват изборите в съседна Украйна. За първи път за Дума гласуват в Крим и Севастопол, които Русия анексира през 2014 г. Киев призова Запада да не признава резултатите и да не изпраща наблюдатели в тези региони. Парламентът предупреди, че всяко посещение там ще бъде третирано като криминално нарушение на украинските закони.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков контрира, че Русия няма намерение да обсъжда с други държави изборния процес на своя територия, каквато според него са Крим и Севастопол.

Властите в град Харков пратиха допълнителни подкрепления за охрана на руското консулство. Засега няма съобщения за инциденти нито там, нито в Крим или Севастопол.

Днешните избори са първо изпитание и за Ела Памфилова. Тя бе назначена за шеф на ЦИК на мястото на Владимир Чуров, когото опозицията обвиняваше във фалшификаци на изборните резултати. На вота през 2011 г. според представена от ЦИК таблица излезе, че в един от регионите избирателната активност е била 146 на сто.

Ела Памфилова обеща, че ако изборите не минат гладко, ще си подаде оставката.

Русия гласува, едва видяла края на тунела, отбелязва АФП. Това става след година и половина дълбока рецесия заради сриналите се цени на петрола и санкциите на Запада заради агресията в Украйна.

Руската икономическа криза, най-продължителната през 16-годишното вече управление на Владимир Путин, изстреля нагоре цените и сви покупателната способност на домакинствата в страната.

И въпреки това предизборната кампания мина доста вяло, отбелязват анализатори. Те не очакват и протести като тези след изборите през 2011 г. Тогава стотици хиляди хора в Москва, Санкт Петербург и други големи градове демонстрираха, като обвиниха властите, че са фалшифицирали резултатите.

Руснаците изпаднаха в апатия, тъй като не вярват, че дори с протести могат да променят нещо.