Влиянието на Германия в Европа произтича от икономическата й мощ и от размерите на страната. Но само подобна тежест не е от голямо значение за Брюксел. Трябва да се използват и ресурсите на съзиданието. За германското правителство е трудно да направлява съдбините на континента. Причините за липсата на възможност Германия да прокарва линията си са:

Избирателят наказва центъра

При последната среща на Европейския съвет малко преди Коледа си струваше провеждането на среща и на Европейската народна партия (ЕНП). Имаше доста време да се поговори със съветници на опозиционни лидери, примерно за плановете на Никола Саркози да се върне в политиката, по стратегията на ЕК по бежанския въпрос, както и по предстоящите избори в Испания. Не беше взето обаче никакво решение, което би повлияло изхода от Европейския съвет.

Всички са в дълг към избирателите. Преди година гърците избраха ляво правителство, изборите в Португалия доведоха до лява коалиция. Във Финландия християндемократите се разделиха с премиерския пост. През миналата есен поляците дадоха властта на дясно популистко правителство. Така около Меркел стана самотно, нейните съмишленици по идеи изчезват от политическата сцена. Това отслабва и позициите на германските християндемократи.

Партньори напускат Меркел

Партньорите, които все още Меркел има, все повече отказват да приемат лидерството й. Да не говорим, че скептиците в никакъв случай не приемат европейското решение на бежанската криза, по което работят Меркел и Юнкер – нито относно опазването на външните граници на ЕС, нито по преразпределението на бежанците по държави. Няма полза и от Hot Spots, центрове за регистрация под контрола на ЕС, докато Източна Европа отказва да приема регистрираните там мигранти.

Лоялност към Брюксел, не спрямо Берлин

Всеки има глава на раменете си и никой не желае да му натрапват нещо от Берлин. Миналия декември шефът на кабинета на Юнкер – Мартин Селмайр, оповести радостни цифри – имало било намаляване броя на нелегално влизащите в държави от ЕС мигранти. Това било благодарение на усилията на Турция за по-добро опазване на границите. Това не беше съвсем така, а за Берлин – контрапродуктивно. На канцлерката й е нужен реален успех и действителни усилия от страна на Анкара, още повече, че тя се срещна с Ердоган малко преди общите избори в страната му. Посланието беше: голям политически ангажимент изисква и действителни насрещни стъпки.

Да не говорим, че хора като Селмайр имат политически инстинкти. Макар и германци, те са лоялни към шефовете си в Брюксел, а не към страната, която им е издала паспорт.

Канцлерката е без конкуренция

Между лидерите на големите държави в Европейския съвет не се е родила конкуренция на Ангела Меркел. Франсоа Оланд прекалено много е зает с Франция. Дейвид Камерън няма подобни амбиции, Рахой скоро може да се раздели с поста си. Матео Ренци още не е открил лоста, за да се изкачи до високите етажи в ЕС.

В Брюксел могат да се хвалят с решения, но не става въпрос за такива, а за бързото им претворяване. Членовете на Европейския съвет винаги са били в състояние донякъде да се концентрират върху общоевропейска криза. След това обаче идват терористичните атаки в Париж, появяват се турбуленции на борсите в Китай, които се отразяват и в световен мащаб, поставят под заплаха и благосъстоянието в ЕС. После настъпват вражди на верска основа в Близкия изток, които пък поставят под въпрос намиране на решение за Сирия.

После настъпва и новогодишната нощ в Кьолн

Всичко в тази веобща криза е свързано помежду си, нищо не би могло да се отдели на части за по-лесно намиране на решение. Това е море от кризи и няма изгледи приливите да бъдат раздробени.

-----

* Препечатваме със съкращения анализа, публикван във в. “Ди Велт” .

П.П. 40% от германците искат оставката на Ангела Меркел заради миграционната криза, показва проучване, проведено от социологическия институт INSA за германското списание "Фокус" и публикувано днес.