БЕРЛИН - Не претендираме да сме суперсила, заявява руският президент Владимир Путин в интервю за в. "Билд". Днес най-тиражният вестник в Германия пусна втората част от разговора (първата публикувахме вчера). Господарят на Кремъл споделя възгледите си по широк кръг теми - от войната в Сирия до геополитиката и Г-8. Вчера той определи НАТО като агресивна организация, нарече присъединяването на Крим Божия справедливост и обясни, че не се прекланя пред Меркел, но я цени, защото е открит и честен човек. 

В увода към днешната част най-тиражният германски всекидневник посочва, че когато въпросите и фактите не са му угодни, той ги подминава, като че ли Русия не води агресивна политика спрямо Източна Украйна. Но много международни кризи не биха могли да бъдат решени без Русия. Путин е наясно, че това го знаят Европа и САЩ и ще трябва да се съобразяват, посочва “Билд”.

Вижте пълния текст на втората част на интервюто.

- Господин президент, международната общност отлъчи Русия. Вие нямате право да присъствате на срещите на лидерите на най-развитите икономики в света - Г-8. Доколко това ви боли?

В миналото имах впечатлението, че Русия никога не е била пълноправен член на Г-8. Примерно външните министри продължаваха да се срещат в стария формат – Г-7, без Русия.

- Какво си помислихте, когато президентът на суперсилата САЩ Барак Обама се подигра с Русия, наричайки я “регионална сила”?

Не го приех сериозно. Всеки държавен и правителствен ръководител в света има право да изразява мнението си. Барак Обама казва също, че Америка била “избрана нация”. И това не го приемам сериозно.

- Русия не иска ли да е суперсила?

Не, ние не претендираме за ролята на суперсила. Това е прекалено скъпо и ненужно. Ние продължаваме да сме една от водещите индустрални нации в света и когато иде реч за понятието “регионална сила”, то тогава препоръчвам да се хвърли поглед върху картата на света. На запад е нашият регион Европа. В източния регион Япония и САЩ заедно с Аляска са наши съседи. В северния регион през Арктика имаме граница с Канада. Който въпреки това иска да омаловажи значението на Русия в света, той в действителност иска да величае единствено себе си и собствената си страна. Това е грешка.

- Ще се опитате ли да върнете Русия в кръга на Г-8?

Срещите на Г-8 преди всичко бяха полезни, тъй като винаги е добре да се обменят алтернативни мнения и да се чуе Русия. Този обмен на мнения продължава в кръга на държавите от Г-20, при APEC - държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион и в кръга на бързо развиващите се държави – BRICS.

- Как стоят нещата при отношенията с НАТО? Замразен е Съветът НАТО-Русия.

Не ние замразихме и това сътрудничество. Русия с удоволствие отново би си сътрудничила с НАТО, има достатъчно основания и поводи. Но то е като в реалния живот – щастлива любов е само тази, която е взаимна. Когато не искат да работят съвместно с нас, няма как да стане.

- Не само липса на сътрудничество е повод за загриженост. Междувременно се стигна до конфронтация с членка на НАТО. Наскоро Турция свали руски боен самолет в пограничния турско-сирийски регион. Възможно ли е такъв инцидент, макар по недоразумение, да подпали целия свят?

Турция е членка на НАТО, но тя не беше нападната. Ето защо НАТО не е длъжна да защити Турция, а проблемите ни с Турция нямат нищо общо с членството на тази страна в НАТО. По-добре би било турското ръководство да се извини за свалянето на самолета, което категорично беше военно престъпление, вместо да звъни в Главната квартира на НАТО. Когато Турция преследва собствените си интереси в региона, Германия и НАТО не са длъжни да я покрепят, или?

- Колко голяма е опасността един такъв инцидент да ескалира?

Много се надявам такива събития да не прераснат в големи военни конфликти. Но когато са застрашени интересите и сигурността на Русия, Русия ще се противопостави. Това всеки е длъжен да знае.

- Вие споменахте региона, значи Близкия изток. Русия се намеси и военно в Сирия. Много западни експерти и политици казват, че руските въздушни удари са насочени не срещу тероростичната организация Ислямска държава, а срещу бунтовници, които се бият срещу Асад. Накратко – бомбардира ли Русия погрешни цели?

Въпросните видео доказателства за подобно твърдение се появиха още преди руските военни сили да са започнали мисията си. Това ние можем да го докажем, дори когато критиците ни не искат да го приемат. А какво да кажем за US пилотите, които в Кундуз, Афганистан, бомбардираха болница на „Лекари без граници”? Тогава загинаха много хора, а западната преса мълчи.

- Не, много издания излязоха с публикации.

Е, да, може би спорадично, но само поради факта, че между жертвите имаше и чужденци. След това случаят потъна в забвение. А кой все още си спомня за сватбите в Афганистан, когато при американски бомбардировки бяха избити стотици невинни граждани? Нашите пилоти не бомбардират граждански цели, освен ако вие определяте като такива хилядите камиони цистерни, така да се каже жив нефтопровод. Ние ги бомбардираме, но това правят също американци и французи.

- Сирийският президент Асад бомбардира собственото си население и носи отговорност за хиляди избити, това е неоспоримо. Асад съюзник ли ви е? И ако да, защо?

Това е шчекотлив въпрос. И аз смятам, че по време на конфликта президентът Асад направи много грешки. Но този конфликт никога нямаше да има такива измерения, ако не беше подклаждан извън пределите на Сирия – с оръжия, пари и жива сила. Кой носи отговорността? Правителството на Асад, което се опитва да запази целостта на държавата? Или бунтовниците, които искат да я разпокъсат и обявяват война на това правителство?

- Каква цел преследва Русия в сирийския конфликт?

Във всеки случай мога да ви кажа това, което ние не искаме. Не искаме краят на Сирия да е като този на Ирак или Либия. Погледнете Египет. Президентът Сиси заслужава похвала, тъй като той при извънредна ситуация пое отговорността и властта, за да стабилизира страната. Ето защо трябва да се направи всичко възможно да се подкрепи легитимната власт в Сирия. Това обаче не означава всичко да остане постарому. Когато се постигне напредък при стабилизирането на страната, трябва да последва конституционна реформа и след това предсрочни президентски избори. Единствен сирийският народ може да реши кой в бъдеще да управлява страната.

Не съм нито приятел, нито невеста или жених

 

- Наистина ли сериозно смятате, че Асад все още е легитимен лидер на Сирия? Той бомбардира собствения си народ. 

Асад не води война срещу собственото си население, а срещу онези, които с оръжие се изправят срещу правителството. Ако страда и цивилното население, то това не е вина на Асад, а на първо място на въстанниците и подкрепящите ги зад граница. Още веднъж – това не означава, че всичко в Сирия е наред или че Асад винаги постъпва правилно.

- Ако действително се стигне до президентски избори и Асад ги загуби, Русия би ли му дала убежище?

Времето още не е назряло. Но със сигурност беше по-трудно да се даде убежище в Русия на господин Сноудън, отколкокто би могло да е в случая с Асад. Първо обаче сирийският народ трябва да може да гласува и тогава ще се види дали при изборно поражение Асад ще се види принуден да напусне страната. Това обаче не е предварително условие. Дотогава Русия ще се бие срещу "Ислямска държава" и срещу онези бунтовници, обявили се срещу Асад, които са се съюзили с "Даеш". Същевременно ние подкрепяме войската на Асад, която се бие срещу "Даеш", но и силите, които са срещу Асад и се бият срещу "Даеш". Признавам, че това е твърде сложно.

- Доколко избухналият конфликт между Иран и Саудитска Арабия усложнява конфликта в Сирия?

Действително този конфликт усложнява обстановката – намиране на решение на сирийския въпрос, съвместната борба срещу терора и слагане край на бежанската криза. Не искам да спекулирам по въпроса дали се задават мащабни противоречия между тези две държави. И към двете Русия поддържа много добри отношения - както с Иран, така и със Саудитска Арабия. Беше обаче грешка на ръководството на Саудитска Арабия да изпълни смъртна присъда срещу шиитски духовник, той не се е бил с оръжие в ръка. Смъртни наказания в Русия не бяха изпълнявани дори в най-кошмарните времена на терора – през 90-те години и в началото на века. От друга страна абсолютно погрешно беше да се щурмува саудитското посолство в Техеран.

- Господин президент, един последен въпрос. Когато през 2014 г. Русия беше домакин на Зимната олимпиада, преди това имаше много критики относно демокрацията. Мислите ли, че подобен дебат ще има и преди мондиала през 2018 г.?

Що се отнася до демокрацията в Русия, то аз смятам така: Всесилните с удоволствие говорят за свобода, за да промиват мозъците на населението. Демокрация означава власт на народа и възможност да се виляе върху управляващите. Русия натрупа достатъчно опит с еднопартийна система, няма да се връщаме към нея. Ние ще продължим да развиваме демокрацията си и да я усъвършенстваме. Вече 77 партии са допуснати за парламетарните избори, повечето губенатори се избират пряко.

- Но политическите съотношения в Русия не изглежда да са като при една европейска демокрация.

Няма единен световен модел за демокрация. Това, което се разбира под демокрация, в отделните страни е различно. Това разбиране в Идия е друго, отколкото в САЩ или другаде, в Русия или Европа. Примерно заради избирателната система в САЩ един политик беше избран два пъти за президент, въпреки че конкурентът му беше спечелил повече гласове на гражданите. Затова ли САЩ са демокрация? Естествено, че са. А що се отнася до опитите да се злоупотребява със спорт или Световното първенство по футбол в Русия да се използва за мръсни политически игрички – това действително е съвсем глупаво и погрешно. Дори когато понякога държавите да имат проблеми помежду си, не бива да се фокусира върху изкуството и спорта. Изкуството и спортът са затова, да сближават народите, а не да ги разделят.

- Господин президент, благодарим ви за разговора.