Как изглежда първият месец на "Прогресивна България" и на кабинета "Радев" във властта?
Размахване на плашила, липса на смелост в предлагането на непопулярни решения, объркани послания, признаци на високомерие и самозабравяне, повтаряне на добре познати модели на поведение.
Радев копира Борисов, но като продължава да се държи като президент, над всички, последна инстанция, без пряко да се "цапа" и замесва.
Това бяха някои от наблюденията в първата част на анализа, посветен на представянето на новата власт, дошла след внушителен изборен резултат и пълно парламентарно мнозинство, непостигано от десетилетия, както и генерирала твърде много очаквания, че най-общо казано ще бъде различно.
Различно ли е, обаче?
Кадрите решават всичко
Радев щедро копира Борисов, който пък в прав текст си е казвал, че се е вдъхновявал от Симеон Сакскобургготски и от Тодор Живков. Затова вероятно сега премиерът президент продължава да следва стриктно максимата, че кадрите решават всичко.
В тази посока основната линия е проста – на всички, които са ни били близки, им се отблагодаряваме с важни постове. С акцент, разбира се, върху кадрите с военна подготовка.
Без изненади, най-близкият кръг около Радев получи министерски кресла или важна роля в парламента. За да защити някои от тях, премиерът нямаше проблем и да изрече известни неистини – справка земеделският министър Пламен Абровски, който се оказа член на ПБ, преди партията въобще да е структурирана, или външната министърка Велислава Петрова, която според него никога не е имала нещо общо с ИТН. Втората част от избора бяха бивши зам.-министри от служебни кабинети на Гълъб Донев, не и без връзки с правителства на ГЕРБ, обаче. Линията на нещо познато, но и на тихо застъпване във властта също може да се проследи. Най-вече в министерства като здравното, например, в които явно може и така.
Най-често се залага на верните хора. Начело на митниците отиде Николай Шушков, бивш зам.-министър при Гълъб Донев и предишен кандидат-кмет на Благоевград, подкрепен от инициативен комитет, начело с Лазар Причкапов.
Особеният управител на „Лукойл“ също беше сменен и постът зае Евгени Симеонов, бивш председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор, назначен тогава от кабинета на Гълъб Донев. Часове след назначението на Симеонов Божидар Божанов от "Демократична България" отбеляза във фейсбук, че баща му в миналото се е кандидатирал за депутат от ДПС. Проверка на "Дневник" показа, че става дума за бившия началник на отбраната (2009 - 2014 г.) ген. Симеон Симеонов, който е водач на листа на ДПС в София на изборите през 2014 г. Тогава не влиза в Народното събрание, но стана депутат от същата партия през 2017 г. Ген. Симеонов е представител на военната авиация, а времето, в което е началник на отбраната, съвпада с периода, в който Радев става началник на Военновъздушните сили. Другият син на ген. Симеонов - Христо, e депутат от "Прогресивна България".
Интересна беше и бързината, с която беше сменен и.ф. шефът на ДАНС Деньо Денев, при това по негово предложение и след като преди това като президент Румен Радев категорично отказваше да подпише указ Денев да оглави агенцията. Малко след клетвата на новия кабинет начело на ДАНС застана Станчо Станев. "Станев е с отнет достъп до класифицирана информация през 2013 г.", алармира лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, но Радев отговори, че бил проучил и всичко било възстановено от съда и избраникът му бил възстановен след това на работа в Националната служба за охрана и то на висока длъжност. Появиха се и медийни публикации, според които Станчо Станев е бил лична охрана в по-ранни години на Радев, като се предположи и топла връзка с Николай Копринков.
Две назначения направиха през последните дни особено неприятно впечатление.
Оказа се, че щом е негов човек, Радев няма проблем да назначи на важен пост личност с повече от спорна репутация. За своя бивш секретар на „Дондуков“ 2, соченият често за сив кардинал Николай Копринков, на когото Борисов преди време (сега вече не го споменава) кръсти даже корупционен маршрут „Пътя на Копринката“, премиерът избра по-малко публично видима длъжност – началник на политическия кабинет на министър-председателя. Но за сочения като пряко отговорен за скандалния договор с „Боташ“ бивш служебен енергиен министър Росен Христов направо разпредели шефско място в Държавната консолидационна компания. ДКК често е наричана „черната дупка на властта“, управлява милиарди, около тази държавна структура периодично избухват тежки скандали, а какво точно върши обикновено е обвито в непрозрачност. Хора с особено чувство за хумор биха казали, че Христов е роден за това място. Преди ден самият бивш министър, сегашен виден кадър на ДКК разясни, че от над 30-годишен стаж има само 10 месеца на държавна работа, а експертизата му била призната на три континента. Кой знае защо специално беше изтъкнато и че Христов ще взема скромна заплата - 1770 евро?!
Любопитен стана и друг сюжет. Свързан с тънката червена линия на запазващото се влияние на ГЕРБ в сферата на здравеопазването, където попада и институцията, която разпределя най-внушителния обществен ресурс, а именно НЗОК и откъдето немалка част от този ресурс щедро се източва към частни джобове.
През седмицата имаше две „радостни“ новини в това отношение, които някак зададоха подозрението, че новата власт смята да я кара съвсем по старому в здравеопазването, още повече че и министърката Катя Ивкова си е стар, обръгнал кадър на МЗ. Председател на здравната комисия си остава и в този парламент депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов. А след като мълча почти месец след встъпването си в длъжност, Ивкова се записа с предизвикало много отрицателни реакции кадрово решение – върна обратно начело на влиятелната агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева, кадър със спорна професионална биография, считана за близка до ГЕРБ и до Ангелов.
Динева беше освободена от служебния кабинет заради бездействие по отношение на трансплантациите. Броят на донорските ситуации по нейно време падна до много ниски нива, като същевременно се харчеха немалки обществени средства за дейности като кръгли маси, социологически изследвания, семинари и прочие. Сега МЗ я връща, за да продължала... международното сътрудничество в сферата на трансплантациите. Последваха веднага гневни реакции от пациентски организации. Разочарование дойде и от представители на младите лекари за връщането на ситуацията в здравеопазването такава, каквато беше и преди и без никакви признаци на воля нещо да се промени.
И докато с кадрите нещата са ясни, там кабинетът е най-силен да показва решителност, в изявите навън, основно на премиера бивш президент нещата са по-амбивалентни, да кажем.
Двойнственост навън
Позната формула, практикувана щедро и при някои управници преди него, прилага засега Радев при визитите си из Европа - първо в Германия, после във Франция, след това в Брюксел. За пред вътрешната аудитория той обясни от Париж, че трябва „да се промени цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна“. Но след това нито от разговорите му с Макрон, останали нерегистрирани от медиите във Франция, нито с Урсула фон дер Лайен или Марк Рюте се разбра да е имал някакви разтърсващи заявления.
Иначе говоренето му е добре репетирано, за да удовлетворява известните евроскептични нагласи сред избирателите му – лавира внимателно и за ЕС, и за Украйна, около границата, но без да я прескача.
Но пък очакваната реторика е там. Така на въпрос дали е удачно Иво Христов с неговите твърде рязко откровени отрицателни нагласи към ЕС да отговаря за организацията на „Евровизия“ Радев обяви премислено:
„Европа има нужда от една солидна доза евроскептицизъм, за да оцелее в съвременния изключително сложен свят. Така че аз мисля, че е крайно време Европа да започне да работи, изхождайки от позицията на здравия разум, изхождайки от реалистичната оценка за това, което се случва вътре в Европа и около нас.“
Същевременно, докато пропагандира „полезен евроскептицизъм“, той гледа замечтано към САЩ. В дългата редица на тръмпистите у нас, Радев е на челни позиции, даже излиза едни гърди напред. (Съжаляваме, г-н Делян Пеевски, отлетя моментът).
Но се постара и около Тръмп да създаде още един виртуално-героичен сюжет (сиреч измислен) – обяви, че дал условия на американския президент. Или Тръмп сваля визите, или Радев маха военните самолети (на които и без това срокът на пребиваването изтичаше, а искане от САЩ да се удължи нямаше) от гражданското летище в София.
Този сюжет, ако човек поне малко се замисли, е колкото комичен, толкова и тъжен, защото е доста дебелашки опит да се експлоатират нелекуваните комплекси за малоценност на една нация. Но точно заради тези комплекси и най-вече заради синдрома „захласване по голям брат“ Радев всъщност много добре се ситуира и спечели от нелепата си история за ултиматума към Тръмп (който вероятно още трепери от ужас в Овалния кабинет, нали).
Така че засега Радев се очертава като тънък народопсихолог, играе чудесно по струната на широките народни маси, със съответните дози популизъм, като дава на "на хората" това, което те искат да чуят. Макар че някои от хрумванията - ала прясно анонсираната "кошница с грижа" (защо не "бидон с надежда", "щайга със справедливост") изглеждат като претопляне на стара манджа.
ПБ и Радев, освен популистките заигравки, има и още едно оръжие.
Най-големият пиар ресурс на управлението досега е… МВР
За замазване на очите Радев си има Иван Демерджиев. Но парадоксално - напоследък новините с положителен знак и с внушения за решителност идват от… МВР. Най-големият пиар ресурс на управлението в момента е точно там. Поне досега. Днес дойде новината, че запазеният от времето на служебната власт главен секретар на МВР Георги Кандев подава оставка заради невъзможност да работи в тези условия. Задържа се един месец.
Иначе Демерджиев, почти до престараване, е на пулса на обществото – да използваме това чудно клише. Той знае какво се помни и какво прави добро впечатление. В графа „ние ги хващаме“ бързо се оказа прокурорският син, отнякъде се появи задържан в Белград Стоян Мавродиев…
Той е онзи, който настояваше за свалянето на охраната от НСО на Борисов и Пеевски – един плюс на новата власт, той е този, който споменава все още тези имена и обещава пълна прозрачност за произхода на имането на лидера на ДПС.
Варненският кмет Благомир Коцев обяви за незаконния „град“ в Баба Алино чак сега, като се оправда, че имал вече подкрепата на властта и най-вече на вътрешния министър и така станало възможно влизането в обекта. Тази позиция на Коцев е доста слаба и лесно оборима, но показва промяната в общите нагласи.
(Макар и без връзка с МВР и Демерджиев, но по същия начин - без новата власт да прави кой знае какво усилие, и статутът на Борислав Сарафов бързо се смени в обикновен следовател. Просто ВСС реши, че вятърът на промяната много силно духа вече в друга посока и трябва да се „прегрупираме“. А и има опит за прегрупиране – за една нощ, в историята с Иван Гешев.)
Понякога и тук с пиара се прекалява – като зрелищното отвеждане за разпит под полицейски конвой на кмета на Кърджали. По-късно бдителни граждани в социалните мрежи пуснаха кадри как със същия Ерол Мюмюн Демерджиев открива обновената сграда на Пожарната в града… Все пак имаше интересно "съвпадение" във времето - само няколко дни след разпита на кмета на Кърджали цялото ръководство на ДПС в намиращото се наблизо Кирково реши да подаде оставка и да се възмути смело от централата. И Кърджали, и Кирково бяха сред първите "пристанали" на Пеевски преди две години. Дали това е началото на някаква нова вълна на рязко „осъзнаване“ и „преосмисляне“ в ДПС - не може да се каже. Едно е сигурно - в България такива „случайности“ рядко са случайни.
Ако властта обаче е опряла за добрия си имидж до МВР, това съвсем не е съвсем добър знак. Тук напъват отново асоциациите с ранния ГЕРБ и хиперактивността на Цветан Цветанов в МВР и срещу разни банди, операциите с гръмки имена и свалените на земята заподозрени. По едно време тогава даже работата стигна дотам, че Цветанов беше изместил по рейтинг Борисов. Пак така няколко години по-късно пък се оказа остракиран от ГЕРБ… Спомени.
Засега МВР, "царственият авторитет" на Радев, пълното мнозинство и желанието за по-продължителна стабилност в обществото гарантират, изглежда, едно безпроблемно управление на ПБ. Липсата на решителност в предприемането на непопулярни мерки, поглеждането към стари практики и кадри, първите знаци на самозабравянето са предупредителни сигнали. Не помага, че Радев ще бори ГЕРБ, като копира Борисов.
