Иванка Динева се връща начело на мегаагенцията "Медицински надзор" (ИАМН). Д-р Атанас Атанасов е освободен.Това съобщиха от Министерството на здравеопазването.

Динева оглави агенцията през септември 2023 г., но бе освободена през февруари тази година от служебния министър на здравеопазването Михаил Околийски. Новата стара шефка на "Медицински надзор" е добре познато име, като кариерното ѝ развитие се свързва през годините с ГЕРБ.

През 2023 г. тя беше предложението на вече бившите управляващи от партията на Бойко Борисов да оглави НЗОК при разпределение на ключови позиции в "сглобката". Тя обаче беше принудена да се оттегли от кандидатите, след като около предишната ѝ дейност се появиха различни противоречия. Динева е била подуправител на Касата, както и шеф на РЗОК в София, откъдето е дисциплинарно отстранена. 

Тогава "Капитал" писа, че тя е помолила държавните болници да си напишат сами колко пари искат да получават от НЗОК, а не ги е разпределила по прозрачни критерии, което е нейно задължение като директор. Другата причина е, че е използвала столичната здравна каса като политическа бухалка срещу неудобни на ГЕРБ лекари. Динева се смяташе за близка до Костадин Ангелов, бивш министър на здравеопазването на ГЕРБ. Тя обжалва решението и спечели делото.

Няколко месеца, след като не успя да стане шеф на НЗОК, Иванка Динева беше назначена начело на "Медицински надзор".

През април 2025 г. около името ѝ се появи нов скандал. Тя разгневи редица пациентски организации с реплики как трансплантираните, получили втори шанс за живот, "трябва да бъдат по-смирени". Представители на пациентите обвиниха ИАМН в провал на управлението на донорството, липса на диалог и нежелание за промяна на нормативната уредба. 

Разследване на "Офнюз" показа, че само за три месеца в края на 2024 г. от "Медицински надзор" са похарчени близо 430 000 лв. за популяризиране на донорството и 596 031 лв. за обучения на медицински специалисти. Първоначално през 2024 г. за убеждаване на обществото в каузата са били планирани 900 000 лв., а за обучение на специалисти - 630 000. А един от примерите е 4-дневно онлайн обучение, за което ИАМН е платила 358 871,34 лв. Според обяснението на агенцията с изразходваните над 430 хил. лв. са реализирани „кампании и събития, които привличат общественото внимание към донорството“. 

Назначена беше вътрешна проверка на МЗ. От одитния доклад стана ясно, че за „Привличане общественото внимание върху необходимостта от донорство“ за изминалата година са изразходвани 429 699,53 лв.  Сред тях са 56 000 лв. за рекламни материали и кетъринг за конференции в УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД и в МУ-Пловдив на теми, обхващащи значението на донорството на генетичен материал, начините на донорство и неговото значение върху обществото; популяризиране на донорството в България чрез социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм, Тик-Ток и YouTube в размер на 48 000 лв.; изготвяне на комуникационна стратегия за популяризиране на каузата в подкрепа на донорството и трансплантацията и кампанията „Да! За живот“ в размер на 36 000 лв.

Общият размер на извършените разходи през 2024 г. по Националната програма е 1 073 454,67 лв., при утвърдени 1 206 371 лв.

В същото време през цялата 2024 година в България имаше едва 16 донорски ситуации и 34 трансплантации на фона на съответно 22 трупни донора и  42 последващи трансплатации пред предходната. А страната остана на последно място в Европейския съюз по брой извършени трансплантации и реализирани трупни донори на милион население. 

През септември 2025 г. обаче стана ясно, че Агенцията за държавна финансова инспекция няма да извършва проверка в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

На този фон любопитни са сега мотивите, с които новата здравна министърка Катя Ивкова, дългогодишен кадър на висши чиновнически позиции в МЗ преди да поеме политическия пост, връща Динева в "Медицински надзор". 

"Сред основните задачи, възложени от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, ще бъдат активизиране на международното сътрудничество в областта на донорството и трансплантациите, както и продължаване на конкретните действия, предприети през 2025 г., за сътрудничество в областта на белодробните трансплантации на български пациенти чрез партньорства с водещи европейски трансплантационни центрове.

Назначението на Динева цели да осигури необходимата приемственост по вече започнати международни контакти и инициативи, насочени към разширяване на достъпа на българските граждани до високоспециализирано трансплантационно лечение и развитие на международното сътрудничество в тази област", обявиха в съобщението си от МЗ.

Същевременно точно сред мотивите за смяната на Динева от служебния министър Околийски беше несправянето в областта на трансплантациите.

Сред мотивите за освобождаването ѝ тогава беше "необходимостта от подобряване на координацията и ефективността при реализиране на донорски ситуации в страната, както и оптимизиране на процесите по подбор на подходящи реципиенти за извършване на трансплантации на български граждани".

Иванка Динева е юрист и счетоводител по образование от Югозападния университет - Благоевград, който през повечето време работи в държавни институции.

Остри реакции срещу назначението на Динева от пациентски организации

След новото старо назначение дойдоха остри реакции от пациентски оранизации.

"С мотивите за повторното назначаване на г-жа Иванка Динева за директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ръководството на Министерството на здравеопазването дава ясен знак, че трансплантациите в България не са приоритет за настоящото управление."

Това се казва в позиция на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели.

"През целия период на своето управление г-жа Динева не внесе нито един текст за промяна на нормативната уредба, касаеща донорството и трансплантациите, въпреки че ние като НПО многократно сме давали такива конкретни предложения. Аналогични предложения са внасяли и лекари-специлисти, работещи в сектора. Нещо повече – беше проведена и среща с представители на големите лечебни заведения, които осъществяват дейности по донрство и трансплантации, на която бяха посочени конкретните проблеми и бяха дадени предложения, но нито едно от тях не беше възприето и коригирано от г-жа Динева, въпреки поетият от нея ангажимент.

Сега разбираме, че е назначена, за да „активизира международното сътрудничество в областта на донорството и трансплантациите, както и да продължи конкретните действия, предприети през 2025 г., за сътрудничество в областта на белодробните трансплантации на български пациенти чрез партньорства с водещи европейски трансплантационни центрове“.

Проблемът в България е ясен - липсват донори. А липсват донори, защото в болниците не се констатира мозъчна смърт. Всякакви приказки за сътрудничество, партньорства и т.н. са кухи клишета, които са много далече от същината на проблема", добавят от организацията.

Разочарование от кадровото решение изразиха и от Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ). 

„Възниква един съвсем логичен въпрос: на какъв език ще се развиват тези международни контакти и какви точно резултати бяха постигнати през периода 2023–2026 г. по най-болезнената тема – достъпа на българските пациенти до белодробни трансплантации?“

От БОППХ настояват за конкретен отчет вместо празни обещания и критикуват досегашната практика на неефективни командировки и обучения. Вместо да се организират „екскурзии“ на лекари от 3-4 болници във виенската университетска болница„, те призовават да се чуе дългогодишното изискване на австрийската страна, заявявано „и на английски, и на немски“ – да се обучи един конкретен, постоянно действащ екип от една болница.

„Може би е време международните контакти да излязат от рамките на официалните писма и командировки. Не е лошо госпожата да се качи на самолета и да отиде първо до Прага, после до Италия, за да разговаря лично с центровете за белодробни трансплантации“, смятат от пациентската организация.

И двете организации смятат, че назначението на Динева показва, че трансплантациите не са приоритет на новото правителство.