В деня за размисъл на 18 април инициативата „Ние броим врабчетата“ отново ще събере хора от цялата страна в едно от най-големите граждански преброявания на птици у нас. Само за 10 минути – между 9:00 и 12:00 часа – всеки може да преброи колко врабчета вижда около себе си и да въведе данните в онлайн платформата на birds.bg.
Инициативата се организира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и тази година отбелязва своето 10-о издание.
Звучи като проста задача, но зад нея стои нещо по-сериозно. Врабчетата са сред най-точните „индикатори“ за състоянието на градската среда. Те живеят близо до хората и реагират бързо на промени като презастрояване, липса на зелени площи, замърсяване и намаляване на насекомите.
Според данни от дългосрочни изследвания популацията на домашното врабче в Европа е намаляла драстично – от около 508 милиона през 80-те години до приблизително 261 милиона през последните десетилетия. Това означава, че континентът е загубил близо половината от тези птици. Подобна тенденция се наблюдава и в България, където спадът е около 50% от 2005 г. насам.
Тези числа не са просто статистика за птиците. Те показват, че градската среда става по-неблагоприятна – не само за врабчетата, но и за хората. Липсата на насекоми, например, е свързана с интензивното земеделие и употребата на пестициди. Намаляването на зелените площи ограничава както местата за гнездене, така и качеството на въздуха. Шумът и замърсяването допълнително влошават условията на живот.
Именно затова кампании като „Ние броим врабчетата“ имат значение. Те събират данни в голям мащаб, които учените не могат да набавят сами. Включването на хиляди хора позволява да се проследят тенденции във времето и да се разбере къде проблемът е най-сериозен.
И сега, преди да си кажете: „Как този метод на преброяване може да представи адекватни данни?“
Преброяването на врабчетата стъпва на утвърден научен подход, познат като „гражданска наука“, при който данни се събират от голям брой участници по един и същ метод. Всички наблюдават в един и същи ден и за ограничено време, което позволява резултатите да бъдат сравнявани между различни години. Целта не е да се установи точният брой птици, а да се проследят тенденции – дали врабчетата намаляват, къде и с каква скорост.
Именно масовото участие прави този тип изследване ценен, тъй като осигурява мащаб и разнообразие от наблюдения, които биха били невъзможни за събиране от малък екип учени.
Какво следва?
Част от решенията са основно на ниво политики – повече зелени пространства, ограничаване на пестицидите и по-устойчиво градско планиране. Но има и неща, които зависят от самите хора. Засаждането на растения, които привличат насекоми, поставянето на къщички за птици, оставянето на малки „диви“ зони без косене и дори избягването на химикали в дворовете могат да помогнат.
Врабчетата може да изглеждат обикновени и незабележими, но тяхното изчезване е сигнал. Ако те не могат да оцелеят в средата, която създаваме, това означава, че същата среда постепенно се влошава и за нас.
Затова преброяването не е просто кампания. То е начин да видим по-ясно какво губим – и дали сме готови да го променим.
