Европейският съвет се събира в момент на нова енергийна криза, предизвикана от войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток. Според платформата „Матинал юропеен“ срещата рискува да се превърне в сблъсък между две диаметрално противоположни визии за бъдещето на Схемата за търговия с емисии (ETS/SEQE) – ключовия инструмент на ЕС за ограничаване на въглеродните емисии.

От едната страна са Испания и северните държави, които защитават ETS като най-ефективния механизъм за ускоряване на климатичния преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. От другата – Италия и страните от Централна и Източна Европа, за които схемата се превръща в непоносима тежест, застрашаваща конкурентоспособността на индустрията. Германия, както отбелязват дипломатически източници, е готова единствено на минимални корекции. Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен търси компромис чрез възможни национални дерогации – подход, който поставя под въпрос устойчивостта на общата енергийна политика.

В навечерието на срещата италианската премиерка Джорджа Мелони, която до скоро настояваше за пълно „замразяване“ на ETS, подписа писмо до Комисията заедно с лидерите на още девет държави: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. В документа, цитиран от „Матинал юропеен“, се подчертава, че глобалният контекст след приемането на Зелената сделка се е променил драматично, че цените на енергията и инфлацията подкопават възможностите за инвестиции в декарбонизация, а индустриите с най-труден преход са изправени пред екзистенциален риск. Затова десетте държави настояват за удължаване на безплатните квоти за емисии след 2034 г. и за по-бавното им премахване след 2028 г., което влиза в пряко противоречие с настоящия график на ЕС.

Както отбелязва "Политико", лидерите на ЕС са единни само в едно: необходимостта от спешни мерки срещу растящите енергийни цени. Разногласията започват веднага след това. Част от правителствата искат Комисията да се намеси активно, включително чрез промени в ETS, за да намали цените за домакинствата и индустрията. Други настояват, че краткосрочните мерки са национална отговорност, а ЕС трябва да се концентрира върху дългосрочната трансформация.

Комисията предлага именно дългосрочни решения – модернизация на мрежите, подкрепа за енергоемките отрасли, механизми за предотвратяване на резки скокове в цената на въглеродните квоти. За държавите, които търсят незабавен ефект, това е недостатъчно. Полша и още няколко страни настояват за ограничаване на цената на въглерода, докато Италия отново поставя на масата идеята за временно спиране на ETS. Срещу тях стои контракоалиция от осем държави, които предупреждават, че подобни промени ще подкопаят климатичната политика на ЕС.

По информация на "Политико" последните проекти на заключенията на Европейския съвет показват, че макар лидерите да искат краткосрочни мерки, текстовете за дългосрочната трансформация са значително подсилени. Акцентът върху ускоряване на енергийния преход остава непоклатим. Междувременно две идеи вече изглеждат отпаднали: реформата на пазара на електроенергия, предложена от Австрия и таванът на цената на газа, споменат от Фон дер Лайен. И двете срещат силна съпротива – от индустрията, от Германия и от група държави, които се опасяват от подкопаване на инвестициите в зелена енергия.

България се позиционира в групата на държавите, които настояват за по-бавен и по-гъвкав преход, аргументирайки се с риска за енергоемките отрасли и социалната цена на реформите. Това я поставя в един лагер с Италия, Полша и Унгария – държави, които търсят ревизия на ETS като инструмент за краткосрочно облекчаване на икономическия натиск.