Стратегията на Доналд Тръмп във войната с Иран продължава да прилича на хаос, който се е изплъзнал от контрол и е заменен от моментни решения според ситуацията, без ясна цел. Поне това е обвинението, което се отправя срещу него от европейските му (довчерашни) съюзници и американската му опозиция.
Под този знак бе разтълкувана и заплахата, която той отправи, че ще „изличи една цяла цивилизация“ като удари мостове, пътища и електроцентрали.
Хаос ли е това, или добре обмислен натиск, който използва всяка възможност, за да манипулира врага и да променя динамиката на бойното поле?
Заплахите, които САЩ и Иран си отправиха през последните часове, приличат на игра на покер, чийто заложник е целият свят. Доколко това заложничество е реалност, а не пазарна манипулация, също може да се спори – факт е, че затварянето на Ормузкия проток, през който минават 20% от петрола, е удар по световната икономика, но факт също така е и че въпреки обявеното отваряне на протока днес, корабите все още не се движат, нищо не се е променило, а цените на петрола се сринаха. Но психологическата игра с цените на петрола също е част от войната. Тя поставя под огромен натиск Тръмп, който губи подкрепата на Европа и рискува да загуби подкрепа и в своя лагер, ако икономиката наистина излезе от релси, както това стана след инвазията на Русия в Украйна и след пандемията.
Стигна се дори до твърденията на шефа на Международната енергийна агенция Фатих Бирол, че се намираме в най-голямата енергийна криза в историята. Би могло да стане, но към днешна дата това не е факт. Пандемията и войната в Украйна нанесоха много по-дълбоки и дългосрочни щети на световната икономика от войната в Иран, която нанася регионални щети засега и според икономическите експерти би се превърнала в по-голяма криза от руската война и пандемията едва след над 6-месечно затваряне на Ормузкия проток.
Но от началото на войната в Иран на 28 февруари шумът около стратегическите ходове на Тръмп се усилва. Мнозина коментатори твърдят, че той импровизира, че се намира в затруднение или че губи контрол върху развитието на войната. Въпреки това, ако се вземат предвид само фактите досега, по нищо не личи Иран да е печеливш към този момент. Напротив.
Според коментаторите хаосът на Тръмп, който не може да бъде прогнозиран и целият свят не знае в каква посока ще отиде, е прозрян само и единствено от режима в Техеран – това е нонсенс. Поведението на американския президент поставя в шах и иранските аятоласи, защото Тръмп през цялото време държи всички опции отворени.
Иранският режим е отслабен. Убийството на аятолах Хаменей още в началото на войната и укриването на състоянието на наследника му Моджтаба Хаменей, за когото се говори, че е на смъртен одър, създават объркване сред различните властови структури в Иран. Вече открито се говори за сблъсъци между религиозни фанатици и прагматици, както и между военните и религиозните лидери. Това не значи непременно, че от тези сблъсъци ще излезе нещо по-добро от досегашния режим, но не може да се тълкува по никакъв начин като знак за сила и устойчивост. В момента Иран, който преди се считаше за една от основните сили в Близкия изток, изглежда дезориентиран.
Зад агресивната реторика и твърденията, че побеждава, се оказа, че седят тайни преговори със САЩ от седмици. Социалните вълнения и оттеглянето на военни сили при поява на американски самолети показват, че има несигурност и разнобой и на военния фронт. Прокси войните на Иран в Близкия изток също са под огромен натиск, което лишава режима от някои доскорошни възможности за действие.
Тръмп изрично заяви, че не възнамерява да започва голяма сухопътна инвазия. Едновременно с това обаче, САЩ разполагат с многохилядна войска в региона.
Ако няма да има сухопътна атака, каква е нейната задача и дали са там само за уикенда?
Очевидно не. Най-вероятната стратегия на това мащабно разместване на силите е трайно осигуряване на натиск върху Иран и след края на военната операция. Тръмп знае какво се случи с предшествениците му, които вкарваха САЩ в безкрайни войни като тази в Афганистан, и всячески ще продължи да търси начин да излезе бързо от горещия конфликт. Обвиняват го, че в момента действа така, както с Русия – дава ултиматуми, после ги оттегля и накрая се обръща към вътрешната политика на САЩ, заявявайки, че войната с Украйна не е проблем на САЩ. Дали и с Иран ще направи така? Трудно е да се прави такова предположение при наличието на тази концентрирана американска военна сила около Иран, тъй като няма много паралели между двете ситуации. Видимо е, че плановете на Тръмп в Близкия изток са по-дългосрочни и най-вероятно той ще се опита да размести досегашния баланс в своя полза, без да остава в дълъг горещ конфликт, а само чрез заплаха за кратки операции.
И стигаме до снощния покер, в който Иран мигна пръв и се е съгласил на двуседмично примирие.
Защо смятам, че Иран е поддал, а не Тръмп?
За да се разбере това, трябва да се познава поне донякъде иранската икономика и кое е и кое не е голяма заплаха за нея.
Иран е страна, която води периодични конфликти и е в постоянна война с международната общност. Целите - да бъде изличен Израел от лицето на земята и победен Западът, както и типичното за авторитарните режими съзиране на външни и вътрешни заплахи навсякъде, наложиха изграждането на сериозна военна индустрия и инфраструктура, която да поддържа военната му мощ. Страната притежава една от най-големите индустрии в региона – особено производството на стомана и химическата индустрия са от световна величина.
Въпреки санкциите страната разполага с големи ресурси от нефт и природен газ. Част от тези приходи се използват за финансиране на военните разходи, които включват покупка на оръжия, заплати за военни и милиции, както и разходи за продължаване на конфликтите в региона. Иранският нефтен сектор играе ключова роля в поддържането на икономическата основа за военната му мощ.
Дългогодишните санкции обаче са научили Иран да адаптира икономиката си към липсите и проблемите чрез местни технологии и алтернативни търговски пътища. Самоизолацията на Иран го принуждава да разработва своите въоръжени сили и индустрии вътрешно, което го прави по-самостоятелен, но и с по-ниска производителност в сравнение със западните или руските оръжейни компании. Към това се прибавя и опитът от дългата Ирано-иракска война, когато Ирак загуби много от заводите си при бомбардировки и ги построи наново, разпръснати из цялата страна, така че да не могат да бъдат унищожени лесно наведнъж.
Според анализ на „Файненшъл таймс“ Иран е в състояние да оцелее цяла година само на собствени ресурси и да остане въпреки това добре въоръжен.
Според анализатори, цитирани от вестника, единственият начин икономиката и военното производство на Иран да бъдат изкарани от строя, са удари по енергетиката му.
Иранската икономика разчита на електрическата енергия за индустриално производство и социални услуги. Освен икономическите последици, ударите ще имат тежки последствия и за военната инфраструктура на Иран. Съвременните военни системи на страната, включително радарни и комуникационни мрежи, разчитат на стабилно захранване с електрическа енергия. Прекъсвания в енергийните доставки ще затруднят координацията на военните операции и ще намалят способността на Иран да реагира на заплахи.
Заплахата за такива атаки е последната степен на ескалация от страна на Тръмп, тъй като ударите по гражданска инфраструктура се класифицират като военно престъпление.
Целта на тази заплаха е не само да принуди иранския режим да започне преговори по условията на САЩ, а и да демонстрира натиска, който американците могат да окажат по всяко време над аятоласите. Този натиск не цели директна победа чрез военна инвазия, а чрез дестабилизиране на режима, отнемайки му потенциала за бързо възстановяване на военните ресурси, но и подготвяйки почвата за все повече социални бунтове.
Този натиск, съчетан с пълната несигурност какъв е следващият ход на Тръмп, принуди Иран да седне на масата на преговорите, на която той иначе от над година отказваше да направи каквито и да било отстъпки по отношение и на ракетната, и на ядрената си програма.
Техеран от своя страна също представи свой план от 10 точки за преговори, но той е един на фарси за пред иранците и съвсем друг на английски за пред американците. Пред иранците режимът твърди, че е победил, че е спечелил разрешение за обогатяване на уран, отмяна на санкциите, плащане на репарации и такси от Ормузкия проток. В плана на английски изобщо не се споменава нищо за обогатяване на уран, а Иран се задължава да преговаря за мирни споразумения с всички свои съседи.
Според източници от посредниците в Пакистан, преговорите за мир започват в петък.
Стара поговорка гласи, че Иран губи всички войни, но печели всички преговори. Дали и този път ще стане така или изходната ситуация за режима е твърде неизгодна и аятоласите ще преговарят единствено за собственото си оцеляване? Аз бих заложила на второто. Още повече, че за аятоласите и към момента така наречената победа означава единствено, че все още някои от тях са живи. Засега.
