Процедурата по прекомерен дефицит, която може да застраши България, ще бъде резултат от отказа на управляващите да направят навреме тежките реформи. Това заяви съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов в интервю за "Неделя 150" на БНР, съобщиха от пресцентъра на "Демократична България".

Божанов коментира няколко теми - президентските избори, възможната кандидатура на Андрей Гюров, скандала със незаконното строителство в местността "Баба Алино" край Варна, съдебната реформа, влиянието на Делян Пеевски в прокуратурата и бъдещето на антикорупционната комисия.

"Офертата" на ГЕРБ за общ кандидат била невъзможна

По думите на Божанов процесът по номинация на общ кандидат за президент на демократичната общност още не е започнал. Той уточнява, че първо самият Андрей Гюров трябва да реши дали е готов да бъде кандидат. Въпреки това Божанов уверява, че единна кандидатура ще има, защото такъв ангажимент са поели политическите и гражданските формации от тази общност.

Темата за Гюров не е нова. В края на април Клуб Z писа, че служебният премиер все повече се очертава като възможен кандидат на ПП-ДБ за президентските избори, а Николай Денков потвърди, че това е "основното име", което се обсъжда. Самият Гюров тогава не потвърди, но и не отрече, като заяви, че "решенията за кандидатура за президент не се взимат емоционално, а в процес, който отнема време и спокойствие".

На въпрос дали ДБ би приела офертата на ГЕРБ за обща кандидатура, Божанов отговори остро:

"Доста странна е тази оферта, защото тя е невъзможна. ГЕРБ все още носят със себе си целия негатив на завладяването на държавата в последните години. И само заради това, че са загубили изборите и в момента са се снишили и лазят по пода, в никакъв случай не значи, че взаимодействие с тях има смисъл и е възможно."

Офертата на Борисов към ПП-ДБ за общ кандидат не се появява за първи път. Още през септември 2025 г. стана ясно, че ПП и ДБ поотделно са отхвърлили подобен вариант, след като Борисов призова за "единен кандидат за президент, център-дясно". Тогава Асен Василев заяви, че ПП търси кандидатура, която да победи тази на ГЕРБ, а Ивайло Мирчев от ДБ каза, че Борисов и Пеевски са "в тандем".

"Баба Алино": корупция и заплаха за националната сигурност

В интервюто Божанов коментира и казуса с незаконния комплекс в местността "Баба Алино" край Варна. Според него по случая трябва да се гледа в детайлите - документи, срокове, дати и действия на институциите.

"Много институции са замесени, както винаги, и много вероятно е да са си прехвърляли топката и общината е една от тях, но е най-малко виновната. Има слепота на РДНСК, РИОСВ, кадастъра, ДАНС, прокуратурата - всичките тогава под контрола на ГЕРБ и ДПС. Това е типичен пример за това как беззаконие се промушва през корупционните вратички на средно, ниско, пък и на високо ниво", каза Божанов.

Той напомни и за заповедта за екстрадиция на Олег Невзоров, издадена от шефа на ДАНС миналата година и отменена след броени дни от самия него. По думите на Божанов депутатката от ДБ Стела Николова е поискала от председателя на Народното събрание да предостави секретния доклад на ДАНС, внесен в парламента, ако изобщо има такъв, за изгонването на Невзоров. Ако такъв доклад няма или в него няма информация по казуса, ДБ ще поиска изслушване на председателя на ДАНС.

"Много вероятно е по случая Баба Али да са налице и двете - корупция и заплаха на националната сигурност", каза Божанов. И добави, че е имало ранни сигнали от община Варна до РДНСК и прокуратурата, но по тях не се е работило.

Казусът придоби национален мащаб, след като акция на полицията и общината разкри незаконно застрояване върху около 100 декара в местността "Баба Алино". Става дума за 104 постройки без разрешение за строеж, част от терена е горски фонд, а според кмета на Варна Благомир Коцев мащабите са такива, че трудно може да се говори за строителство без протекция "на най-високо ниво".

От правителството и общината поне по една линия има съгласие - незаконните постройки трябва да бъдат разрушени. Земеделският министър Пламен Абровски заяви, че още през 2023 г. общината е трябвало да изчисти незаконния "град", а Коцев обяви, че се подготвят документи за премахване на част от сградите.

Дефицитът: "крачка назад тук, крачка назад там"

По темата за публичните финанси Божанов твърди, че ДБ е предупреждавала още при изготвянето и приемането на Бюджет 2025, че България може да влезе в "румънски или гръцки сценарий". Според него рискът е управляем, но управляващите са започнали да отстъпват от собствените си заявки за реформи.

"Ние от ДБ отново предлагаме десни, непопулярни мерки, въпреки че е странно опозицията да предлага непопулярни мерки. Защото или ограничаваш разходите за издръжка, или капиталовите разходи, или теглиш дълг. Чухме заявки за теглене на дълг, което е стратегически погрешно, особено в първата година на управление с мнозинство от 131 депутати - ако сега не направиш ключовите, тежки реформи, няма кога", предупреди Божанов.

Това предупреждение идва на фона на вече очертана от икономисти и анализатори траектория. Според анализ на Института за пазарна икономика, официалният бюджетен дефицит за 2025 г. е 3,5% от БВП, а само за първите три месеца на 2026 г. дефицитът е 1,5 млрд. евро. Без насочени мерки в разходната част България се насочва към процедура по прекомерен дефицит, а дългът може да стигне 45-50% от БВП към 2030 г.

Сарафов, Пеевски и съдебната реформа

Божанов коментира и оттеглянето на Борислав Сарафов. Според него предстои да се види дали това е резултат от реално разместване или от "снишаване на задкулисието в съдебната власт". Темата за съдебната реформа обаче остава водеща за ДБ, включително във връзка със цените - защото според Божанов те също са функция от липсата на справедливост и от неспособността на регулаторите да санкционират антипазарно поведение.

След "оставката" на Сарафов като и.ф. главен прокурор ГЕРБ и ДПС реагираха със своеобразен катарзис, въпреки че дотогава темата за легитимността му е била табу за тях. ГЕРБ нарече акта му "закъснял", а ДПС на Делян Пеевски заговори за "запазването на разделението на властите".

Според Божанов изборът на нов Висш съдебен съвет, дори в него да влязат "по-свестни хора по по-прозрачен начин", не изчерпва съдебната реформа.

"При негативната кадрова селекция вече 30 години съдебната система е затлачена", каза той.

Божанов твърди още, че в прокуратурата, която по думите му "винаги е действала според политическа конюнктура и под преки зависимости", Делян Пеевски все още има силно влияние. Като пример дава сигнал на ДБ до ГДБОП за пътувания на Пеевски до Дубай с представители на фирми за координация по обществени поръчки. Според Божанов Пеевски е сезирал прокуратурата, за да може тя да изземе делото от ГДБОП и да го "смачка".

"Изискват се много промени в структурни процеси в съдебната система - командирования, кариерни израствания и пр.", каза Божанов.

Самият Божанов и преди е поставял въпроса за ролята на прокуратурата. През април той разказа за разговор със Сарафов, в който тогавашният и.ф. главен прокурор казал, че "в прокуратурата корупция няма", а проблемът със съдебната корупция трябвало да се решава не от прокуратурата, а от службите. Божанов му отговорил, че прокуратурата ръководи разследването.

Антикорупционната комисия като "смокиново листо"

Божанов отдели специално внимание и на антикорупционната комисия. Според него проблемът не е само в конкретния ѝ състав, а в цялата конструкция, при която накрая всяко разследване стига до прокуратурата.

"Антикорупционната комисия, във всичките ѝ инкарнации, винаги е служила за смокиново листо на прокуратурата", каза Божанов.

И изрази надежда, че новата комисия, която според него ще бъде по-добра по начина на съставянето си, няма да бъде използвана като "бухалка", както при председателството на Антон Славчев. Но добави, че каквито и органи да има за борба с корупцията, разследванията в крайна сметка трябва да се превърнат в обвинителен акт.

"А тогава това или никога не се случва, или обвинението е опорочено и пада в съда", каза Божанов. "Ако съдебната реформа се случи, това ще е успех за нас, независимо с чие мнозинство е приета, но и с наша подкрепа."

И уточни, че внесените промени в Закона за съдебната власт са само малка част от необходимото.

Освен съдебната реформа ДБ ще продължи да предлага мерки за модернизация, дигитализация, изкуствен интелект и електронно управление, твърди още Божанов.