Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Днес за първи път рубриката ни излиза като подкаст. В дебютния му епизод историкът и публицистът Явор Сидеров чертае тревожна, но нюансирана картина на българското присъствие в Европейския съюз. В навечерието на поредните избори основният въпрос не е просто кой ще управлява, а дали България ще продължи да бъде само „обект“, или най-накрая ще се превърне в „субект“ на европейската политика.

Диагнозата: Номинална интеграция без съдържание

Според Сидеров българското общество и политически елит страдат от сериозен дефицит на визионерство. Докато страната формално покрива критериите за Шенген и Еврозоната, тя остава в „институционална пасивност“. „България се интегрира номинално и фактически... но не с темпото, с което трябва да го прави, и не със цялата активност, действеност, заинтересованост“, посочва историкът.

Липсата на ясни национални приоритети в области като енергетиката и отбраната е особено видима на фона на разломите в Брюксел. Сидеров подчертава, че България трябва да има „ясно и категорично мнение“, особено когато „отбранителната автономия вече не е просто опция... а наложителност“.

Ролята на Румен Радев и призракът на популизма

Въпреки засилващата се вълна от популизъм, Сидеров е оптимист за геополитическата устойчивост на страната. На въпроса дали предстоящият вот може да превърне България в „следващата черна овца“ или „следващата Унгария“, той отговаря категорично:

„Не. Мисля, че България е по-привързана към Европейския съюз, отколкото изглежда“.

Сидеров определя Румен Радев като „един мек, доста боязлив на този етап популист“, чиито опити за промяна на политическия модел вероятно ще изискват трудни коалиции. Според Сидеров, дори и ново правителство с популистки елементи „едва ли ще събори обществената постройка“, тъй като българите остават фундаментално свързани с ЕС.

Европа в прелом: Тръмп, енергетика и липса на лидери

Истинските рискове за България според Сидеров идват не отвътре, а от „ужасните глобални разломи“. Разминаването между лидери като Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, както и слабостта на традиционния мотор Франция-Германия, създават вакуум в лидерството.

Той се откроява на фона на променящия се световен ред и икономическите предизвикателства, включително „петролния и газов шок“. Сидеров обръща внимание на признанието на Фон дер Лайен, че отказът от ядрена енергия е бил грешка – тема с „екзистенциално значение“ за България.

„Ние сме един много пасивен член по отношение на институционалната си активност... Но по-лошото е, че няма визионерство на политическо ниво, на идейно ниво“.

България няма да напусне европейската орбита, но рискува да остане в периферията на една „Европа на две скорости“, ако не формулира своите „червени линии“ и не започне да се бори за мястото си на масата, където се вземат решенията, смята Сидеров.