Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Днешна Франция е в сложна и многопластова криза, каквато Петата република не е преживявала от десетилетия. Това, което в миналото започваше като изолиран епизод на обществено недоволство или парламентарно съпротивление, днес се превърна в перфектна буря. Тя комбинира хронична фискална нестабилност, разпад на традиционния политически център, масови улични протести и изострена геополитическа турбулентност.

Франция е не само главна съоснователка и икономически двигател на Европейския съюз, но и неговият военен, ядрен и дипломатически стълб. Всяка институционална пропуканост край Сена произвежда мигновени трусове, които преминават през Франкфурт и Брюксел и достигат до най-чувствителните периферии на ЕС.

Публичните финанси и спиралата на дълга: сенките на гръцки сценарий

Френският икономически модел навлиза в критична фаза, белязана от дълбока структурна диспропорция между държавните разходи и приходи. След години на щедри социални трансфери, бюджетни субсидии и натрупване на антикризисни пакети, публичните финанси на Франция се превърнаха в основен източник на системна нестабилност за Еврозоната.

Фискалният дефицит на страната продължава да надвишава значително определения от Маастрихтските критерии праг от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), като задържа нива около 5% или 6% от БВП. В същото време общият държавен дълг прехвърли 120% от БВП и надмина астрономическите 3,2 трилиона евро. Това превръща Франция в една от най-задлъжнелите държави в съюза. Влошаването на кредитните рейтинги от водещите агенции веднага отекна на пазарите на държавни облигации.

Пазарите реагират изключително чувствително на липсата на консолидационен план в Париж. Доходността по десетгодишните френски държавни облигации скочи и се изравни с нива, които исторически са присъщи за страни като Испания и Португалия. Разликата в доходността спрямо германските облигации се разшири до нива, невиждани от кризата в Еврозоната преди десетилетие. Този финансов маркер показва, че инвеститорите вече калкулират значителен политически и фискален риск за Франция.

Доходността (тоест лихвата) по десетгодишните френски държавни облигации, известни като OAT, отбеляза драстичен скок от нива под 3% в началото на 2024 година до нива около 4.90%, надхвърляйки временно прага от 4.95% и доближавайки най-високите си стойности за последните две десетилетия. В същото време рисковата премия спрямо германските облигации, тоест спредът между френските OAT и германските Bunds, се разшири от исторически ниски нива около 45-50 базисни точки до над 140-145 базисни точки.

Възможно ли е Франция да повтори съдбата на Гърция отпреди десетилетие? В чист вид не, защото френската икономика притежава огромен частен капитал, силно диверсифициран промишлен сектор и световноконкурентни корпорации. Ала в институционално отношение френският казус е неимоверно по-опасен. Гърция представляваше едва два процента от икономиката на Еврозоната и въпреки това спасяването ѝ застраши целостта на общата валута. Франция обаче формира близо една пета от БВП на цялата Еврозона. Страната е твърде голяма, за да бъде спасена с познатите спасителни фондове.

Ако френската държава изпадне в невъзможност да обслужва дълга си при нормални пазарни лихви, Европейската централна банка ще бъде принудена да се намеси и да изкупува френски облигации. Това обаче ще създаде правен и политически конфликт с Германия и северните страни, които категорично отказват да плащат чужди дългове. Крайният резултат би бил срив в доверието към еврото и нова вълна от инфлация за целия континент.

Политическата парализа: нестабилното правителство и разрушеният център

Финансова криза се разгръща на фона на почти пълно блокиране на политическите институции. Извънредните парламентарни избори раздробиха Националното събрание на три непримирими и с приблизително равна сила блока, с което унищожиха възможността за традиционно мнозинство.

Изпълнителната власт функционира в режим на постоянно оцеляване. Всеки кабинет, назначен от президента Еманюел Макрон, е принуден да разчита на мълчалива толерантност от страна на опозицията. Всяко посегателство върху ключови въпроси като пенсионната реформа, бюджета за отбрана или съкращаването на социалните разходи незабавно задейства гласуване на вот на недоверие.

Липсата на стабилно парламентарно мнозинство прави невъзможно приемането на строг и спестовен бюджет. Така Франция изпада в парадокс: международните пазари изискват реформи и съкращения, но френският парламент блокира всяка възможност за тяхното приемане. Политическият център, който Макрон изгради около себе си, е изтощен и електорално разпокъсан, а властта се изплъзва към крайните флангове.

Улицата като втори парламент: от ученическите искри до масовия бунт

Френската демократична традиция винаги е включвала уличния протест като коректив на властта, но сегашната вълна от недоволство показва опасни тенденции към социална радикализация.

Първоначално искрата пламна сред учениците и студентите като младежки протест срещу реформите в образованието и липсата на перспективи. В рамките на броени седмици обаче тези недоволства прераснаха в общонационален бунт срещу високите разходи за живот, спада на покупателната способност и орязването на обществените услуги в провинцията.

Синдикатите и извънпарламентарните движения доказаха, че могат да блокират рафинерии, железопътен транспорт и логистични центрове. Този вътрешен хаос не само намалява брутния вътрешен продукт и свива фискалните приходи, но и изпраща ясен сигнал към чуждестранните инвеститори за загуба на държавен контрол.

Нереалистичните обещания на Марин Льо Пен и сблъсъкът с реалността

В тази среда Марин Льо Пен, кандидатката на крайнодесния Национален сбор в изборите идната пролет, се намира в най-добрата позиция в кариерата си, за да спечели президентството. Тя смекчи реториката си и вече не говори за директен Фрекзит или изоставяне на еврото, за да не плаши електората. Зад новата опаковка на нейната "Европа на нациите" обаче се крият обещания, които от гледна точка на европейското право и икономиката са абсолютно нереални и носят огромни рискове.

Основното ѝ обещание за въвеждане на така нареченото национално предимство - тоест френските граждани да ползват предимство пред гражданите на други страни от ЕС за работа, жилища и социални помощи - е в пряк челен сблъсък с договора на съюза. Европейското право забранява всякаква дискриминация въз основа на националност. За да изпълни това обещание, Льо Пен трябва да наруши принципа за предимство на европейското право пред националното. Подобна стъпка автоматично задейства процедури за нарушение и евентуални огромни глоби, налагани от Съда на ЕС.

Обещанието ѝ едностранно да намали наполовина вноската на Франция в бюджета на ЕС е друг икономически и правен абсурд. Многогодишният бюджет на съюза се приема с пълно единодушие. Франция не може просто да преведе по-малка сума. Ако Париж спре плащанията, Европейската комисия има законното право да блокира европейските фондове за Франция. Тъй като френските фермери са най-големият бенефициент на европейски субсидии за земеделие, подобно спиране на пари от Брюксел ще предизвика мигновен фалит на хиляди стопанства и фермерски бунтове.

Подобно е положението и с идеята за изтегляне на френския капитал от Европейската централна банка или излизане от общия енергиен пазар. Капиталът на централната банка е пряко свързан с членството в Еврозоната. Не можеш да ползваш общата валута, а да си прибереш гаранциите. Пазарите ще разчетат подобен опит като скрит опит за напускане на еврото. Цената за това ще бъде светкавична банкова паника, изтичане на капитали към Германия и срив на спестяванията на самите французи.

Три сценария за бъдещето на Франция и ЕС

При евентуално идване на власт на Льо Пен, което социолозите почти единодушно прогнозират, развитието на събитията може да поеме по три напълно различни пътя, всеки със своите последствия.

Първият и най-вероятен развой е така нареченият сценарий на капитулация пред реалността, какъвто вече видяхме при Джорджа Мелони в Италия или Алексис Ципрас в Гърция. Изправена пред светкавичен скок на лихвите по френския дълг, заплаха от пазарен срив и натиск от Европейската централна банка, Льо Пен бързо може да смекчи тона. Да се откаже от радикалното оспорване на договорите и да потърси дребни символични отстъпки чрез преговори. В този случай европейската институционална рамка ще надделее и ще пречупи радикалния политик.

Вторият път е сценарият на "мръсния" конфликт и институционалната парализа. При него Франция започва системно да нарушава европейските закони, да налага вето върху бюджета на съюза и да отказва да плаща наложените глоби. Брюксел отговаря със замразяване на френските субсидии. Франция изпада в дългова и социална криза, а целият Европейски съюз потъва в години на управленски блокаж, без да може да взема решения за бъдещето си.

Третият и най-опасен развой е сценарият на случайния Фрекзит. Неконтролируемата спирала от конфликти между Париж и Брюксел може да предизвика такъв срив на дълговия пазар и такова масово изтегляне на спестявания от френските банки, че държавата да бъде де факто изтласкана от Еврозоната. Това би довело до разпадане на Единния пазар, срив на еврото и крах на съюза в познатия му вид.

Сензацията на президентския балотаж

Прогнозите за следващата президентска надпревара също сочат към радикализация. Традиционните умерени кандидати губят подкрепа, а сблъсъкът се измества към крайностите. Все по-вероятен става балотаж, в който един срещу друг ще се изправят Марин Льо Пен от крайната десница и Жан-Люк Меланшон от радикалната левица, партията "Непокорна Франция".

Подобен двубой е кошмар за европейския истаблишмънт. Нито един от двамата кандидати не подкрепя действащата структура на съюза. Докато Льо Пен предлага национален протекционизъм, Меланшон настоява за скъсване с европейските фискални правила и масирано увеличение на държавните разходи. Без значение кой от двамата би спечелил такъв балотаж, Париж ще поеме по курс на открита конфронтация с Брюксел.

Марин Льо Пен се утвърждава като категоричен лидер за първия тур, получавайки доминантна подкрепа от около 35% до 37% от гласовете. Основната интрига обаче се измества в битката за второто място, където традиционният център угасва, а бившият премиер Едуар Филип се изравнява или дори отстъпва, получавайки 17% в сравнение с лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който се изкачва до 18% от подкрепата. При евентуален балотаж между Льо Пен и Меланшон симулациите показват смазващо предимство за кандидатa на крайната десница с близко до 68-69% срещу едва 31-32% за Меланшон. Дори срещу умерените кандидати от центъра или левицата Льо Пен води убедително във всички хипотези, което показва с данни, че преначертаването на политическата сцена във Франция вече не е абстрактна заплаха, а най-вероятният сценарий.

Геополитическата буря и външният натиск

Вътрешната френска криза протича в изключително лоша международна среда. Цените на горивата продължават да натискат джоба на френския потребител и да подхранват протестите на улицата. В същото време Франция, като основна военна сила в съюза, е подложена на натиск да отделя все повече пари за отбрана и за подкрепа на Украйна.

В условия на огромен бюджетен дефицит обаче всяко евро, изпратено за оръжие, се използва от опозицията у дома като аргумент, че властта орязва социалните разходи. Напрежението в Близкия изток допълнително разделя френското общество поради наличието на големи мюсюлмански и еврейски общности.

Всичко това се случва на фона на засилен външен натиск. Русия продължава с хибридните си кампании за дестабилизация и подкрепа за евроскептични движения. От другата страна на Атлантика евентуалният завой на САЩ към търговски мита и протекционизъм допълнително обезсърчава френския износ и отслабва общата европейска позиция.

Теорията за тресчотката пред своя най-голям изпит

Тези събития поставят пред изпит класическата теория за тресчотката* (The Ratchet Effect / L'effet de cliquet) в европейската интеграция. Според тази концепция, развита от Ърнст Хаас и Леон Лирдберг, щом веднъж дадена политика или закон се прехвърли на европейско ниво, връщането назад става толкова скъпо и рисковано, че процесът се движи само в една посока - напред.

По време на гръцката криза теорията се потвърди. Всички застрашени страни избраха тежки бюджетни съкращения, но останаха в еврозоната, защото цената на излизането беше фатална. Брекзит показа, че една страна може да скъса веригата, но огромните икономически щети за Великобритания отново доказаха колко скъпа е тази стъпка.

Ако Франция - сърцето на съюза - се опита да развърти тресчотката в обратна посока, ще разберем дали европейските институции са достатъчно силни да я задържат, или цялата конструкция ще се пропука.

Отражението върху Източна Европа и България

За страните от Източна Европа и конкретно за България френската криза носи предимно рискове. Ако Франция успее да издейства намаляване на вноската си или ако Брюксел започне да пренасочва пари за спасяване на френската стабилност, това ще доведе до директно рязане на еврофондовете за по-малко развитите държави.

Търговският протекционизъм и евентуалното затягане на граничния контрол във Франция ще ударят пряко българските превозвачи и износители. В същото време отслабването на френската външна политика и блокирането на разширяването на съюза ще оставят Черноморския регион и Западните Балкани в геополитическа уязвимост. Поради това разломите в Париж са въпрос, който засяга пряко и бъдещето на България.

---

* В науката за европейската интеграция съществуват няколко ключови теоретични модела, които обясняват защо веднъж приетото законодателство и постигнатата степен на сътрудничество трудно могат да бъдат върнати назад. Според теорията за неофункционализма и ефекта на преливане, формулирана от Ърнст Хаас в класическия му труд „Обединяването на Европа“ от 1958 година и допълнена от Леон Линдберг, интеграцията в един определен стопански сектор създава функционална необходимост от обвързване и в други свързани области. При този процес преливането действа като двигател на интеграцията, а тресчотката служи като механизъм за заключване, който пречи на целия процес да се преобърне в обратна посока. От друга страна, Андрю Моравчик в своята книга „Изборът за Европа“ от 1998 година развива теорията за либералния интергувернментализъм (междуправителственост). В нея той обяснява, че макар националните държави да са водещи играчи, техните лидери доброволно делегират суверенитет на наднационални институции, за да "заключат" съответните политики на европейско ниво и да ги предпазят от бъдещи вътрешнополитически промени у дома. Напредъкът и устойчивостта на интеграцията се анализират и през призмата на историческия институционализъм от автори като Пол Пиърсън в неговата популярна студия „Пътят към европейската интеграция“ от 1996 година, както и от Марк Полак. Тази концепция за зависимост от траекторията гласи, че веднъж създадени, институционалните правила променят поведението на обществените и икономическите субекти. В резултат цената за евентуална промяна или връщане назад става неимоверно висока, което фиксира политическата и правната система във вече избраното направление.