Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Управляващата "Прогресивна България" изгуби близо 916 хиляди или малко над 63 на сто от избирателите си между парламентарните избори през април и първия кръг на президентските на 25 октомври т.г. Въпреки мобилизацията и убедителната победа на Илиана Йотова на президентския балотаж, избирателната активност остана ниска, а отливът на гласоподаватели от подкрепилата я партия - видим.

Социолози и политолози вече подробно анализираха причините за това - излъгани очаквания за контрол върху инфлацията, повишаване на доходите и борба с олигархията, бюджетен дефицит от близо 6 % от БВП (почти два пъти над Маастрихтския критерий), серийни скандали през кампанията - съмнителни помилвания на наркотрафиканти, удари от руски дронове в отговор на проруското говорене на властта, полицейско насилие срещу журналистка.

Има обаче и още една причина - суверенистката и понякога открито антиевропейска поза на управляващите. Те решиха да се отличат от предшествениците с това, че вече няма да бъдат "послушковци" в Брюксел, че отиват там с главната цел да пазят "националния интерес". На масата на европейските лидери се наредиха до самотния словак Роберт Фицо в отказа си да предоставят военна помощ на Украйна, посочиха всички останали съюзници като "войнолюбци", а себе си на техния фон изтъкнаха като "миротворци", обявиха се против разместването на приоритетите в Европейския бюджет в полза на конкурентоспособността и отбраната за сметка на традиционните водещи пера - кохезия и земеделие. Заявиха, че България няма място в коалицията на желаещите за Украйна и зорлем кандисаха да участват в инициативата за антидронова защита - чак когато край българските брегове заваляха руски дронове, потапяйки кораби и убивайки хора. Румен Радев стигна до това да обвини Европейския парламент, че се меси във вътрешните работи на страната ни.

"Прогресивна България" не прави нищо оригинално и не е сама в това отношение. Тя е първата управляваща партия у нас, която е очевидно в лагера на евроскептиците и еврофобите в Европа. В едно от първите си интервюта вицепремиерът Иво Христов заяви, че евроскептицизмът ще спаси Европа. Радев и командата му смело и открито вървят по пътя на Виктор Орбан, Роберт Фицо, Андрей Бабиш, Янез Янша в Централна и Източна Европа. Изплаща ли се обаче балканският орбанизъм на "Прогресивна България"? Ако съдим по резултатите от президентските избори - не, дори има обратен ефект. Нещо повече, независимо от резултата на балотажа, резултатите от първия кръг свидетелства за силна ерозия на електоралната подкрепа за "Прогресивна България", която можем да очакваме да продължи предвид предизвикателствата пред страната ни и Европа.

Надцениха ли управляващите евроскептичния потенциал на българите? Изглежда - да. Това не е трудно да се забележи, ако съпоставим поведението и посланията им с възприемането на ЕС от българите според най-новото достъпно издание на Стандартния Евробарометър (105 - от пролетта на 2026 г.). Резултати от есенното изследване се очакват най-рано през декември тази година.

Клуб Z анализира с помощта на изкуствен интелект отговорите на всички въпроси в цитираното изследване, които засягат възприемането на ЕС от българите и нагласите им към него. Ето какво установихме: 

Данните сочат, че крайният евроскептицизъм и еврофобията в България имат ограничени шансове за мащабен политически успех, но съществува трайна и значителна зона на умерено недоверие, скептицизъм и критичност.

Мнозинството от българите (54%) продължават да смятат членството на страната в ЕС за „нещо добро“, а 54% отчитат, че страната ни е спечелила ползи от него. Обратната теза се поддържа от около 33% („нещо лошо“/„не са спечелили“). Това показва, че евроскептичните нагласи имат подкрепата на около една трета до под половината от населението, но не представляват преобладаващото обществено мнение.

Наблюдава се дълбоко разминаване между отношението към самия Съюз и отношението към националните политически субекти. Докато доверието в националното правителство и парламент остава традиционно ниско (съответно 22% и 16%), доверието в институциите на ЕС (като Европейския съюз като цяло – 52%) е значително по-високо. Това означава, че евроскептицизмът в България често се подхранва не от отхвърляне на европейската идея сама по себе си, а от дълбоко разочарование от функционирането на националните институции и управление. В интерес на обективността трябва да отбележим, че изследването е направено, преди "Прогресивна България" да дойде на власт. Въпреки това обаче то идва в края на петгодишен период на политическа нестабилност, доминиран в по-голямата си част от служебни правителства, назначавани от тогавашния президент Румен Радев.

Евроскептицизмът и критичните настроения спрямо ЕС намират най-много привърженици в сферите на икономическото несъответствие с останалата част на Европа, социалните неравенства и усещането за национална изолация от вземането на решения.

Данните сочат, че основните проблеми пред българите са свързани с цените, инфлацията и икономическата ситуация (52% определят цените и разходите за живот като водещ проблем за страната). Когато се оцени ефектът от членството в ЕС върху „нашия стандарт на живот“, едва 39% го намират за положителен, докато цели 51% го определят като негативен (най-високият дял на отрицателни оценки сред ключовите индикатори). Икономическите трудности и усещането за изоставане в доходите спрямо ядрото на ЕС са най-мощният двигател на евроскептични настроения.

Оценката за това как членството в ЕС влияе на „нашето влияние в света“ също среща сериозен скептицизъм – едва 49% виждат положителен ефект, докато 39% го оценяват негативно. Усещането за периферност и липса на достатъчна тежест при формирането на общите политики ражда скептицизъм.

Основните причини за липса на доверие в ЕС сред скептиците са свързани с усещането, че „ЕС е твърде далеч от гражданите“ и че техният глас не се чува достатъчно.

Евроскептицизмът обаче губи почва под краката си в областите, където българите виждат пряка добавена стойност за сигурността, инфраструктурата и основните обществени услуги.

В контекста на съвременните предизвикателства темата за сигурността генерира най-силна подкрепа за европейската и евроатлантическата интеграция. 66% от българите оценяват ефекта от членството в ЕС върху сигурността на страната като положителен. В условията на международна несигурност ЕС се възприема като важен гарант за стабилност.

Макар стандартът на живот да буди критики, общото влияние върху икономиката на страната се оценява положително от 52% срещу 40% отрицателни мнения. Високите нива на доверие в експертни институции (учители, лекари, учени) показват, че обществото е отворено към модернизационни и европейски стандарти в тези сектори.

Цитираните данни ни водят към заключението, че българският евроскептицизъм има предимно социално-икономически, на идеологически характер. Той се подхранва от вътрешните тревоги за доходите, инфлацията и усещането за социално неравенство спрямо останалите европейски държави. Същевременно геополитическата сигурност и принадлежността към европейското семейство остават стабилна ценностна котва, която спира евроскептицизма да се превърне в радикална еврофобия у мнозинството от българите.

Анализът на обществените нагласи към показва, че суверенистките поведение и риторика могат да имат двояк ефект, като в определени ситуации действат отблъскващо за част от избирателите.

Макар критичността към определени политики на ЕС да нараства, ядрото на българското общество традиционно възприема членството в Европейския съюз и НАТО като основна гаранция за стабилност, сигурност и демократично развитие.

Откритата позиция срещу финансовата и военната помощ за Украйна, както и скептицизмът спрямо общия европейски бюджет и институционални реформи, могат да бъдат разпознати от умерените и проевропейски настроени избиратели като риск от „самоизолация“ или като геополитически завой към Изток. За избирателите, за които евроатлантическата ориентация е безапелационна ценност, подобен реторичен курс буди тревога за бъдещето на страната.

Както отбелязахме по-напред, българският гражданин често е евроскептичен по прагматични причини – например заради високите цени, инфлацията или усещането за по-нисък стандарт на живот. Когато обаче суверенистките послания се фокусират върху геополитически противопоставяния и конфронтация с Брюксел, вместо върху решаването на конкретни социално-икономически проблеми, те губят част от прагматичния си електорат. 

Тук може би е възможна съпоставка с Гърция в пика на дълговата ѝ криза през 2015 г. В огромното си мнозинство тогава гърците бяха против налаганата им от кредиторите в лицето на "тройката" финансова строгост и болезнени структурни реформи. Те отхвърлиха първия вариант на третата спасителна програма на кредиторите на референдум с над 60% от гласовете. В същото време сондажите от този период показват, че огромното мнозинство от гърците са против напускане на еврозоната и подкрепят европейското членство на страната си. В основата на тази нагласа е страхът от неизвестността, която напускането на ЕС и еврозоната предполагат. Казано по-просто - гърците не бяха против ЕС, а против начина, по който той управлява кризата им и представителите му, натоварени с това.

Част от избирателите у нас вероятно са разтревожени, че радикалната защита на „националния интерес“ чрез конфронтация с европейските партньори може да застраши достъпа до европейски фондове, инвестиции и свободно движение, които българите, включително привържениците на "Прогресивна България" ценят високо.

След дълъг период на политическа нестабилност и управленски кризи в България, може да се очаква, че голяма част от гласоподавателите търсят предсказуемост, спокойствие и работещи институции в рамките на утвърдените западни партньорства. Позиционирането на управляващите в постоянен диалог-конфликт с европейския мейнстрийм създава усещане за постоянно напрежение. Избирателите може да възприемат това като потенциална заплаха за националната сигурност във време на геополитически кризи, което води до демотивация или оттегляне на подкрепата на изборите.

Цитираният Евробарометър показва и нещо друго, когато разгледаме нагласите в социално-демографски разрез. Разделението между проевропейци и евроскептици у нас не изглежда толкова идеологическо колкото социално-демографско и образователно. Проевропейското ядро е концентрирано сред младите хора и активното трудоспособно население до 49 години, висшистите, жителите на София и големите областни центрове, както и сред висококвалифицираните специалисти и предприемачите. Тези групи свързват европейската интеграция със свободата на движение, образованието, отворените пазари и геополитическата стабилност, като имат и по-пряка връзка с ползите от европейските инвестиции. Част от тези хора вероятно са гласували за "Прогресивна България" с надежди за икономическо подобрение, борба с корупцията и за върховенство на правото, но са се отдръпнали от нея заради смяната на курса спрямо Европа.

В противоположния спектър се подреждат уязвимите и традиционалистки групи, сред които попадат по-възрастните поколения и пенсионерите, хората с ниско или основно образование, както и жителите на малките населени места и икономически депресираните региони. При тях липсата на осезаемо подобрение в стандарта на живот и силната чувствителност към инфлацията създават усещане за изоставеност, което ги прави много по-податливи на популистки, суверенистки и конфронтационни послания спрямо Брюксел.

"Теглейки чертата", стигаме до извода, че суверенизмът на Радев и Йотова вероятно има мобилизиращ ефект за тяхното твърдо ядро и за избиратели с по-националистически или критични към ЕС убеждения. Въпреки това, когато този подход премине границата на умерената критика и навлезе в полето на откритата конфронтация с общия европейски курс, той неминуемо отблъсква умерено-либералния, проевропейския и прагматичен сегмент от обществото. Именно този страх от геополитическа несигурност и изолация е сред водещите фактори за отлив на гласове в хода на изборния процес.