За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. 

Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да поддържаме начина си на живот и темпа на икономическо развитие, без да натоварваме допълнително околната среда (т.нар. смекчаване на последиците от климатичните промени), например за добив на енергия от възобновяеми източници и преминаване към електромобили. Финансиране е необходимо за адаптиране към промените, които вече са факт, като засаждане на сортове, по-устойчиви на суши и високи температури, по-добро управление на водите и поддържане на отводнителни системи в случай на внезапни наводнения, подобни на помелите Черноморието през изминалото лято. Пари трябват и за възстановяване на загубите и щетите, причинени от явления, свързани с климатичните промени, които обикновено засягат най-тежко най-бедните общности, разполагащи с най-малко ресурси, за да ги предотвратят. 

Годишните нужди от финансиране за борба с климатичните промени към 2030 г. ще се увеличат от 8,1 до 9 трлн. долара, след което ще скочат до 10 трлн. д. през всяка от годините до 2050 г., сочи прогноза на базираната в Сан Франциско международна организация "Инициатива за климатична политика" (Climate Policy Initiative). 

Климатичното финансиране ще е сред основните теми на конференцията КОП28 (COP28), която започва след броени дни в Дубай, посочиха ясно световни лидери и техни представители. В средата на октомври д-р Султан Ал Джабер, председател на конференцията, разпространи писмо с приоритетите за предстоящата среща на върха - на първо място сред тях е необходимостта от "радикално увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата" чрез "изпълнение на старите обещания" и "създаване на рамка" за ново финансиране.   

Много вече е направено - средните годишни потоци на финансиране на борбата с изменението на климата са достигнали почти 1,3 трлн. долара през 2021/2022 г., което е почти двойно повече в сравнение с 2019/2020 г., отчита "Инициативата за климатична политика". Макар част от това увеличение да се дължи на промени в методологията, нарастването е значително, което обаче не значи, че е достатъчно. По изчисления на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPSS) настоящите финансови потоци за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да се увеличат между три и шест пъти, за да бъдат посрещнат средните годишни нужди между 2020 и 2030 г., ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий или по-малко, както е заложено в Парижкото споразумение от 2015 година. При това към смекчаване на последиците е насочено близо 90 процента от климатичното финансиране; при средствата, отделяни за адаптация, недостигът е още по-голям. 

История, география и климат 

Когато говорим за климатичните промени, причинени от хората и тяхната дейност, разделението на света на Глобален Север и Глобален Юг, със съответните им социално-културни, исторически и политически характеристики, има определящо значение. Северните страни са тези, които са изхвърлили в атмосферата най-много парниковите емисии, развивайки индустрията си чрез масовото използване на изкопаеми горива през последния век и половина; днес те и мобилизират най-много целеви средства. Страните, които са най-тежко засегнати от измененията в климата, обаче са тези, които в исторически план са допринесли най-малко и същевременно се нуждаят от най-много инвестиции за преминаване към икономика без въглеродни емисии. Например Кирибати – архипелагът от 33 атола, разположени в средата на Тихия океан, между Хаваите и Австралия, и най-бедна държава в Океания, ще бъде първата страна, погълната от повишаващото се ниво на световния океан. След пандемията от КОВИД-19 много развиващи се и нововъзникващи икономики също така са изправени пред висока задлъжнялост, съчетана с повишени лихви, което прави трудно да се финансират от капиталовите пазари. 

Финансирането на борбата с изменението на климата е географски концентрирано, отбелязват експертите на "Инициативата за климатична политика".

Растежът на глобалното климатично финансиране през последните години до голяма степен се дължи на значителното увеличение на инвестициите в чиста енергия в няколко географски региона. Китай, САЩ, Европа, Бразилия, Япония и Индия са получили 90 процента от увеличените средства. Макар това да е обещаващ напредък, дори в тези географски региони остават големи пропуски, а при финансирането в други държави с високи емисии и уязвими към изменението на климата се наблюдава слаб напредък. 

Районът на Източна Азия и Тихия океан, САЩ и Канада и Западна Европа получават общо 84 процента от общото финансиране за борба с изменението на климата. Тези региони също така значително изпреварват останалите в задействането на вътрешни източници, които са от решаващо значение за постигането на мащаб. Китай успява да мобилизира повече вътрешно финансиране за борба с изменението на климата от страна от това на всички останали държави, взети заедно, и представлява 51 процента от цялото вътрешно финансиране за борба с изменението на климата в световен мащаб. Същевременно обаче икономиката на страната все още не е готова да се откаже от някои от дейностите, които са най-голям източник на вредни емисии – заводите й имат нужда от евтината и обилна енергия на въглищата, например, за да захранват производството и търговията, които все още трябва да измъкнат от бедност милиони. Подобен е случаят и с Индия, която може и да има амбициозни проекти в зелената енергетика, но това просто не е достатъчно. 

Именно дебатът за компенсирането на този исторически и икономически дисбаланс ще бъде сред централните на КОП28 в Дубай, както бе и за предишните конференции – в Шарм ел Шейх и Глазгоу, предвид че по-малко от 3 процента от общата сума на средствата за борба с климатичните промеи в световен мащаб (30 млрд. д.) са насочени към или в рамките на най-слабо развитите страни. Десетте държави, които са най-засегнати от изменението на климата в периода 2000-2019 г., са получили едва 23 млрд. долара.

Откъде идват парите? 

В света има достатъчно капитал и ликвидност, за да се преодолее този недостиг на инвестиции, отбелязва Междуправителствената експертна група по климатичните промени. Това обаче ще изисква пренасочване на средства от други проекти, предупреждават финансисти.  

Рамковата конвенции на ООН по изменението на климата разграничава местно, национално и международно финансиране от публични, частни и алтернативни източници. 

Международното финансиране се е увеличило с 35 процента спрямо 2019/2020 г., което се дължи главно на засилените ангажименти от страна на развитите икономики - те са източник на 84 процента от него, докато нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, включително Китай, поемат около 13 процента. 

През 2022 г. Европейският съюз е предоставил 28,5 млрд. евро за климатично финансиране от публични източници и е мобилизирал допълнителни 11,9 млрд. евро частно финансиране, сочат нови данни на Съвета на ЕС, публикувани в навечерието на КОП28. 

Водещо значение в международното финансиране има ангажиментът, поет през 2009 г. на КОП15 в Копенхаген, когато развитите страни обещават 30 млрд. долара между 2010 г. и 2012 г., за да помогнат на развиващите се икономики да смекчат последиците и да се адаптират към измененията в климата, като до 2020 г. това финансиране трябваше да достигне 100 млрд. долара годишно. По нови данни на ОИСР през 2022 г. това обещание може би все пак е било изпълнено. Срокът на споразумението изтича през 2025 г., която вече не е далеч на хоризонта, и негов наследник тепърва ще трябва да се търси. 

Големи надежди за в бъдеще се възлагат и на друг международен инструмент - т. нар. фонд за компенсиране на загуби и щети, който трябва да помогне на развиващите се страни да се справят с разрушения от катаклизми и климатични явления и бе принципно договорен миналата година в Шарм ел Шейх. КОП28 трябва да оформи структурата и функционирането на този фонд, а догодина, на КОП29, той да бъде запълнен. Пред фонда обаче все още има много неизвестни и най-вече - кой точно ще има право да получава пари от него и кой ще трябва да внася; от коя страна на линията например трябва да застане Китай - едновременно все още класифициран официално като нововъзникващ пазар, а от друга - един от най-големите замърсители, но и най-платежоспособните държави на планетата? 

През 2010 г. Рамковата конвенция на ООН създаде и Зеления климатичен фонд (GCF) – най-големия фонд в света, помагащ на развиващите се страни да намалят парниковите си емисии и да се адаптират към климатичните промени, който понастоящем има активи за около 40 млрд. долара. 

Не бива да забравяме обаче, че публичното финансиране идва от конкретни държави, всяка от които със своите собствени предизвикателства и политически настроения. Достатъчна е национална или международна криза или дори нов политически играч, за да се промени играта – президентството на Доналд Тръмп например бе катастрофално за участието на САЩ в глобалните усилия за борба с климатичните промени и перспективата за връщането му в Белия дом при изборите догодина тревожи климатичните активисти и организации. 

В тази светлина големите надежди се възлагат на финансирането от частни източници, което нараства, но не с необходимите темпове и мащаби. Частните участници са осигурили 49 процента от общото финансиране за борба с изменението на климата (625 млрд. д.), като и тук развитите икономики са много по-успешни. Пред него обаче стои една голяма пречка – частните финанси се нуждаят от сигурност, инфраструктура и перспективни проекти, каквито често липсват в развиващите се страни. Започналите проекти пък често са спъвани от недостатъчен надзор, високи нива на корупция и хронично ниска обществена подкрепа по места, посочва мозъчният тръст "Лоуи" (Lowy Institute). 

Като цяло трябва да изградим нови финансови механизми, чрез които да се помага на обществата, пострадали от катастрофи, препоръчва Дейвид Ливей, научен сътрудник за международна климатична политика и дипломация във Фондацията на ООН. 

Действащите международни финансови институции са създадени след Втората световна война, в момент на криза, за да посрещнат критични нужди за развитие в конкретна страна, като например постояване на мост в Сенегал или електроцентрала в Индия. Днес, във връзка с изменението на климата, се нуждаем от нови модели, които да се занимават с колективни и системни проблеми, които възникват едновременно и се усложняват взаимно. Международните ни финансови институции трябва да се адаптират, за да работят по начин, който е едновременно по-цялостен и по-малко концентриран върху конкретни проекти, препоръчва експертът. 

БТА