Европейският парламент настоява бюджетът на ЕС за периода 2028-2034 г. да достигне 1,78 трилиона евро по цени от 2025 г., или 2,01 трилиона по текущи цени. А разходите по обслужване на дълга по фонда „ЕС от следващо поколение“ за възстановяване от COVID-19 трябва да останат извън бюджетните тавани.

Позицията е заложена в междинен доклад, приет от евродепутатите днес на пленарна сесия в Страсбург. С документа Европейският парламент очертава рамката за предстоящите преговори със страните членки (Съвета) на ЕС за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР).

Евродепутатите предлагат увеличение с около 10% спрямо предложението на Европейската комисия от юли 2025 г., като средствата бъдат разпределени равномерно между трите основни бюджетни направления, подкрепящи приоритетите на ЕС. Целта е да се компенсира инфлационният натиск.

Това означава номинално увеличение от 175,11 милиарда евро по цени от 2025 г. или 197,30 милиарда по текущи цени спрямо предложението на Комисията, без да се включва погасяването на „ЕС от следващо поколение“.

Европейският парламент подчертава, че дългосрочният бюджет трябва да остане инвестиционен инструмент в подкрепа на политиките на ЕС, гражданите, регионите и бизнеса, включително малките и средните предприятия (МСП), като същевременно осигурява добавена стойност спрямо националните разходи. Депутатите се противопоставят на всякаква „ренационализация“ и отхвърлят подхода „à la carte“, т.е. възможността за избор. Те предупреждават, че моделът на Комисията „план за всяка държава членка“ може да отслаби политиките на ЕС и да намали прозрачността.

В доклада се настоява за ясно разграничено и достатъчно финансиране на ключови политики като общата селскостопанска политика (ОСП), политиката по рибарство, кохезионната политика, Европейския социален фонд (ЕСФ) и вътрешните работи, включително за най-отдалечените региони. Подчертава се и необходимостта регионалните и местните власти да участват активно в планирането и изпълнението на програмите.

Евродепутатите подкрепят предложението за удвояване на средствата за конкурентоспособност, отбрана, иновации, цифров и зелен преход, инфраструктура, здравеопазване, образование и култура. Те призовават за засилена подкрепа за програми като Европейския фонд за конкурентоспособност, „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Еразъм+“, както и за отделно финансиране на здравни и екологични инициативи.

По отношение на външната политика се изразява подкрепа за увеличаване на ресурсите, но предложеното ниво се оценява като недостатъчно. Депутатите настояват за повече средства за разширяването, развитието, подкрепата за Украйна, многостранното сътрудничество и хуманитарната помощ.

В доклада се обръща внимание и на риска опростяването на процедурите да отслаби прозрачността и отчетността. Подчертава се, че спазването на върховенството на закона остава условие за достъп до европейско финансиране, без да се наказват крайните получатели за нарушения на правителствата им.

По отношение на приходите Европейският парламент потвърждава ангажимента си за въвеждане на нови собствени ресурси за финансиране на бюджета и погасяване на дълга по фонда „ЕС от следващо поколение“. Подкрепя се т.нар. подход на „кошницата“, като се очаква новите източници да генерират около 60 милиарда евро годишно. Сред възможните алтернативи се посочват данък върху цифровите услуги, такса върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за въглеродни корекции на границата и облагане на печалбите от криптоактиви.

С приемането на позицията си парламентът завършва работата по регламента за структурата и основните параметри на бъдещия бюджет. Преговорите могат да започнат след като държавите членки постигнат обща позиция.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.