- Г-н Ганев, като да е ясно, че е почти невъзможно ново правителство в рамките на този парламент. Днес чух следната мисъл – че през септември, когато се очертава предсрочен парламентарен вот, хората вместо да излязат да гласуват, ще излязат да набият политиците. Визира се очакването за задълбочаване на ценовата и инфлационна криза. Какви са нагласите?

Ако социално-икономическите проблеми продължат да се задълбочават, каквото е очакването и на икономистите, това може да доведе до нарастване на антисистемните настроения и съответно до по-радикален наказателен вот. Печеливш от това ще бъде най-вече Костадин Костадинов.

Сериозен риск е и ниската избирателна активност – просто да не излязат хората да гласуват. Тогава относителната тежест на най-твърдите и най-мотивирани електорати ще се покачи сериозно. Евентуална ниска активност ще удари, както по легитимността на новия състав на Народното събрание, така и по легитимността на следваща правителствена конфигурация. 

- Какви нови послания да очакваме, като същите тези политически формации миналата година на три пъти отправяха послания към нас? „Продължаваме промяната“, подкрепена на площада от т.нар. градска десница, ще може ли пак да обещава десни цели с леви мерки? Т.нар. ново мнозинство - ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, ще бъдат ли вкарани в режим „ама аз нямам сестра“?

Контурите на предизборното позициониране са вече очертани. От страна на останалата управляваща коалиция – ПП, „Демократична България“ и БСП, имаме нов разказ: „Ние бяхме бели и добри, лошите ни свалиха. Ние сме срещу мафията, ние им провалихме схемите за кражби“ и пр. Или иначе казано, залагат на моралната карта, опитват се да разделят света на две.

От другата страна има друг разказ, който се споделя от всички в опозицията: „Това е най-некадърното управление на страната, изпусна инфлацията, увеличи дълговете“ и пр. Част от тази опозиция - „Възраждане“, казва и че това правителство е слугинаж на западни държави. 

Колкото до ПП – през ноември миналата година беше структурирана по друг начин. Беше електорална коалиция между либералното градско, взимайки половината от ДБ, и масовия българин, взимайки и от БСП, което е много сложна задача, защото говорейки на градското, останалите не те слушат и обратното. Успяха да направят това и благодарение на президента Румен Радев, който легитимирайки ПП като негов партньор, изигра ключова роля. Тоест, голяма част от хората видяха в ПП проект на Радев. Това доведе до много сериозен резултат. Но в последните седмици ПП започва да излиза от дневния ред на масовия българин и да навлиза все повече в позициите на тази либерална градска общност, т.е. да се затваря в едно общо-взето ограничено електорално поле.

- С какво смятате излиза от дневния ред на масовия българин?

Защото този дневен ред в момента не е свързан със съдебна реформа, с върховенството на правото, с това да се отърваваме от руските зависимости, а с цената на тока, цените в магазина, личните доходи, социалните плащания. Ако се дистанцираш от този дневен ред, се дистанцираш от голяма част от избирателите.

- Ако Радев и ПП си бяха взаимно полезни на последните избори, то сега отношенията им са повече от влошени – кой ще пострада повече от това – ПП или президентът?

Румен Радев няма да се явява на избори, той не е застрашен. Докато от ПП ще се явяват вероятно след три месеца. И легитимацията, получена от него, сега няма да я получат. 

- Със свалянето на Никола Минчев от поста председател на Народното събрание обаче виждаме широка и шумна подкрепа за кабинета и в частност за ПП. Може ли тази гражданска енергия да издържи предполагаемите три месеца до вота?

Това са протестите, които видяхме и през 2013 г., и през 2020 г. - същите хора, със същите искания и със същия дневен ред. Сигурен съм, че тази протестна активност ще продължи до самите избори, но няма да ескалира. Въпросът е, че вече знаем какво произведоха този тип протести. След 2013-а произведоха коалицията „Реформаторски блок“, с около 300 000 избиратели, в последствие „Демократична България“ - пак с толкова електорална подкрепа. Или тази градска общност успява да мобилизира на избори толкова хора. ПП засега успява да мобилизира повече, но както казахме – затварянето в тази общност може да отблъсне останалите.

- Но нали предстои голямата битка за актуализация на бюджета – с увеличение на пенсиите и с антикризисните мерки - предложения на правителството и същата тази ПП, което на практика влиза в дневния ред на масовия българин?

Така е, именно с това ПП увлича повече хора. Но ми се струва, че много повече залагат на моралната карта и на послания като „Нас ни свалиха руската посланичка Митрофанова, Делян Пеевски“.

- Ако ПП и ДБ се явят заедно на избори, могат само да спечелят, или обратното - всяка ще загуби?

Ако се явят отделно вероятно ще образуват нещо по-голямо, отколкото ако се явят заедно. Има една неизвестна – тази консолидация на либералната градска общност, която в момента тече около ПП, доколко ще изяде от ДБ. Ако се явят поотделно и ДБ не успее да премине бариерата от 4-те процента, се губят да кажем около 100 000 гласа. Но на този въпрос няма как да се отговори на този етап, защото няма направени сондажи. Все пак, мисля, че всички виждат консолидацията – че тази общност в момента припознава Кирил Петков и Асен Василев като нейни легитимни представители. Трябва да помислим върху това каква е причината да гласува за ДБ, а не за ПП.

- Например, за тези малко повече от шест месеца ДБ не се огъна за оръжията за Украйна, не крие позицията си за РСМ, все така лидираше макар и бавните процеси около съдебната реформа, а в кабинета се държеше като помирител, не кадруваше поголовно и др. Това добра мотивация ли е?

Съгласен съм, но когато говорим за електорати, в момента никой не вижда никаква яркост в ДБ. Докато при Кирил Петков и Асен Василев има такава – налагат някакъв дневен ред. Те влязоха в това пространство през последните месеци, когато се наблюдаваше и ерозия в обществената подкрепа. Действията им не хващаха, както се казва, дикиш до момента в който Русия не спря газа и те не казаха: „Няма да се огънем пред „Газпром“. Тогава либералната градска общност видя в това своя дневен ред и от ПП за първи път получиха някаква обратна връзка за своите действия, каквато до този момент нямаха.

Когато установиш тази обратна връзка и си кажеш, „А, ето напипах нещо и то дава добър ефект“, правиш второ такова и пак получаваш обратна връзка. Това е като наркотик. Искаш повече и повече и в един момент, в края на юни, се озоваваш насред това пространство, забравил за другото. Преди това се опитваха да пазят баланс за Македония, за оръжията за Украйна. Не че всичко това е лошо, но просто електоралното поле е ограничено. 

- Как „новото мнозинство“ ще обясни факта, че на фона на автобуси от Кърджали и Разград, обитаваше едно и също протестно пространство вчера? Вече има сравнения с целувката на Сергей Станишев с Лютви Местан на „Орлов мост“. И не е ли внасянето на проекта на решение за РСМ от страна на ДПС и ГЕРБ опит да вкарат ПП и ДБ в общо гласуване с тях, за да се отърват от тази „целувка“?

ГЕРБ иска да постави себе си и ПП в една ситуация пред западните ни партньори – да покаже „Ние казваме, че подкрепяме френското предложение, а те се дърпат“. Тогава западните ни партньори да си кажат: „Ето, ГЕРБ се доказа за пореден път като добър евроатлантически партньор, както и ДПС. ГЕРБ бе и партията, която настояваше да се изпрати оръжие на Украйна и зае лидерска позиция по казуса РСМ“. И когато Бойко Борисов започне да обикаля в чужбина и да се среща с дипломати в България в следващите няколко месеца, ще може да пита: „Кой ви е евроатлантическият партньор – ГЕРБ или ПП? ПП не прати оръжия на Украйна и не пусна Македония. За какво по-точно ПП ви свърши работа?“ 

Второ, ГЕРБ много добре разбира, че при едни следващи избори единствената легитимна основа, на която може да стъпи правителство е да се съберат няколко партии и да кажат „Ние пазим геополитическата ориентация на страната, защото поради наличието на вече голяма „Възраждане“ не можем да си позволим да поставим тази ориентация под съмнение“. Тогава ГЕРБ ще каже, че се е доказала пред евроатлантическите партньори, че е най-голямата партия, каквато засега се очертава и който иска да заповяда да обсъдят как да пазят геополитическата ориентация на страната. „Да заповядат ПП, да заповядат ДБ“. А защо не и ДПС по някои въпроси.

- Как си я представяте тази коалиция, като заявките от година и половина насам са „никога с ГЕРБ“?

Тъй като е трудно ПП да влезе в коалиция с ГЕРБ, ДБ да влезе в коалиция с ГЕРБ, ДПС с ГЕРБ, единственото нещо, което може да се направи е тази коалиция да се „маскира“ като „Дайте да се съберем, да излъчим някакви безспорни имена – или както казва Кирил Петков „А“ отборът на България“, всички да направим крачка назад с егото си и да излъчим кабинет, който да прекара страната през социално-икономическата криза, да пази геополитическата ориентация, да очертаем дневен ред около приемане на еврото, Македония и др. 

- Тогава да върнем лентата малко назад. Не е ли възможно същото да се случи и в рамките на сегашното Народно събрание. ГЕРБ даде заявка, че като втора в момента политическа сила ще върне мандата за съставяне на правителството, но ако третият отиде при ДБ, тя да опита да реализира това, за което говорите по-горе. Именно от ДБ говорят за „програмно правителство“ с някакъв по-кратък хоризонт и никога не са отричали диалог с опозицията по важни за страната теми. 

Дайте ми един аргумент, ако сте на мястото на Бойко Борисов, защо да го направиш това в този парламент, а не в следващ, след като в следващ ще бъдеш в по-добра изходна позиция отколкото си в този.

- Да покажеш, че не е страшно да се води диалог, че си национално отговорен, и то насред кризи.

Ще покажеш след изборите. Изборите са форма на легитимация. Освен това, след изборите по-лесно ще можеш да обясниш на електората си защо влизаш в коалиция с тези, които те арестуваха например. Борисов ще може да каже: „Ето, пак правим избори, пак аз ги печеля и сега сядайте на масата да говорим“. Тогава вече ще говори от позицията на силата, а не от позицията на втора политическа сила.

- Ясно е, „Възраждане“ е във възходящ тренд. Може ли обаче, ако сега веднага има обединение около ветото за РСМ, това да затвори темата, която от години храни редица партии, в т.ч. тази на Костадинов? Приключи COVID темата, от която тя се хранеше, приключи темата с оръжията за Украйна – от която пак се хранеше.

Първо да обясним нещо за „Възраждане“. Да, благодарение на зеления сертификат тя влезе в парламента. Защото 70% от българите бяха срещу него. Партията на Костадинов беше абсолютно сама на това електорално поле от 70% и това беше темата на деня до средата на февруари.

После, като по часовник, започна руската военна инвазия в Украйна. Костадинов отново остана сам и на това поле, ако не се брои БСП. Какви са тези две теми – COVID и войната? Те националистически ли са? Общият знаменател е, че ти си срещу системния мейнстрийм. Това е „Възраждане“. 

Така че на Костадинов няма да му свършат темите. Следващите ще са еврото, цените и т.н. 

- На последния партиен конгрес Корнелия Нинова обеща, че чрез властта ще изправя партията на крака. Успява ли до момента?

Социологията поне не показва успех. Не виждам Нинова да е спечелила нещо, освен, че овладя ключовите органи в партията си.

Получи се и нещо много странно – БСП се опита да влезе в поле, което винаги е било срещу нея. Голяма част от избирателите ѝ започват да чувстват партията като нещо дистанцирано от тях. В продължение на 25 години тя успяваше да се представи като алтернативата, а това изчезна през 2021 г. Конфликтът с президента също не помага, защото това е електорат, който възприема Радев като свой легитимен представител.

Ключово важно за левицата сега е дали ще успеят да минат измененията в изборното законодателство. По наши изчисления между 50 000 и 70 000 гласа загуби тя от въвеждането на изцяло машинен вот, защото хората не излязоха да гласуват, притеснени от машината.

- Ако Радев пак избере да връчи третия мандат на БСП, ще се закачи ли тя за неговия авторитет този път, ще смекчи ли тона?

Не мисля. Конфликтът между Нинова и Радев изглежда непреодолим. Аргументът за това президентът да даде третия мандат на левицата, което аз вярвам, че ще направи, е да не дистанцира социалистите от себе си.

- Рано ли е да отписваме „Има такъв народ“ от влизане в следващия парламент?

Рано е да кажем. В последните проучвания отпреди политическата криза ИТН взимаше около 5-6%. Какви избиратели ѝ останаха – едни млади хора от областните и по-малките градове, чиято мотивация не е политическа, защото ИТН до голяма степен изчерпи политическото си съдържание. Кои са тези хора? Това са фенове на Слави Трифонов. 

Напускайки коалицията, не успя да разкаже добре мотивите си. В тази битка на интерпретации, остана едно усещане, че става въпрос за едни пари. А можеше да набере политически капитал, събаряйки правителството, тъй като последните сондажи показваха подкрепа от малко над 20% - колкото бе подкрепата на правителството на Борисов от летните протести.