Много тежко стана положението в България. Русия ни спря газа, а газ продължава да има. Обаче работа нема. Всъщност и работа има, ама пари нема. Е, ако трябва да сме съвсем точни, то и пари има, обаче между работата и парите внезапно се появи пряка връзка. Работиш, получаваш пари. Не работиш, не получаваш пари. Или казано накратко – работа=пари, още повече работа=още повече пари.

А доскоро нещата стояха различно, защото в тази формула бе намесен и руският газ. Когато е намесен руският газ, ти работиш, а парите ги взимат руснаците и всички по веригата, дето ни свързват с тях. Или: работата за теб=парите за тях.

Откакто Москва врътна кранчето, традиционната българска икономика се разклати и останахме да висим само на нетрадиционната, сиреч, по западен модел. Дето е по простата формула работа=пари. Обаче изконните ценности не се почувстваха комфортно от тази промяна и поведоха последна битка да върнат старото положение. При него техните защитници карат бугати, БМВ, джипче, а получават скромна заплата срещу още по-скромен труд. Той се изчерпва предимно с висене по телевизионните студия, в които в рамките на 30 минути трябва да повториш няколко подадени страховити прогнози. Европа загива, България я съсипа НАТО, без Русия не можем, върнете ни турското робство и руския газ. Може и в обратния ред.

Сега се налага всички тези хора, които поцицваха от руското синьо гориво, да излязат на свободния пазар и да си потърсят работа. Ама истинска работа, дето като работиш, накрая излиза някакъв резултат. Дали ще е продукт, който се търси, дали ще е ноу хау, дали ще е услуга...

Доколкото знам, свободни места има в туристическите услуги. Търсят хора в кухните, в хотелите, шофьори също липсват. Спасители също е много търсена професия. Макар че, ако трябва да съм честна, в случай, че тръгна да се давя, не знам дали точно на, да кажем на Копейкин, бих се доверила да ме спасява. То и аз мога да плувам, така че едва ли ще се стигне дотам, но чисто теоретично – по-скоро бих изчистила зъбния камък на акула, отколкото да се дам да ме спасяват български русофили. С акулите човек има по-голям шанс да не бъде изяден.

Също така не знам дали бих отишла на ресторант, в който готвят и сервират довчерашните експерти от разните му там институти за икономика. Не че не могат да забъркат поне едни яйца, но като се замисля по-дълбоко, едва ли и това могат. Обаче ще твърдят, че ти приготвят петстепенно гурме меню, ще те омагьосват с хубави приказки, докато чакаш да ти го сервират, а те в това време ще разкостват автомобила ти отвън и ще ти точат кредитната карта. Просто стари навици. 

На социолозите пък им предлагам да пробват в хотелския бизнес – като камериерки. Първо, някак си е свързано с досегашната им работа. И второ – с техните умения, ще сменят едни чаршафи, а ще напишат, че са построили хотел. Ще сочат в празното и ще ни убеждават, че ей това е хотелът, който са построили и ние просто не виждаме цялата картина, но трябва да им се доверим.

Разбира се, това всичкото е оптимистичният вариант на развитие. Възможно е все пак нашите спасители да бъдат спасени от майчица Русия. Ако Москва реши, че имаме намерение някога да я нападнем, за три дни ще ни прегази от Видин до Кулата и даже няма да й се налага да ползва собствени войници. Има достатъчно местни мераклии, които ще свършат тая работа. Стига да им отпусне малко от газовата баница, ще колят и бесят до девето коляно, както вече всъщност са го и правили. Едва ли ще искаме помощ отвън, защото Русия ни обича, даже и когато ни бие. Но може да понастояваме поне да ни дадат да спечелим и ние веднъж Евровизия. С хубава българска естрадна песен. Ще се избира между „Големият кораб минава“ и „Големият кораб минава“. Накрая най-сетне „Големият кораб минава“ ще спечели Евровизия.