„Може би и ние като мнозинство трябва по-плътно да напълним този дневен ред, за да не се занимаваме с такива безсмислени неща“.

Думите са на депутата от БСП Крум Зарков и бяха изречени вчера по време на заседанието на правната комисия в парламента, която отново се занима със... точно така – със зеления сертификат като изискване за допуск до сградите на Народното събрание. Дебатираха се две предложения на „Възраждане“. Едното бе вечната патриотична манджа, която явно все така подлежи на претопляне (Как не се вкисна?) – депутатите да се тестват за алкохол и наркотици преди да отидат на работа. Другото бе бъдещата такава – да се отмени сертификатът за Народното събрание (НС).

„Тъй като виждаме, че правителството е заето с други работи, ще помагаме“. 

Това пък са думи на депутата от ДПС Йордан Цонев отпреди близо две седмици, когато Движението обяви, че внася пакет от законодателни инициативи начело с изменения в конституцията – според „изискванията и препоръките на нашите европейски партньори“. 

Какво е общото между тези две реплики, казани от различни депутати – един в управлението и един в опозиция, през голям интервал от време? Общото е все по-очертаващата се липса на законодателна инициатива от страна на управлението – на фона на предизборните и следкоалиционни заявки на четирите политически сили, формиращи Министерския съвет и мнозинството в парламента. Което пък поражда друг въпрос – какъв е механизмът за комуникация и за взимане на решения в коалицията.

Гуменият печат

Идвайки на власт, управляващите дадоха заявка: Народното събрание вече няма да бъде гумен печат на Министерския съвет. Препратката бе ясна – Бойко Борисов нареждаше на депутатите си (когато не ги обиждаше), как да гласуват и какви закони да се пишат, а често проекти, изготвени в МС, бяха внасяни от депутати от мнозинството, за да се избегне задължителното иначе публично обсъждане. 

Да, четворна коалиция е сложно начинание. Да, комисиите в парламента бяха конституирани непосредствено преди коледните и новогодишни празници, а после и депутатите бяха във ваканция, т.е. обективно нямаше как да се разглеждат закони при наличието на тези две обстоятелства. Да, не са изминали първите възприемани като толеранс 100 дни управление. Да, по-добре бавен, но добре обмислен закон, отколкото такъв, подпъхнат в преходните и заключителни разпоредби на закона за посадъчния материал (и такъв случай имаше).

Но

Но към момента, за тези близо два месеца откакто имаме нов парламент и правителство, обещанията за гумения печат, съдебната реформа, преборването с корупцията са все така нещо неопределено, за което всички говорят, но никой не е виждал.

Видима е липсата в НС на т.нар. в средите нинджи. Тоест – авангард от депутати, които ръководят парламентарните си групи и осъществяват комуникацията с останалите. Преговарят, сондират подкрепа за дадени проекти, в т.ч. с опозицията и са топлата връзка с кабинета. Т.е. комуникацията НС/МС хем да е двупосочна, хем канализирана.

В резултат още в първите дни на парламента видяхме как мнозинството гласува мораториума, предложен от ГЕРБ (който иначе щял да бъде предложен от БСП), а Министерският съвет внесе някои „корекции“ час по-късно. Видяхме и депутати от една парламентарна група да гласуват шарено. Видяхме премиерът Кирил Петков да обещава въвеждане на зелен сертификат за администрацията, което в последствие се случи частично, а в парламента мнозинството се раздели за това решение, отлагаше го, дебатираше го и му отне месец докато го вземе (и сега още го обсъжда).

Решенията в правителството трябва да се взимат от всички формации в него и да минават първо през експертни групи. Политическите сили в коалицията в парламента не могат самосиндикално да внасят проекти – гласи коалиционното споразумение. Към момента са известни две публични заседания на такива експертни групи – относно проекта за колекторските фирми и относно КЕВР. За резултат от първата още не се е чуло. Втората все пак роди проект за реформа и тя бе разгледана от ресорната комисия. 

Ще помагаме

Всички са в очакване на проекта за изменения в закона за антикорупционата комисия, все още оглавявана от Сотир Цацаров, в Закона за съдебната власт. Обещанието е "скоро". 

Засега не се виждат и движения в посока „да убедим опозицията в подкрепа за изменения в конституцията“. Не се вижда и проектът на президента Румен Радев, който бил готов и който той отказваше да внесе в компрометираните парламенти на ГЕРБ, но не би трябвало да има задръжки относно сегашния парламент.

Вместо това ДПС иззе демонстративно инициативата от управляващите, било то за да се заяви, за да търгува, или само да направи показно, обявявайки не само, че готви изменения в основния закон, но и в редица други закони, които касаят любимите на бившите управляващи инхаус процедури, златните паспорти, раздаването на пари „от джипката“ без санкции от парламента и мн. др. „Тъй като виждаме, че правителството е заето с други работи, ще помагаме“... Катарзис? Надали. Но е факт, че всичко изброено горе е обещание на управляващото мнозинство, до което то все още още някак не може да стигне.

На този чужд гръб продължава да се катери „Възраждане“. Формацията не само е активна законодателно, но и покрай PR манната „зелен сертификат“ все по-често присъства в новинарските емисии. И... в парламентарните комисии. 

Или ако можем да перефразираме един овластен в миналото политик: тишината в парламента ражда безумия.