Още преди да обяви официално кандидатурата си за президент на Франция, той вече събираше 17 на сто от предпочитанията на избирателите според един сондаж. Според „Политико“ получава повече от най-гледаното телевизионно време и статии на първа страница от евентуалните си съперници. Представянето на новата му книга на различни места в страната е всъщност професионална предизборна кампания, в която се появяват и тениски с надписи „Земур президент“ и „Земур 2022“.

Запознайте се с новата политическа звезда на Франция – Ерик Земур (63 г.), най-популярният в момента в страната си полемист, политически журналист и есеист, от чиято последна книга „Франция още не е казала последната си дума“ вече са продадени над 150 000 екземпляра.

„Клуб Z“ забеляза стръмния му възход на политическата сцена още преди две години.

Тогава младият ни автор Константин Туманов написа в проекта „Генерация Z“:

„Известният идеолог на френското дясно Патрик Бюсон не скри, че работи със свои съмишленици по нова „антилиберална платформа“. На въпроса на водещия дали нашумелият есеист и полемист Ерик Земур е готвен за кандидат за президентските избори през 2022-ра, Бюсон се усмихна, казвайки, че „въплъщението“ на проекта ще се търси едва когато той е напълно завършен. Към момента Земур отрича, но френските медии са все по-настоятелни, че кандидатурата на един от най-четените съвременни автори в страната, с творби като „Френското самоубийство“ и „Френска съдба“, е най-вероятният сценарий“.

И ето че сценарият се сбъдва. 

„Франция тече във вените ми“

За голяма част от френския и международния политически елит Земур е „крайнодесен“. С това клише го обрисуват мейнстрийм медиите. Той е сред интелектуалците, които системно бият тревога за това, което те виждат като ислямизация на европейските общества и загуба на традиционната им идентичност. 

Но Франция не може да спре да говори за него. Популярността му не спира да расте. Коментатори правят паралели между него, Доналд Тръмп и Борис Джонсън, към които той не крие симпатиите си. Той казва, че иска да върне старите слава и величие на Франция, тъй както Тръмп искаше „да направи Америка велика отново“.

Слаб, нисък, с високо чело и големи уши, донякъде напомнящ в лице и фигура Шарл Азнавур, Земур е син на алжирски евреи, емигрирали във Франция през 50-те години на миналия век. Името му произлиза от берберската дума за маслиново дърво. 

Но той е роден в Париж през 1958 г, възпитан е като французин и се чувства французин. Като малък е увлечен от Наполеон, по-късно пише: „Франция течеше във вените ми, изпълваше въздуха, който дишах“.

Британското консервативно списание „Спектейтър“ го нарича „патриотичен мислител“ с „първокласен ум“. Сам той се определя като „голист“. 

Завършил института за политически науки „Сианс По“ в Париж, Земур не успява да влезе в ковачницата на френския политически елит – Националното училище по администрация (L'ENA). Става журналист. Работи в „Мариан“, „Вальор актюел“, „Котидиен дьо Пари“ и в. „Фигаро“.

Национална и международна известност му носят книгите „Първият пол“, „Френското самоубийство“, „Френската съдба“. Във втората той хронологично проследява това, което според него се е превърнало в постоянна поликриза на френското общество и държава – феминизация, гей права, разлагане на традиционния морал и семейство, разпад на държавността, масова имиграция, загуба на суверенитет и идентичност – и всичко това заради либерален и глобалистки дневен ред, следван дори  от десницата. 

Провокатор

Земур е цар на провокативната реторика, тя е причината естаблишмънтът да го причислява към крайнодесните демагози, но тази реторика е и генератор на симпатии  сред широката публика, която го възприема като свежо лице и смелчага, дръзнал да нарича нещата с истинските им имена, напук на политическата коректност.

„Той матира медиите също като Доналд Тръмп, казва пред „Политико“ Гаспар Ганцер, бивш съветник на президента социалист Франсоа Оланд. – Земур е много добре познат в разделения медиен пейзаж и е начело на глутницата, защото тези, които правят възмутителни изявления, имат предимство днес.“

Антоан Диер, говорител на организацията „Приятелите на Ерик Земур“, казва: 

„Той изобщо не говори като класически политик… Той говори ясно и няма политически коректния език на политическата класа. На французите им е дошло до гуша от сегашната политическа класа”.

Организацията се занимава с набиране на средства за кампания и на 500 подписа от видни обществени и политически личности, които са нужни на Земур, за да се кандидатира.

„Земур използва много старомоден, френски, крайнодесен дискурс – няма нищо ново в това, което казва, коментира Сесил Алдюи, професор в Станфордския университет и експертка по френска политическа семантика. – Но новото е възприемането и приемането на този дискурс в публичния разговор… Повратна точка във френската политическа история е, че дискурсът на Земур получава толкова пространство и легитимност в медиите.“

Земур е осъден и глобен 2000 евро за насаждане на расова омраза, защото е казал по телевизията, че повечето от дилърите на дрога „са черни и араби“. През 2009 г. в. „Фигаро“ го уволнява за крайни изказвания. Земур предупреждава, че Франция ще се превърне в „ислямска република“. Говори апокалиптично за задаваща се война между расите, за война за „унищожаване на белия хетеросексуален мъж католик“ и че последният е заплашен от „гейското лоби“ и от етническите малцинства.

„Френското самоубийство“ (2014 г.) става бестселър и печели наградата „Комбур-Шатобриан“ през 2015-а, а през 2011-а Земур става лауреат на наградата „Ришельо“ за цялостно творчество. В. „Ню Йорк таймс“ го определя като „най-известния във Франция професионален провокатор, толкова обожаван от ксенофобите и крайнодесните, колкото е ненавиждан от имигрантите, жените и гейовете“. 

„Френското самоубийство“ предизвиква скандал и с твърдението, че маршал Петен и режимът на Виши са постъпили патриотично по време на нацистката окупация, като спасили френските евреи от лагерите на смъртта, като предали нефренските. 

Партия

Според „Спектейтър“ Земур скоро ще обяви, че създава политическа партия, чийто 200-страничен манифест е в процес на подготовка. (Той вече я обяви под името „Реконкиста“ - процеса на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години до 1492 г. - б.а.).

Земур не отстъпва от традиционния френски етатизъм, но иска да намали публичния дълг (почти 2,8 трилиона евро, или 101% от БВП), да прекъсне масовите злоупотреби със социални помощи, да намали данъците, особено върху наследството и за малкия бизнес. 

Набляга на суверенитета – Франция да остане в НАТО, но да излезе от интегрираното му командване; Франция да остане в ЕС (заради доверието на инвеститорите), но с референдум за върховенството на френското право над европейското. И още – Франция да изгражда свои собствени отношения с Русия, различни от курса, задаван от САЩ  и Великобритания. Общата идея е, че решенията за Франция трябва да се вземат в Париж, а не във Вашингтон или в Лондон.

Земур може да вбесява днешните политически сноби, но има симпатията на широка и безгласна консервативно-католическа маса, носталгична по щастливото минало отпреди студентските бунтове от 1968 г.  Съчетавайки понякога радикален дискурс с политически прагматизъм и с ясен и достъпен разказ, Земур има потенциал да обедини дясноконсервативния електорат във Франция, който десетилетия беше разпокъсан между днешните „Републиканци“ (преди Съюз за народно движение) и крайнодесния „Национален сбор“ (преди „Национален фронт“) на Марин Льо Пен, смята „Спектейтър“.

Докато Сборът е предимно пролетарска партия, Земур е по-популярен сред всички слоеве на средната класа и малките собственици. Той може да бъде мост между избирателите на Сбора и десноцентристите.

Левият социолог Филип Коркюф подчертава пред „Политико“, че ако Тръмп е печелил почитатели на антиинтелектуалска вълна̀, един френски кандидат за президент не може да си позволи това. 

„Във Франция президентът трябва да има интелектуално лустро… Земур иска да бъде виждан като интелектуален Тръмп.“

Широка, консервативна, антилиберална коалиция

Самият Земур посочва, че Льо Пен не може да бъде избрана заради електората ѝ, ограничен до „народните класи“, докато успехът предполага към тях да бъде привлечена „патриотичната буржоазия“ и добави, че е единственият способен на това.

Според Земур традиционната френска десница, която от 2015 г. се нарича „Републиканците“, бавно и методично се е самоубивала политически още от времето на Жорж Помпиду, приемника на Дьо Гол. Тя е правила това, следвайки либерални, дори леви политики, както и с отказа си да сътрудничи с Националния сбор. 

Според някои актуални социологически проучвания Земур може да се класира на втори тур на президентските избори през април и май догодина. Така например сондаж, направен от в. „Монд“ и Центъра за политически изследвания на университета „Сианс По“, Земур би излязъл на второ място с 16% от гласовете, изпреварвайки Марин Льо Пен (15%) в първия тур, при условие че кандидатът на „Републиканците“ бъде Ксавие Бертран или Мишел Барние. Сегашният президент Еманюел Макрон остава фаворит в проучванията.

Според изследване на „Харис интерактив“ Земур може да бъде втори в първия тур със 17% при 15% за Льо Пен.

„Този резултат на Ерик Земур се обяснява с все по-устойчивата подкрепа, предоставяна от бившите електорати на (някогашния десен премиер) Франсоа Фийон и Марин Льо Пен по време на последните президентски избори“, обяснява „Харис интерактив“, като посочва, че никой кандидат никога не е показвал такава еволюция в размера на намеренията за гласуване за толкова кратко време. 

Според проучването при балотажа Земур би изгубил от Макрон с 45% на 55%. Ако обаче във втория кръг Макрон пак се изправи срещу Льо Пен, както през 2017 г., тогава той би спечелил с по-малко – 53% на 47%. „Политико“ отбелязва, че макар и широко цитирани, сондажите на „Монд“ и „Харис“ са единични и не отразяват агрегираните в Poll of Polls резултати от повечето изследвания, които подреждат Земур трети с 13%, след Льо Пен със 17% и Макрон с 24% в първия тур.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.