Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Представете си, че сте на парти. Приятел споменава, че иска да ви запознае с някого. Но преди да извика човека, предупреждава: "О, и между другото, той малко си пада привърженик на конспиративните теории". Какъв човек очаквате да видите?

Може би сте срещали някого, който смята, че пазарът на слънчеви очила е тайно монополизиран от една компания. Може би сте срещали някого, който вярва, че Средновековието, всъщност, никога не се е случвало. Какво отличава отделните видове привърженици на конспиративни теории? 

Мислители от миналото столетие често са се опитвали да диагностицират "конспиративното мислене" и неговите разновидности. Прочутият философ Карл Попър смятал, че конспиративното мислене е масово разпространено в средата на XX-и век. Попър критикувал т. нар. от самия него "вулгарни марксисти", които подозирали, че "капиталистическата класа" съзнателно потиска "истината" в образователната система и медиите. Този "заговор на невежеството", както го нарича Попър в книгата си "Предположения и опровержения", е класически и все още масово разпространен белег на конспиративните теории.

"Понякога конспиративните теории са верни"

Някой, който е набеден, че разпространява конспиративни теории, може да намери бърз отговор на подобни обвинения - "Не всички конспиративни теории са погрешни!"

Всъщност, някои правителства наистина провеждат операции под фалшив флаг, за да започнат война ("Операция Химлер"). Корпорации са използвали лични данни, за да повлияят на демократични избори ("Кеймбридж Аналитика"). Граждани без да знаят са били подлагани на тайни експерименти ("Проект МК-УЛТРА").

Ако все още не сте се замисляли над това - понякога има основание да се вярва в конспиративни теории. От време на време хората тайно си сътрудничат, за да постигнат определени цели. В ограничен, може би дори в тривиален смисъл, всички ние трябва да бъдем конспиративни теоретици.

Но все пак, когато наричаме някого така, очевидно е, че имаме предвид нещо съвсем различно. Дали всичко опира до това, че някои конспиративни теории са оправдани, а други не? Трябва ли да търсим отговор в социалните науки за това кога една конспиративна теория преминава определен праг и вярата в нея става оправдана? Каква е разликата между човек, който вярва в една конспиративна теория, от някого, който вярва в стотици? Какво разделя вашия приятел, с когото сте се запознали на партито, който смята, че Тупак си живее спокойно на Балканите, от някого, който крещи на улицата, че е настъпил "Новият световен ред"?

Боговете на Олимп и рептилите

Аргументът, че "понякога конспиративните теории са верни" трябва да бъде очакван. Изследването на това кои са основателни и кои неоснователни опира до емпирична работа.

От философска гледна точка обаче може да се направи друго разграничение. Вземете някого, който си мисли, че принцеса Даяна е била убита. Доста скромно. Всъщност това едва ли оправдава стигмата "конспиративен теоретик". След това си представете някого, който вярва, че светът е сцена, на която кризи, войни и революции се разиграват пред неволно участваща публика, под диктовката на прикрити режисьори - вероятно рептили. Значителна пропаст разделя тези две конспиративни теории.

Попър описва възгледа, поддържан от втория човек, като "теория на конспирацията на обществото". Докато всяка дадена конспиративна теория обикновено обяснява едно събитие или явление, "теорията на конспирацията на обществото" разглежда самото общество, неговата история и бъдеще като един голям заговор. Този възглед за историята, твърди Попър, прилича на епосите на Омир. В "Илиада" животът и делата на гърците и троянците са обречени да бъдат следствие от заговорите на боговете на Олимп. Това, което се случва между хората, е второстепенно спрямо боговете. Някои от най-забележителните конспирации днес разглеждат Тръмп и Джордж Сорос като съвременните Зевс и Хадес.

Тези, които се присъединяват към Омировата теория на конспирацията на обществото, вярват, че свободата, силата, знанието и съдбите на хората са свързани с тези скрити титани на историята. Следователно, Попър предполага, че теорията на конспирацията на обществото е светоглед, който е толкова всеобхватен, колкото и религията. Всъщност, тя има мащаба и амбицията на всяка философия на историята.

Теорията на конспирацията на обществото като философия на историята

Повечето философии на историята задават въпроси, чиито отговори търсят убедените конспиративни теоретици. Какво е историята въобще? Какви "обекти" я съставят? От какво се състои историята - поредица от събития или от процеси? Подчинена ли е историята на случайността, или на определени правила, въз основа на които може да правим прогнози за бъдещето?

Философията на историята е философия за това какво всъщност е историята. Разбира се, има и други въпроси и концепции, с които философията на историята може да се занимава. И все пак общи основи могат да бъдат намерени при теорията на конспирацията на обществото. Това ни помага да отговорим на въпроса, който зададохме вече в тази статия: Какво разделя някого, който единствено вярва, че Елвис е все още жив, от другиго, който е уверен, че Земята е плоска?

Разликата опира до това колко фундаментална е конспирацията за мирогледа на въпросния индивид. За някого вярата в конспирация може да е нещо незначително, на което се е натъкнал съвсем случайно. За друг тя е много повече. Теорията на конспирацията на обществото структурира начина, по който се тълкува самата история.

Новата конспиративност - като скептицизъм

Някои са загрижени за това, че наблюдаваме появата на нов вид конспиративни поверия. В скорошната им книга "Много хора казват", Ръсел Мюърхед и Нанси Розенблум описват възникването на това, което наричат ​​"новата конспиративност". Можем да приемем въведената от Попър теория на конспирацията на обществото за "старата конспиративност".

На пръв поглед "новата конспиративност" не се различава особено от старата. И двете представляват всеобхватно подозрение, че събитията са направлявани тайно. Разликата става ясно забелижима, когато "стар конспиративен теоретик" предлага алтернативна интерпретация на историята. 

По време на парти той може да прекъсне историята ви за кацането на Луната и да каже:

"Това не се е случило по този начин. Истината е, че...", след което да представи своя версия на събитието.

"Новият конспиративен теоретик" има друга запазена фраза. Вместо да настоява, че знае какво се е случило, той ще свие рамене и ще каже:

"Е, много хора казват, че това не се е случило".

Спорът спира дотук. "Новият конспиративен теоретик" на Мюърхед и Ръсел не предлага философия на историята. Той е просто скептик.

"Старият конспиративен теоретик" е покрил стените в къщата си с изрезки от вестници и публикува в блога си есета, цитирайки книги от непознати за широката публика автори. "Новият конспиративен теоретик" е чул някъде съмненията на стария и това му стига, за да се откаже изобщо да вярва.

Ако конспиративната теория на обществото е определена форма на теизъм, възприемане на "боговете" като заговорници, "новата конспиративност" е окопен агностицизъм. Класическият "теоретик на конспирацията", за когото веднага се сещате, е от школата на "старата конспиративност". "Новият конспиративен теоретик" едва ли теоретизира над това, в което не вярват.

Така че, замислете се над "конспиративните теоретици", които сте срещали по партита или по друг повод. Към кой вид принадлежат? 

Предлагат ли свои собствени версии на историята, или просто се съмняват?

---

Коментарът на Ник Джонсън е публикуван в The Pamphlet. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.