Главният прокурор на България смята, че МВР е поделение на неговата институция. Това споделил вътрешният министър Бойко Рашков пред евродепутати.

Това се казва в доклад за мисията в България на Мониторинговата група от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Групата, в която влиза и българската евродепутатка Елена Йончева, бе на посещение у нас на 23 и 24 септември.

В понеделник в парламентарната комисия в Брюксел ще има обмяна на мнения по доклада.

Защо няма разследване срещу Борисов

Рашков се оплакал от липсата на контрол върху главния прокурор.

Той и делегацията от ЕП разменили мнения по редица въпроси.

Министърът смята Главната прокуратура за един от най-сериозните проблеми в България, когато става дума за върховенството на закона. И припомнил започналата процедура по импийчмънт.

При липсата на парламент и пълноправно правителство главният прокурор е единствената институция, която може да попречи на полицията да действа. Той е независимата част от правосъдието. Назначен е от Висшия съдебен съвет (ВСС), който включва и политици. Тази политическа зависимост обяснява, че няма започнато разследване срещу бившия премиер (Бойко Борисов – б.р.) въпреки снимките и записите. Необходима е правилна реформа на всички други служби, включително полицията, да да може да се води ефективна борба с корупцията.

Обхватът на случаите и практиките на корупция  у нас излиза далеч извън бившия премиер. Има случаи на голяма корупция, свързани с магистрали и язовири. Освен това отпуснатите от ЕС средства не са били правилно контролирани. В качеството си на министерство вътрешното ведомство влага големи усилия за злоупотреба с европейски фондове в сътрудничество с ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите.

Българските служби не са си свършили работата по „Закона Магнитски“, смятат Рашков и евродепутатите. Става дума за санкциите, наложени от САЩ на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.

На срещата с вътрешния министър е изтъкнато, че при предишното правителство не е водено адекватно разследване за използването на несъразмерна сила от полицията срещу протестиращите. Главният прокурор не е действал в тази насока. Разследването ще продължи.

Бойко Рашков припомнил, че Лаура Кьовеши в началото отхвърлила няколко български кандидати за делегирани прокурори към Европейската прокуратура. Един от одобрените впоследствие от нея отказал да започне дело по време на протестна демонстрация и породил съмнения за пределите на своите функции. 

Фрагментирането на политическия ландшафт и практиката на купуването на гласове съществува и в България, но не в такава степен като в други страни. Оценката на Рашков е, че това са 10 на сто от избираемите места. Той се ангажирал да се бори с това и смята за унизително да се наблюдава как гласове биват разменяни срещу храна, работни места или други услуги.

Министърът смята, че положителният натиск от Европейската комисия върху България е твърде слаб. Той призовал делегацията да демонстрира подкрепа за реформите в страната.

Защо няма инфорация за "Барселонагейт". Гешев бил разпитан от спецпрокурор

На срещата си с главния прокурор Иван Гешев евродепутатите се заинтересували кой е наредил подслушванията и защо не е се разследват както трябва снимките на експремиера с пари, златни кюлчета и оръжие, „Барселонагейт“ и случай, свързан с протестите. 

В последвалата обмяна на мнения била изтъкната предизборната обстановка у нас и това, че необходимите реформи са повлияни от факта, че служебното правителство трябва да подготви вота.

Изразени били опасения за Наказателния кодекс, приет още по комунистическо време. Той не урежда ситуации, появили се по-късно, и не е в състояние да се бори с корупцията.

Реалните резултати от усилията в борбата с корупцията ще дойдат от нова законодателна рамка за отчетността на магистратите. Не е достатъчна реформа на Главната прокуратура – тя трябва да е много по-дълбока.

Главният прокурор изобщо не може да инструктира обвинители от по-низши институции. За това има поправка в конституцията. Следователно прокурорите действат според законите и съвестта си.

„Барселонагейт“ е в досъдебна фаза и по тази причина главният прокурор не може да иска или да дава каквато и да ило информация без съгласието на наблюдаващия прокурор. Гешев изтъкнал, че не може да дава дори на парламента информация за текущи дела.

Колкото до споменатите от евродепутатите дела, обвинител номер 1 отрекъл, че няма разследване. Наличието на информация обаче зависи от наблюдаващия прокурор. Прокурорът обещал да изпрати допълнителна информация за методологията на разследването на случаите и на т.нар. златни кюлчета, ако има такава.

На срещата било отбелязано, че главният прокурор също може да бъде разследван. Той бил разпитан няколко пъти от специален прокурор в резултат на сигнал от министъра.

Въпросът кой е наредил подслушването не е от компетенцията на главния прокурор. Въпросът трябва да се отнесе към МВР. Съгласието за подслушване се дава от съда.

Радев хвали служебния кабинет

Служебното правителство е постигнало много, похвалил се президентът Румен Радев на срещата си с евродепутатите. Там била и вицепрезидентката Илиана Йотова.

Според държавния глава служебният кабинет започнал да разкрива редица случаи на корупция и да работи за повече прозрачност и отчетност. Станало ясно, че значителна част от държавния бюджет била изразходвана без публични търгове. Дори били строени магистрали без разрешение. Ето защо служебното правителство има силна подкрепа, смята Радев.

Правителството започнало отново да отваря източниците на доходи и да стимулира бизнес дейността. Нивото на безработица достигнало исторически минимум. Необходимо е обаче парламентът да си върне ролята на институция, контролираща кабинета, а не обратното.

Сред приоритетите президентът посочил подобряването на контрола както в България, така и в ЕС, на изразходването на парите от еврофондовете. Приоритет е и по-голямата прозрачност на харченето на тези средства.

Евродепутатите попитали Радев за евентуално руско влияние в страната. Той смята, че макар Русия да го упражнява чрез инфраструктурни проекти, правителството не е по влияние. 

На срещата бил обсъден случай, който според доклада е стряскащ, що се отнася до разделението на властите в България. Става дума за нахлуването в президентството и ареста на секретаря Пламен Узунов и съветника Илия Милушев. Според Румен Радев обвиненията към тях за дребни на фона на случаи за милиони евро, по които прокуратурата е пасивна. Отказът на Главната прокуратура да започне досъдебна процедура  срещу политическите противници е проблематична като липсата на отчетност.

Сложността на терминологията в Истанбулската конвенция

Мониторинговата група е имала среща също с правосъдния министър Янаки Стоилов (който вече е конституционен съдия) и вицепремиера за еврофондовете Атанас Пеканов.

Двамата били категорични, че конфискацията е един от инструментите за борба с корупцията и че тя трябва да бъде прилагана по начин, който дава резултати.

Условията в затворите трябва да се подобрят, времето на престой в тях да бъде ограничено и да бъдат гарантирани условия за доброволен труд. Такова предложение обаче не може да мине през краткотраен парламент.

Попитани за Истанбулската конвенция, министрите припомнили решението на Конституционния съд. Изтъкнато било, че има проблеми с терминологията. На български език една и съща дума („пол“ - б.р.), се използва за английските sex и gender.

Необходим е диалог по въпроса за „Закона Магнитски“, както и отговор в случаите, когато трябва да се защитят финансовите интереси.

Как министерствата купуват съвести в медиите

Една от главните теми, обсъждани при посещението на делегацията от Блюксел, са били медиите в България.

Евродепутатите са се срещали с министъра на културата Велислрав Минеков, генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, журналистите Генка Шикерова, Николай Стоянов и Петьо Блъсков.

Малко са българските журналисти, които имат достатъчно смелост да разследват случаи на корупция, изтъкнал Минеков. Той и евродепутатите констатирали, че е трудно да бъдат идентифициани и държави отговорни виновните за състоянието на медиите и корупцията. Журналистите избягват въпроса за собствеността върху медиите. Правителството трябва да се справи с този проблем.

Минеков вижда себе си като първия министър на културата, поел отговорността да изясни кои са действителните собственици на медии в страната. Според него подопечното му ведомство за първи път е в позицията да проследи медийните услуги и да открие кой в действителност стои зад тези организации. Става дума за тези, които биват наричани олигарси.

Велислав Минеков дал като пример предоставянето на 500 000 евро на телевизионни канали за положително отразяване на дейността на едно министерство. Той смята това за „купуване на съвест“ в огромна степен. Всяко министерство е отпускало горе-долу такава сума, включително на най-популярните медии. Министърът поставил под съмнение и отпускането на пари от европейските фондове за българските медии, за чиято собственост според него няма прозрачност и чиито бенефициери са проправителствени средства за информация. Това по думите на Минеков води до пълно затъмнение около каквото и да било събитие, което не се харесва на правителството и се е случило през последната кампания.

По същия начин се управляват националните телевизия и радио, допълнил министърът на културата. В тях обаче има по-различно ниво на свобода. Минеков обещал на делегацията от ЕП, че няма да пожали сили, за да гарантира, че нито една медия не обслужва правителството. Той дал някои примери като този, че определени предавания били прекъсвани, за да се появят на екрана лицето и гтласът на Бойко Борисов. Това е в пълно нарушение на закона. Само президентът, патриархът и главният мюфтия могат да правят тв изявления когато пожелаят.

Министърът припомнил случая, в който шефът на БНТ (Емил Кошлуков – б.р.) си позволил да покаже в ефил много циничен знак. СЕМ глобил БНТ като институция, а не генералния директор. В резултат глобата била платена от джоба на данъкоплатците. Минеков изразил съжаление, че от СЕМ не са отговорили на зададените въпроси за биографията на генералния директор. Минеков повдигнал въпроса и за назначаването на членовете на Съвета, което в момента се прави от Народното събрание. Той намекнал, че трябва да има промени, за да не бъде СЕМ смятан повече за политически орган.

Медиите – зависими от олигарсите

Емил Кошлуков също се изказал критично за медиите. Според него медийните конгломерати, създадени през годините, са в голяма степен зависими от икономически и политически интереси. Една от спецификите и зависимостта от олигарсите.

Колкото до критиките за отразяване на партиите по време на предизборната кампания, Кошлуком отговорил, че разпределението на влемето било съгласувано с всички политически сили. Затова подадената информация била изкривена.

Генералният директор на БНТ изразил безпокойство заради атаките срещу журналисти, включително от политици. Той изтъкнал необходимостта от силни браншофи организации, т.е. синдикати, които да защитават интересите на гурналистите и редакционната независимост.

Кошлуков обаче бил резервиран към оценката на „Репортери без граници“, най-вече към методологията. Спореднего те би трябвало да са се срещвали с представители на бТВ.

За контрол на олигарсите върху част от медиите споменали и журналистите Генка Шикерова от Радио „Свободна Европа“ и ТВ! И Николай Стоянов от „Капитал.

Двамата изразили безпокойство, че БНТ е станала правителствена телевизия. Като пример за цензура те посоили отразяването от нея на антиправителствените протести, при които някои от демонстрантите били пребити от полицията.

Все по-трудно става да се правят разследвания. Самата им легитимност бива подкопавана, твърдят Шикерова и Стоянов

Нараства тенденцията на насилие срещу журналистите. По техен адрес се използва реч на омразата. Водят се очернящи кампании.

Парите от еврофондовете се използват за натиск или контрол. Няма ясни критерии за раздаването на парите, востава въпросът къде отиват те.

Държавните агенции и министерства не тговарят на въпроси в България. При служебното правителство това донякъде се е променило, но остава тенденция.

Спазването на върховенството на закона у нас според двамата журналисти е сериозен проблем. Не е лесно да се обясни защо има добре изглеждаща фасада, а зад нея се случват толкова неща.

Няма достатъчно силна журналистическа асоциация, която да защити интересите им. Гилдията е твърде разделена.

Политици обвинили български медии, че повлияли на налагането на санкции от страна на САЩ по „Закона Магнитски“ срещу български граждани.

Действителните собственици на медиите не са известни. Това е скрита верига, нещо като „руска кукла“.

Повдигнат е въпросът за три „дела шамари“, заведени координирано срещу Николай Стоянов заради разследванията му за Българската банка за развитие (ББР).

Петьо Блъсков – главният редактор на в. „Труд“, заявил пред евродепутатите, че комунистическото наследство трябва да бъде взето предвид, когато се говори за медиите в България.

Заключения

Европейската комисия трябва да затегне мониторинга и одита на еврофондовете за България, включително на парите по Механизма за възстановяване и устойчивост, смятат депутатите от Мониторинговата група.

България живее във време на предизвикателства, но и на преход. Един от главните въпроси у нас е ефективното и справедливо прилагане на закона, най-вече в борбата с корупцията. Проблематично остава обаче преследването на корупцията по високите етажи.

Друга причина за тревога са основните права в България в светлината на съобщения за реч на омразата и дискриминация на хора от ромски произход, ЛГБТИ и други малцинства, а също така насилие и домашно насилие.

Евродепутатите, посетили България, признават ограничените правомощия на служебното правителство да се справи с многото предизикателства. Но те са окуражени от ефективното използване на инструментите, с които то разполага.

Групата ще бди и ще продължи да наблюдава събитията в България внимателно в бъдеще и ще бъде на страната на гражданите. Тя вярва, че българското общество иска да намери решения.

От Мониторинговата група ще изпратят допълнителни въпроси до българските власти. Най-вече депутатите ще искат главният прокурор да изясни още по-добре свършената работа по отношения на корупцията по високите етажи и други случаи от обществен интерес.