Иван Демерджиев поиска отново да е министър на вътрешните работи и "мечтата му" се сбъдва.

Демерджиев, заедно с Иван Шишков, сякаш е сред най-разговорливите и създаващи усещане за по-прямо общуване, приближени на Румен Радев. Той беше министър и на правосъдието, и на вътрешните работи в няколко служебни правителства.

Роден е през 1975 г. в Пловдив. През 2001 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, се посочва в официалната му биография.

От февруари 2007 г. е съдружник и управител на адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“. През февруари 2019 г. става председател на Адвокатска колегия – Пловдив. Напуска поста, след като през май 2021 г. е назначен за заместник-министър на правосъдието в служебното правителство с премиер Стефан Янев. Малко по-късно става и служебен министър на правосъдието, като заема поста между октомври и декември 2021 г. Заместник-министър на вътрешните работи (март 2022, при кабинета на Кирил Петков). Служебен заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи (01.08.2022 – 06.06.2023, вече при служебните кабинети на Гълъб Донев).

Напоследък Демерджиев не криеше, че е готов отново да бъде министър. Преди дни не само обясни, че ще приеме, но и даже посочи, че предпочита МВР, а не правосъдното министерство – вероятно заради очевидните разлики във влиянието и инструментите на контрол в двете институции.

Той е сред най-изявените критици сред хората около Радев на „завладяната държава“ на Борисов и Пеевски, както и срещу прокуратурата, оглавявана от Иван Гешев и след това от Борислав Сарафов.

През април 2025 г. дойде новината, че прокуратурата му е повдигнала обвинение за безстопанственост. Според прессъобщението поводът е анекс към договора за изграждане на системата за нови лични документи, подписан от Демерджиев през 2023 г. в качеството му на служебен вътрешен министър. Особено "топли" са публичните му отношения с Калин Стоянов.

Последно Иван Демерджиев рязко привлече внимание след изборите с публикация във фейсбук, че Сарафов (по това време обект на разнопосочни усилия, сред тях и на служебния правосъден министър Андрей Янкулов, да напусне поста и.ф. главен прокурор, който заемаше след изтичането на срока и въпреки решение на КС по темата) трябва да подаде оставка. След това събитията се развиха светкавично – Борислав Сарафов обяви, че оттегля съгласието си да е временен главен прокурор, а прокурорската колегия на ВСС (преди това отбиваща всички опити) набързо гласува правилно.

Тази последователност на събитията предизвика много коментари за „странното стечение“ на обстоятелства.