„Използвам терминология от Студената война, но имаме нужда от сдържане от страна на европейските институции. Трябва ни стриктно наблюдение и дори спиране на всякакво финансиране на медии по оперативни програми на ЕС, като единствено прякото финансиране е приложим вариант.“

Това заяви българският евродепутат Радан Кънев при представянето в Брюксел на доклада „Невидимата ръка на цензурата на Балканите“. В него се разглежда положението на медиите в България, Сърбия и Република Северна Македония (РСМ). Събитието бе организирано от Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ).

Трябва да има конкурс за финансиране, където желаещите да се кандидатират, уточни Кънев пред Клуб Z.

„Става дума за конкурс – така, както се провеждат за преки финансирания по други направления. Всеки бизнес, който е кандидатствал, може да каже, че така е много по-прозрачно. И дори не е по-бавно, отколкото при българските оперативни програми.

Според мен именно заради високите нива на корупцията у нас фирмите ни са много активни в прякото участие. И в момента има медийни програми, за които се кандидатства директно пред ЕК. Според мен те трябва да са само такива“, смята депутатът от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП).

Причина по думите му е, че финансирането през оперативни прграми се е доказало като корупционен механизъм. Те се упраляват от изпълнителната власт. И това, заради което австрийският канцлер Себастиан Курц подаде оставка, е ежедневие в страни като България.

Радан Кънев настоя да има базови критерии, които до посочват какво една медия не може да прави. Защото сега европейски пари получават български средства за информация, занимаващи се с антиваксърска пропаганда.

Няма обаче идеален вариант, призна той. Така Кънев отговори на въпроса ни не е ли възможно една медия, кандидатстваща за пряко финансиране, да се представя като „нормална“ по европейските критерии, а след като получи пари, да се превърне в хибридна, „кафява“ и т.н.

„Как стана така, че в последните години на комунистическия режим поне част от медиите и много журналисти се опитаха да бъдат много по-обективни, отколкото са сега, когато са част от европейския медиен пазар?“, попита Кънев.

И даде отговор, който обаче според него е само частичен.

Първото историческо доказателство за държавен контрол на медиите според него е наложено от Рамзес II, който обявил надлъж и нашир победата си над армията на хетите. А едва векове по-късно археолозите разбрали след разкопки, че древноегипетският фараон така и не е спечелил тази битка, а обратното - подписал е унизителен мирен договор.

Що се отнася до България, медиите у нас рядко са били истински свободни. Властите в страната ни винаги са предпочитали някакъв вид цензура. Един от големите дебати при приемането на първата българска конституция е бил за законната цензура. Управниците много са настоявали за нея, припомня Кънев.

„Колкото по-силно е било едно българско правителство, толкова по-успешно в различни периоди от нашата история е налагало ограничения на медийната свобода.

Това, което някои от нас помнят като относителна свобода през последните години на комунистическия режим, бе повече знак за пълен упадък, дори деградация на властта през тези години. Те не искаха свободни медии, но вече нямаха инструменти да ги сдържат“, изтъкна българският депутат.

Днешната ситуация той обрисува по следния начин:

„Едно европейско правителство винаги е силно. То има много пари и, както ясно видяхме през последните години, винаги има силни съюзници в европейските партии и институции.“

Самият Кънев миналата година водил люта борба в собствената си партия – ЕНП, за да признае тя очевидни факти. И 23-ма колеги  се убедили в това. Явно Кънев имаше предвид съпартийците си, подкрепили преди година резолюцията за състоянието на правовата държава и основните права в България.

Всяко от тези силни европейски правителства си има лостове за въздействие, които събуждат интереса на определени играчи извън ЕС. В случая с България това са Русия и Турция, заключи Кънев.

Краят на „царуването“ на Бойко Борисов не означава задължително край на цензурата в медиите, смята депутатът. В момента сме в период на „въздържане“, който се дължи на „междуцарствието“.

Накрая Кънев се върна на Себастиан Курц:

„Ако наложим стандартите, които доведоха до оставката му, няма да има читав кандидат за премиер на България.“

Разследващият журналист Атанас Чобанов (bird.bg) обяви, че подкрепя идеята на Кънев за пряко финансиране на медиите.

„Още преди 5-6 години формулирах в анализите, които правех, че тези пари всъщност комумпират българските медии и се разпределят абсолютно безконтролно от българското правителство. За медии, които го хвалят, а не за етични медии. По-добре да ги няма тези пари, отколкото да се рекламират абсолютно безпредметно европейските проекти“, заяви той.

Контролът върху медиите от правителството на Бойко Борисов се дължи на три основни фактора, смята на свой ред Антоанета Николова – директор на ИСМБ.

Според нея те са следните:

• 1. Ролята му при закупуването на големи медии от политически и бизнес съюзници;

• 2. Контролирането на европейските фондове, чрез които си купува подкрепа;

• 3. Контролът върху медийния регулатор, което позволява антиконкурентните практики да не получават съответния отговор.

Това се казва в частта за страната ни в огласения доклад.

Като конкретен пример се посочва преминаването на собствеността на групата около Нова телевизия в ръцете на братя Домусчиеви, близки до бившия премиер, както и фактът, че бившият депутат Делян Пеевски, който е притежавал над 80 на сто от разпространението на печатните медии, е осигурявал  системно подкрепа на кабинета му.

Приватизацията на партньорите в Сърбия

В Сърбия няма истински медиен пазар заради огромната намеса на държавата в него, казва Тамара Филипович от Асоциацията на независимите журналисти в страната. При приватизацията на медиите през 2014-2015 г. е въведен нов модел на тяхното финансиране - съфинансиране според проекти, отговарящи на обществените интереси.

„Ние наричаме това "приватизация на партньорите", защото медиите, които бяха собственост на държавата, бяха купени от хора, твърде близки до управляващата партия. След това те получиха парите, които се раздават за тези проекти”, каза тя.

И Груевски, и Заев подчиняват медии чрез реклами

Финансирането на медиите в РСМ се прави по непрозрачен начин, като целта е да се контролира редакционната политика и да се избягват критики срещу правителството. Това каза пък Насер Селмани, бивш председател на Асоциацията на журналистите в Северна Македония.

При правителството на Зоран Заев имало само козметични промени в сравнение с кабинета на Никола Груевски. Ако предишният премиер е финансирал медиите чрез правителствени реклами, настоящият го прави чрез политически реклами. Политиката за сплашване има своята основна роля за контрола върху медиите.

„През последните 10 години Асоциацията на журналистите в Северна Македония е регистрирала 50 вербални и физически атаки срещу тях. Под 10 на сто са изцяло разследвани и нападателите им - наказани. Има ясно изразена игра между полицията, прокурорите и съдиите”, каза Селмани.

Самият той бил принуден да прекара 5 часа в полицейския участък, за да съобщи за сплашване от градската мафия в Скопие. Целта на силите на реда е журналистите да бъдат демотивирани да съобщават за такива атаки. Има ясна тенденция от страна на полицията да защитава нападателите над журналисти.

Би Би Си надминала режимите в закриването на медии

Думата взе и Питър Хорокс - бивш директор на световната служба на Би Би Си, чиито филиали са затворени след навлизането на демокрацията в много страни от Източна Европа.

"Вероятно аз закрих повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозните авторитарни режими. Преди години като директор на световната служба на Би Би Си бях отговорен за закриването на станциите й в България, Румъния, Албания.

Причината, поради която британската компания взе това решение, бе нарастване на медийната свобода и стандарти в тази част на Европа”, каза Хорокс.

След което продължи:

„А днес се питам: къде сгрешихме? Сигурно в това, че медиите в България значително губят свободата си именно след присъединяването й към ЕС, както сочат всички класации на „Репортери без граници", в които година след година страната ви слиза все по-надолу. А схемите за придобиване на влияние върху медиите стават все по-изтънчени, но хватката - все по-задушаваща.”