Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Опасенията за независимостта на съдебната власт и състоянието на медиите в страните членки на ЕС се запазват и дори се засилват.

Това се казва в огласения днес втори годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона.

Безпокойството е факт въпреки многото положителни промени в последните месеци, включително с предприетите мерки в отговор на първия доклад от 2020 г.

В новия документ се разглеждат събития от септември 2020 г. насам. Задълбочава се оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Изтъква се също така силната устойчивост на националните системи по време на пандемията. Тя също така показа значението на способността за поддържане на система на взаимозависимост и взаимоограничаване (т-нар. контрол и баланс), която утвърждава върховенството на закона.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента на върховенството на закона.

1. Правосъдни системи

Почти всички държави членки извършват реформи на правосъдните си системи, макар и с различен обхват, форма и напредък. В редица страни са предприети или се предприемат стъпки за укрепване на независимостта на съдебната власт чрез реформи, свързани със съдебните съвети, назначаването на съдиите и независимостта и автономността на прокуратурата.

Няколко държави обаче продължиха да провеждат реформи, които намаляват гаранциите за независимост на съдебната власт. Така те дават повод за загриженост или задълбочават съществуващите опасения, свързани с повишеното влияние на изпълнителната и законодателната власт върху функционирането на правосъдната система. Освен това политически нападки и нееднократни опити за дестабилизиране на съдии или за подкопаване на съдебни институции в някои страни допълнително поставят под въпрос независимостта на съдебната власт.

2. Уредба за борба с корупцията

Членките на ЕС продължават да бъдат сред държавите с най-добри резултати в световен мащаб. Десет от тези страни са сред 20-те в света, възприемани като най-слабо корумпирани.

В момента няколко държави членки  приемат или преразглеждат националните си стратегии или планове за действие за борба с корупцията. Много от тях предприеха мерки за укрепване на уредбата за предотвратяване на корупцията и уредбата за почтеността, включително правилата за конфликтите на интереси, прозрачността на лобирането и кадровите въртележки между държавния и частния сектор.

Въпреки това в някои страни продължават да съществуват предизвикателства, по-специално във връзка с наказателните разследвания, наказателните преследвания и прилагането на санкции за корупция. В различни държави членки продължиха да се появяват големи или изключително сложни случаи на корупция. Предоставените ресурси за борба с нея невинаги са достатъчни в страни от ЕС. В други членки продължават да съществуват опасения заради ефективността на разследванията, наказателните преследвания и постановяването на решения по дела за корупция по високите етажи на властта.

Като цяло пандемията от COVID-19 забави реформите и решенията по дела за корупция в някои страни.

3. Свобода и плурализъм на медиите

По време на пандемията журналисти и работещи в медиите в Европа бяха подложени на силен натиск. Предвид рекордния до момента брой на сигналите във връзка с безопасността на журналистите и неотдавнашните трагични събития (очевидно се има предвид убийството на холандския журналист Петер де Врис – б.р.) е необходимо въпросът да бъде разгледан в целия ЕС.

В мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г., който е ключов източник на информация за доклада за върховенството на закона, се посочват данни за цялостно влошаване на положението на журналистите в няколко държави членки. Не всички медийни регулатори са свободни от политическо влияние. В някои страни съществува голям риск от политическа намеса в работата на медиите.

Новинарските медии имаха решаващо значение за информирането на гражданите по време на COVID-19, въпреки че работата на журналистите беше затруднена от редица ограничения. Пандемията доведе и до сериозни икономически предизвикателства за медийния сектор. Това накара някои държави членки да приемат схеми за подкрепа на новинарските медии. Тази подкрепа трябва да се прилага прозрачно и справедливо.

4. Принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите (контрол и баланс)

От 2020 г. насам някои страни от ЕС продължават да предприемат конституционни реформи за засилване на проверките и гаранциите. Някои от тях наскоро въведоха мерки за повишаване на прозрачността на законотворчеството и за подобряване на участието на гражданите.

Като цяло националните механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване, включително парламентите, съдилищата, омбудсманите и други независими органи, изиграха решаваща роля по време на пандемията от COVID-19. Тя беше тест за устойчивост на върховенството на закона.

Същевременно съществуват предизвикателства пред законодателния процес като внезапни промени и ускорени процедури или пред системата за конституционен контрол.

Гражданското общество като цяло се радва на благоприятна среда в повечето държави членки. В някои от тях обаче то продължава да бъде изправено пред сериозни предизвикателства, били те преднамерени заплахи от страна на органите, недостатъчна защита срещу физически или словесни атаки или недостатъчно равнище на защита на основните права, гарантиращи неговата работа. На моменти тези предизвикателства бяха изострени от контекста на пандемията от COVID-19.

Редица неотдавнашни събития предизвикаха загриженост по отношение на зачитането на предимството на правото на ЕС. То е от съществено значение за функционирането на правовия ред на Съюза и принципа на равенство на неговите страни членки.

„Второто издание (на годишния доклад – б.р.) показва, че държавите членки могат да постигнат напредък по отношение на въпросите, свързани с върховенството на закона. Този напредък обаче е неравномерен и в редица страни съществуват причини за сериозни опасения, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт. Освен това през последните месеци бяха убити двама журналисти. Това е недопустимо“, заяви зам.председателят на ЕК за ценностите и прозрачността Вера Йоурова

Тя представи доклада заедно с комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс.

Без пряка връзка с европейското финансиране

Докладът няма да служи пряко при взимането на решения за спиране на европейското финансиране за страните членки, заявиха днес източници от Комисията.

Оттам уточниха, че докладът ще постави основата на тези решения, но няма да бъде единственият повод за ограничаване или спиране на бюджетните плащания. Според представителите на ЕК може да се каже, че докладът донякъде е самоцелен, защото не съдържа препоръки, имена и конкретни случаи на нарушения на върховенството на закона.

Коментари

Ние Йохурова я знаем

Обаче Дидко Рейндерс е хидроцефал.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.