Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Вероятно няма човек, който не е чувал за кръговата икономика, но едва ли всеки разбира какво означава това. Всъщност ние ежедневно прилагаме тази идея на практика: като споделяме превоз с други хора, като събираме отпадъци разделно, като не се презапасяваме с храна или дрехи, които след това бързо изхвърляме. 

Кръговата икономика е нов начин на мислене

Целта е максимално дългото използване на продуктите и природните ресурси. Досегашният икономически модел (т. нар. линейна икономика) разчиташе на агресивно добиване и използване на ресурсите за производство на продукти, които след употреба се превръщат в боклук.

Източник Европейски парламент

Днес линейната икономика вече не работи нито за бизнеса, нито за хората, нито за околната среда, защото ресурсите са ограничени и труднодостъпни. Добивът на суровини и производството на стоки се нуждаят от големи количества енергия, като същевременно водят до изхвърлянето на големи количества отпадъци. Всичко това води до замърсяване на природата и прахосване на суровините.

Ако човечеството продължава да използва ресурсите по начина, по който сме свикнали досега, към 2050 година ще ни бъдат нужни ресурсите на три планети като Земята. 

По данни на Европейската статистическа служба (Евростат) към 2018 г. добивната промишленост и производството са отговорни общо за 37,2% от отпадъците в ЕС. Данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) сочат, че секторът за добив на ресурси причинява 50% от въглеродните емисии в глобален план, както и 80% от загубата на биологично разнообразие. Производството на материали, които се използват ежедневно, генерира около 45% от емисиите в ЕС. Същевременно годишно в съюза се изхвърлят повече от 2,5 милиарда тона отпадъци.

Кръговата икономика предлага решение на тези проблеми чрез удължаване и затваряне на жизнения цикъл на продуктите – суровините да се използват отново и отново, което да доведе до по-малко потребление на енергия, минимално изхвърляне на отпадъци и значително по-малко замърсяване. Това може да стане чрез възможно най-дългото споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващите материали и стоки. 

Преходът към кръгова икономика зависи от усилията на всички – бизнес, държавните и местните власти, и не на последно място – самите потребители. 

Планът за действие на кръговата икономика

През март 2020 г. ЕК представи новия План за действие за кръговата икономика, който е един от основните градивни елементи на Европейския Зелен пакт. Планът предвижда мерки по отношение на целия жизнен цикъл на продуктите – от проектиране и производство до потребление, поправка, повторно използване, рециклиране и връщане на ресурсите обратно в икономиката на ЕС. Целта е да спечелят всички – да се увеличи конкурентоспособността на европейската икономика, да се дадат още права на потребителите, да се защити околната среда. 

Според данни на ЕС преходът към кръгова икономика ще засили иновациите и конкурентоспособността. Промяната има потенциал да добави 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС и да създаде 700 000 работни места в Европа до 2030 г. Не на последно място – потребителите ще получат достъп до по-устойчиви и икономични продукти.

Правото на ремонт

Една от ключовите идеи в плана е за т. нар. екодизайн – продуктите да се проектират по начин, който позволява те да бъдат ремонтирани, а не директно да се изхвърлят, както и вложените в тях ресурси да могат да се рециклират и използват повторно. Това означава потребителите да получат повече права, за да се насърчи устойчивото потребление. Например, право на ремонт, както настоява Европейският парламент. “Правото на ремонт” включва редица предимства за потребителите: поправките да бъдат лесни, на приемливи цени и да се осъществяват по възможност у дома.

През февруари 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно новия план за действие за кръгова икономика, с която препоръчва по-строги правила за рециклиране, разширяване на обхвата на Директивата за екодизайн, както и обвързващи цели за използването и потреблението на материали до 2030 г.

В новия план за действие за кръговата икономика ЕК набелязва седем ключови сектора за изграждане на кръгова икономика. 

Електрическите и електронните отпадъци

Електрическите и електронните отпадъци са най-бързо растящата група отпадъци. Към 2018 г. средно около 40% от тези продукти се рециклират в рамките на ЕС. Често срещана практика също така е в редица продукти да се вграждат дефекти с цел те да работят определен брой цикли, след което да се развалят. По този начин производителите принуждават потребителите да си купят нов продукт, а това води до допълнителното пилеене на ресурси и замърсяване на околната среда.

По данни на Европейския парламент например средният потребител в ЕС купува нов мобилен телефон на всеки две години. В същото време делът на мобилните телефони, които се рециклират, е много нисък, поради което още през 2018 г. евродепутатите настояха ЕК да включи повече продукти в обхвата на Директивата за екодизайна, сред които и мобилните телефони. 

В този сектор новият план за действие на ЕК цели да се удължи жизненият цикъл на продуктите – да могат да се ремонтират и употребяват повторно, като техните компоненти и софтуер бъдат усъвършенствани. Секторът е приоритетен за въвеждането на „правото на ремонт“. Предвиждат се нови регулаторни мерки за мобилните телефони, таблетите, лаптопите и зарядните устройства. 

България е една от водещите държави в ЕС по рециклиране на електрически и електронни уреди. През 2018 г. страната ни рециклира 66.7% от този вид отпадъци, или с повече от 25% над средното за съюза ниво. В световен мащаб обаче от този вид отпадъци се рециклират едва 17,4%, пише DW. В материала на медията може да видите видео за най-голямото сметище за електроуреди в света – това в Акра, столицата на Гана.

Източник: Европейски парламент

Пластмасовите отпадъци

Всяка година в ЕС се генерират приблизително 26 млн. тона пластмасови отпадъци.  Към 2018 г. от тях се рециклират около 30%. Всички останали отпадъци от този вид отиват в сметищата, биват изгаряни или замърсяват почвите и водите.

Предвидените мерки за пластмасовите отпадъци в новия план за действие се основават на европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика от 2018 г. Един от основните акценти е насочен към търсенето на решения за предизвикателствата около пластмасовите микрочастици, както и набавянето и използването на пластмаси на биологична основа и биоразградими пластмаси. ЕС също така прие мерки за намаляване на пластмасовите отпадъци в океаните. От 3 юли 2021 г. в съюза вече е забранено производството на пластмасови продукти за еднократна употреба, а съгласно Зеления пакт до 2030 г. 55% от пластмасовите опаковки в ЕС трябва да се рециклират.

България изпреварва средните за ЕС стойности и по този показател. Спрямо експертни оценки у нас се рециклират близо 40% от всички пластмасови отпадъци, или с 10% над средното за съюза. 

Нов живот за старите дрехи

Всяка година европейците употребяват около 26 килограма и изхвърлят около 11 килограма текстилни материали. В световен мащаб се рециклират по-малко от 1% от дрехите, а в ЕС 87% от този вид отпадък се изгаря или депонира. Междувременно т. нар. бърза мода води до производството на дрехи в големи мащаби, а това изисква изключително много ресурси – вода и земя за отглеждането на памук и други влакна. Показателно е, че за производството на само една тениска са необходими около 2700 литра прясна вода – количество, което би стигнало за питейните нужди на човек за две години и половина. Това води и до замърсяването на около 20% от водите – всяка година прането на синтетични материали освобождава около 500 000 тона пластмасови микрочастици в световния океан, или 35% от всички освободени първични пластмасови микрочастици. Освен това модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии. 

Новият план за действие има за цел да стимулира пазара за устойчиви и „кръгови“ текстилни изделия, включително пазара за повторна употреба на такива изделия и нови бизнес модели. ЕК трябва да представи и насоки за разделното събиране на текстилните отпадъци, което държавите членки трябва да осигурят до 2025 г. 

Източник: Европейски парламент

В България количеството текстилни отпадъци, които се изхвърлят на сметищата, са около 4% от общите отпадъци. Според анализ на състоянието на отпадъците у нас текстилните отпадъци представляват 5.4% от всички битови отпадъци.

С последните промени в Закона зa yпpaвлeниe нa oтпaдъцитe от тази година беше регламентирано пpoизвoдитeлитe и тъpгoвцитe нa дpexи и oбyвĸи дa ocигypят oпoлзoтвopявaнeто и peциĸлиpaнето на продуктите си. С мерките за предотвратяване образуването на отпадъци също така се насърчава повторната употреба на текстилните продукти. Законът въвежда и изиcĸвaнe ĸмeтoвeтe на общините дa cĸлючвaт дoгoвopи c opгaнизaции пo oпoлзoтвopявaнe нa тeĸcтил и oбyвĸи, така че да се намали депонирането на този вид отпадъци. В Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 също е посочено, че развитието на т.нар. „бърза мода” води до големи щети за околната среда както от гледна точка на производството, така от гледна точка на третирането на образуваните текстилни отпадъци. В този смисъл планът разглежда увеличаването броя на контейнерите/пунктовете за отпадъци от текстил с цел повторната им употреба като “адекватна добра практика”. 

По данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба годишно членуващите в организацията компании обработват около 35 тона ненужен текстил. Над 70% от дрехите са годни за повторна употреба и се връщат във веригата както у нас, така и извън страната. Част от негодния за повторна употреба текстил се преработва и рециклира. Друга част обаче се изгаря. 

По света все повече се налага практиката за наемане на дрехи. Например дънките – за производството на един чифт дънки са необходими 7000 литра вода, както и токсични химикали и багрила. Затова вече има компании, от които потребителите могат да си наемат нов чифт дънки, произведен от рециклирана материя. Когато дрехата се износи или просто омръзне на потребителя, той може да я замени за нова или да получи ваучер. А това е само един пример за кръгова икономика, що се отнася до текстилната индустрия.

Строителните отпадъци

В строителството се използват около 50% от всички добивни материали, като същевременно секторът е отговорен за над 35% от общите отпадъци в ЕС. Емисиите на парникови газове, дължащи се на добива на суровини, производството на строителни продукти, строителните работи и санирането на сгради, представляват от 5 до 12% от общите национални емисии. По-ефективното използване на материалите може да допринесе за намаляването на тези емисии с 80%. 

Строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване. У нас те представляват 6.6% от всички производствени отпадъци. България също така отчита многократно по-ниски стойности от средните за ЕС по показателя килограм строителни отпадъци на жител на година – през 2016 г. средната стойност за ЕС е 1 730 килограма, а за България – едва 293 килограма.   

Според данни на Евростат през 2018 г. България е била на последно място в ЕС по оползотворяване на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване. Индикаторът в статистиката отчита съотношението на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване, които са подготвени за повторна употреба или рециклирани. За сравнение – през 2016 г. страната ни е била на 17-а позиция. 

Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че България поддържа високо ниво на предоставените за оползотворяване отпадъци от строителството (в графата неопасни отпадъци). През 2016 г. строителните отпадъци у нас са били над 2 млн. тона, от които над 1,5 млн. тона (72%) са били предадени за оползотворяване. През 2018 г. строителните отпадъци у нас са спаднали с около 10 пъти до 192 964 тона, от които 142 622 тона (почти 74%) са били предадени за оползотворяване. През 2019 регистрираните от НСИ строителни отпадъци са още по-малко – 59 741 тона, от които 44 003 тона (73.65%) са били предадени за оползотворяване. Трябва да се има предвид обаче, че част от строителните отпадъци се изхвърлят нелегално и не фигурират в официалната статистика. 

Според екологичното сдружение “За Земята” България не се е справила с европейската цел за минимум 70% рециклиране на строителни отпадъци към 2020 г. В коментара си във връзка с Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 организацията настоява да се повиши контрола и ангажимента от страна на строителния сектор относно отпадъците и предлага да се въведат стимули за повторна употреба на материали от строителството. 

Акумулаторни батерии и превозни средства

Очаква се глобалното търсене на батерии да се увеличи с 14 пъти до 2030 г. в сравнение с 2018 г. главно заради ръста на електрическия транспорт. За същия период се очаква 17% от глобалното търсене на батерии да бъде от страните членки на ЕС. А това може да направи съюза втория най-голям пазар за батерии в света, включително по отношение на производството. Следователно батериите, които са по-устойчиви през целия си жизнен цикъл, са от ключово значение за целите на Европейския зелен пакт. 

Новият план за действие за кръговата икономика предвижда ЕК да предложи нова регулаторна рамка за акумулаторните батерии, която да включва мерки за увеличаване на нивата на събиране и рециклиране на всички батерии и оползотворяването на ценните материали в тях. 

В Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 е посочено, че България се справя добре с рециклирането на негодните за употреба батерии и акумулатори (НУБА), включително автомобилните, индустриалните и портативните батерии и акумулатори. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) през 2017 г. постигната средна степен на рециклиране на оловото в НУБА е 97% спрямо 65% година по-рано. През 2017 г. у нас са рециклирани 94% от останалите материали в НУБА, а през 2016 – 98%.

Популярна практика на кръгова икономика в областта на транспорта е споделеното пътуване. Самоорганизирането на хора в социалните медии с цел споделяне на автомобила и разходите за пътуването е добре познато и у нас. Трудностите при регулирането на споделеното пътуване от страна на държавата идват от необходимостта да се прецени къде свършва споделянето и къде започва платената услуга, за да не може с тази практика да се злоупотребява в ущърб на транспортния бизнес и на потребителите. 

Отпадъците от опаковки

Отпадъците от опаковки в Европа достигнаха рекордни стойности  - 173 килограма на глава от населението през 2017 г. Новият план за действие предвижда ЕК да предложи мерки, с които да се гарантира, че до 2030 г. всички опаковки на пазара на ЕС ще бъдат пригодени за повторна употреба или рециклиране. Други мерки в тази посока ще целят да се намали сложността на опаковъчните материали, включително броя на използваните материали и полимери.

България е един от лидерите в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки. Според данни на Евростат за 2018 г. страната ни се нарежда на второ място по този показател с 59,2% рециклирани пластмасови опаковки, като лидер в статистиката е Литва с 69,3%. Средното ниво за съюза е 41,4%. Ако се вземат предвид обаче всички видове опаковки (хартиени, стъклени, метални и др.), България регистрира 60.4% дял на рециклирането при средна стойност за ЕС от 66,3%

Източник Евростат

Добър пример за кръгова икономика тук е дейността на някои компании, които преработват биоматериали за производството на опаковки, които впоследствие се разграждат напълно и в същото време обогатяват почвата. Добре познат пример от градинарството е използването биоразградими торфени саксии/чашки за засаждане. 

От фермата до трапезата

За последните 30 години секторът на селското стопанство в ЕС е намалил емисиите си на парникови газове с 20%. Въпреки това секторът продължава да е отговорен за около 10% от емисиите в съюза, като около 70% от тях се дължат на животновъдството. В тези изчисления обаче не влиза отпечатъкът на производството, преработката, пакетирането и транспорта на храни. Междувременно около 20% от произведените в ЕС храни се разхищават, което води до допълнително замърсяване. 

Мерките в плана за действие за кръгова икономика в този сектор се основават на Новата стратегия на ЕС „От фермата до трапезата“. Стратегията предвижда намаляването на разхищението на храни в цялата хранителна верига с 50% до 2030 г. От своя страна, това би допринесло за по-ефективна борба с изменението на климата, защита на околната среда и опазването на биологичното разнообразие. Стратегията цели още до 2030 г. използването на пестициди да бъде намалено с 50%, използването на изкуствени торове да бъде намалено с поне 20%, както и 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за биоземеделие.

С новия Регламент за повторното използване на водата пък ще се насърчи прилагането на кръгови подходи за повторно използване на водата в селското стопанство, както и по-ефективно използване на водните ресурси, включително в промишлените процеси.

През 2018 г. в България са изхвърлени близо 500 000 тона хранителните отпадъци. От тях 57% са от домакинствата, а останалите – от производствените и преработвателните процеси, търговията и услугите. Данни за 2016 г. сочат, че българинът изхвърля 94 килограма хранителни отпадъци годишно. 

Източник НПУО 2021-2028 / ИАОС

 

Изхвърлянето на храна е изключително вредно и замърсяващо околната среда. При гнието храната освобождава метан, който е в пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид. Според доклад на ООН от 2019 г. човечеството изхвърля над 1 милиард тона храна годишно, което води до образуването на 10% от парниковите газове. 

В държави вече съществуват и много инициативи срещу разхищението на храна, както и специални законодателства срещу изхвърлянето на храна например от големите супермаркети. В Чехия големите вериги магазини са заставени да даряват непродадените храни на благотворителни организации, като глобите при нарушения достигат до 390 000 евро.

Находчиви компании са открили различни начини за оползотворяване на хранителните отпадъци. Например да събират от заведения и магазини хранителни отпадъци като вече използваното смляно кафе, корите от портокалите, използвани за фрешове, и др. и да ги превръщат в подхранващи почвата вещества и дори козметични продукти.

България и кръговата икономика

В България преходът към кръгова икономика е отразен като дългосрочен приоритет в Националната програма за развитие: България 2030. Миналата година също така беше изготвена и национална Стратегия за преход към кръгова икономика 2021-2027, с която правителството се ангажира да предприеме действия за създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление. Действия в посока кръгова икономика са заложени и в Националния план за възстановяване и устойчивост на България от 2021 г. 

Скептични към разделното събиране на отпадъци

Въпреки посочените добри примери и успехите на страната за рециклиране в някои сектори, данните от Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 показват, че у нас периодично се наблюдава низходяща тенденция при рециклирането на битови отпадъци. През 2018 г. едва 31.5% от битовите отпадъци у нас се рециклират, вместо предвидените от държавата планове за 40% рециклиране. През 2017 г. делът е бил по-висок – 34.6%. Междувременно от 2008 г.  насам делът на рециклираните битови отпадъци в ЕС непрекъснато расте, като през 2018 г. достига 47.4%.

Скорошно проучване на “Nielsen Admosphere България” за “Капитал” сочи, че 1/3 от българите продължават да не събират разделно отпадъците си. Близо 65% от тях посочват като причина за това липсата на инфраструктура, а малко над 15% – че не са запознати със смисъла, ползите и възможностите от това. 

Повече от половината участници в проучването, които не събират разделно боклука си, смятат, че от това няма смисъл, защото дори да го правят, после всичките отпадъци отиват на едно място. Всъщност едва ли има някой, който да не е чувал това. Вече близо 20 години, след старта на практиката за разделно събиране у нас, изглежда, че този въпрос остава неразбран и води до липса на доверие в изградените системи и демотивира гражданите. В материал още от 2016 г. “Дневник” обяснява какво се случва с т.нар. цветни контейнери – те се обслужват от различни типове камиони и по одобрен от местната община график. В общините също така работят различни системи: на някои места контейнерите са два вида – жълт контейнер за хартия, пластмаса и метал и зелен контейнер за стъкло; в други общини са три вида – плюс син контейнер само за хартия. Понякога при триконтейнерната система отпадъците от синия и жълтия контейнер наистина се събират от един камион, но след като се извозят, те се сепарират, като по този начин се избягва правенето на излишни курсове от големите камиони. Върху камионите и тяхната дейност също така се упражнява засилен контрол.  

На въпрос “защо сортирате отпадъците си” 2/3 от участниците в посоченото горе проучване заявяват, че желаят да опазят околната среда, 46у5% – че искат да намалят обема на боклука, който отива в сметищата, а 32% – че искат да се включат в модела на кръговата икономика и материалите да имат нов живот

Източник https://www.pexels.com/

Процедури срещу България и проблемът със сметищата

Срещу България бяха образувани общо четири наказателни процедури от ЕК по пакета Кръгова икономика заради неуспеха на страната ни да въведе в националното си законодателство европейските изисквания по Рамковата директива за отпадъците. Към 15 юли тази година вече и четирите процедури са закрити

Проблемът със сметищата в страната обаче все още стои на дневен ред. В началото на 2014 г. ЕК заяви иск срещу България пред Съда на ЕС за това, че у нас продължават да функционират 113 общински депа, които не отговарят на изискванията на Директивата за депонирането на отпадъци. Сметищата трябваше да бъдат закрити още на 16 юли 2009 г. На 16 юли 2015 г. България беше осъдена за това. Тези депа бяха закрити на 31 декември 2017 г. и следваше да бъдат рекултивирани до 31 декември 2020 г. 

На 15 юли тази година ЕК отново уведоми България, че ще бъде изправена пред Съда на ЕС, този път – заради това, че страната ни не е рекултивирала 43 депа. Според Министерството на околната среда и водите това може да доведе до налагането на санкции – както еднократни, така и дневни – в “изключително големи размери”, предвид практиката на Съда на ЕС до момента.

*Божидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на ЕС в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пътят му в журналистиката започва като стажант в телевизия BiT и регионалния център на БНТ в Благоевград. Редактор е в информационните сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за борбата с дезинформацията и интересът му към проверката на фактите тръгват от президентските избори в САЩ през 2016 г. Година по-късно защитава магистърска теза на тема „Ролята на медиите за ограничаването на фалшивите новини (fact-checking)“ в магистърска програма „Е-Европа“.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

 

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.