Абсолютното мнозинство, което бившият президент Румен Радев получи на изборите на 19 април, отвори пътя към най-бързото съставяне на правителство от години насам – още с първия мандат и възможно до средата на май.
Коалиционните пазарлъци на практика отпадат, което означава, че изборът на председател на 52-то Народно събрание едва ли ще се проточи. Очакванията са процедурата да се развие бързо, така че консултациите при президентката Йотова и връчването на първия мандат на победителя „Прогресивна България“ да се случат в кратки срокове.
Кой колко ще получи от бюджет 2026
Без съмнение подготовката на редовен бюджет за 2026 г. е приоритет. Големият въпрос е по колко и на кого ще раздадат новите управляващи. Още по-големият въпрос е откъде ще дойдат парите, защото исканията вече се превръщат в лавина. Заплатите в бюджетния сектор бяха увеличени с 5% от началото на годината, макар и не навсякъде заради липса на средства. Синдикатите настояват за нов ръст от поне 10% за целия публичен сектор, а заложените автоматично повишения на заплатите в МВР, МО и службите се запазват. Българският лекарски съюз иска минимум 10% увеличение на цените за клиничните пътеки – искане, което надхвърля 900 млн. евро.
Висшият съдебен съвет (ВСС), който индексира възнагражденията на магистратите с 5% от 1 януари, също се готви да поиска двуцифрен ръст на бюджета за съдебната власт - въпреки че основните заплати вече варират от около 2450 евро за младши магистрати до близо 4900 евро за върховни съдии и прокурори.
Разходите, които не подлежат на дискусия, са увеличените със 7,8% пенсии от 1 юли и средствата за инвестиционната програма на общините. Догодина предстоят местни избори и кметовете, които отсега изберат платформата на „Прогресивна България“ (ПБ), по традиция ще трябва да бъдат насърчени и поощрени. Така както се случваше и досега – с общини, управлявани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, на някои от които бяха разплатени 80 до100 и дори над 100% от средствата за инфраструктура. Към момента не достигат около 114 млн. евро, за да бъдат покрити заявките на общините към Българската банка за развитие (ББР) до средата на март.
В същото време финансисти и бизнес настояват за охлаждане на разходите. Всяка популистка щедрост с възнагражденията ще се “отплати” с по-голямо поскъпване на стоките и услугите. Този проинфлационен ефект се видя в последните две години с двуцифрения ръст на заплатите. Фискалният съвет предупреди, че за първи път от 15 години дефицитът е толкова висок – 1,2% към 31 март. Без трудни решения за бюджет 2026 България рискува да изгуби добрата си фискална позиция, предупреди служебният министър на финансите Георги Клисурски.
Рисковете пред бюджета не са само вътрешни. Задълбочаване на кризата с енергийните доставки и нов ръст на цените на суровините могат да ускорят инфлацията над базовите прогнози. БНБ очаква инфлацията да се повиши до 3,7% средногодишно тази година заради конфликта в Близкия изток, което е с 0,2% повече от миналата година.
Къде е 6-месечният план на Спецов
На фона на растящи разходи, държавата, която ще управляват Румен Радев и ПБ, ще трябва да реши дали да остави контрола върху стратегически актив като „Лукойл“ на особения управител Румен Спецов. Той беше назначен от правителството на Росен Желязков да управлява рафинерията и още три дружества на “Лукойл”. Вероятността да запази поста си до продажбата на чуждестранните активи на “Лукойл” остава висока.
От действията на бившия шеф на НАП зависи не само стабилността на пазара на горива, но и част от бюджетните приходи. При ръст на цените, кабинетът на Радев ще се сблъска със силно обществено напрежение и необходимост от антикризисни мерки още в първите си 100 дни. Законът задължава Спецов, като особен управител, да внесе 6-месечен план за управление на “Лукойл Нефтохим” пред Съвета по сигурността към Министерския съвет, а този план е “неизменна част от договора за управление на особения управител”. Срокът на действие на плана изтича на 14 май. Дойче Веле отправи запитване до МС дали такъв документ е представен и какво съдържа. От пресцентъра препратиха към Министерството на икономиката и иновациите, откъдето до момента отговор не е дошъл.
По закон Спецов трябва да отчита всеки месец изпълнението на плана си за действие пред парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации (до седмица след края на съответния месец). От назначаването му за особен управител на 14 ноември м.г. досега комисията е обсъдила и приела един отчет – през февруари. Тогава Румен Спецов обясни, че от елиминирането на Litasco SA като посредник за суровия петрол са спестени $8 милиона за два месеца. По думите му през март-април се очаква “Нефтохим” да достигне 500-550 хиляди тона месечна преработка, което е малко по-ниско от обичайния капацитет.
Пазарът на горива остава заложник на развитието на конфликта между САЩ и Иран. А бъдещият 52-ри парламент трябва да реши дали да отмени мораториума върху износа на дизел и авиационно гориво, наложен в края на 2025 г., за което настояват от петролния бранш. Като глава на изпълнителната власт Румен Радев ще трябва и да убеди гражданите, че газовата сделка с турската компания BOTAŞ, сключена през 2023 г. от негов служебен кабинет, е полезна за България. Но най-напред е добре да информира дали неплатените суми са минали половин милиард евро и как смята да бъдат платени.
Антикорупция и енергетика
България има сериозни проблеми и с изпълнението на реформи, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в две ключови области – антикорупция и енергетика. Сега бившият президент ще има възможност да покаже как ще разгражда олигархичния модел, като представи своите антикорупционни мерки, в това число и специализиран орган, както изисква ПВУ. В противен случай 200 млн. евро ще бъдат изгубени.
Едва ли обаче и управлението на Радев ще се осмели да преструктурира Българския енергиен холдинг (БЕХ), каквото е другото ключово условие за получаване на 400 млн. евро по ПВУ. От него трябваше да бъдат извадени и обособени в отделно дружество „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това обаче означава реално прекратяване на модела на кръстосано субсидиране, изваждане на въглищните мощности на пазарен принцип, с което те няма да се справят. Последствията са съкращения, ранно пенсиониране и взрив на социално напрежение не само в района на Стара Загора, но в Югоизточния регион.
Службите под контрола на Радев
Паралелно с икономическите предизвикателства, новото управление ще трябва да решава и въпроси на институционалния контрол. Властта на Радев е изправена пред чувствителни кадрови решения, свързани с ръководствата на службите и някои регулатори. Новото правителство със сигурност ще предложи на мнозинството си от 131 депутати да одобри председател на ДАНС.
Контраразузнаването в момента е без титуляр и се ръководи временно от Деньо Денев, свързван с санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. В опит да бъде назначен за постоянен председател, предишното мнозинство на ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и „Има такъв народ“ промени закона, така че изборът да не зависи от съгласието на президента. Промените предвиждат назначението да става по предложение на Министерския съвет до Народното събрание. До такъв избор обаче не се стигна, а служебният кабинет оттегли предложението за Денев, направено от предишното правителство.
Така новото мнозинство на Радев ще може да излъчи свой председател на ДАНС. Сред вариантите е и връщането на Пламен Тончев, оглавяващ от 11 месеца Комисията по досиетата. Който и да заеме поста, ще има правомощието да предложи трима заместници със същия 5-годишен мандат. Така, орязвайки правомощия на президента Радев, бившата власт направи услуга на партийния лидер Радев. Тончев, както и другите двама шефове на служби - Антоан Гечев на разузнаването, и ген. Венелин Венев на военното разузнаване, бяха назначени от служебен кабинет на Румен Радев през 2021 г. Кариерата и на тримата, които са завършили военни училища, е започнала в армията. Техните назначения затвърдиха контрола на Радев върху службите за сигурност, а близкият до него генерал Емил Тонев беше преназначен м.г. за началник на Националната служба за охрана.
Предизвикателство ще бъде да се избере 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет до края на юли, когато обикновено приключва парламентарната сесия. Предстои и избор на нови членове на Инспектората към ВСС, също 11 души. Според предварителната заявка на Радев той ще се обърне към ПП-ДБ, за да формира необходимото за двата избора квалифицирано мнозинство от 160 депутата.
Неизбежни са смените на ръководствата на НАП, митниците, пътната агенция, на държавните енергийни дружества и техните бордове. Дори служебните кабинети вече го правят. Настъпващата бодра смяна ще покаже дали концентрацията на власт идва с решения, а не с нови рискове.
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
