Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Докато прокуратурата прочете закона, за да намери основание да оспори екоразрешителните за „подпорната стена“ на Алепу, докато Община Царево превръща спортни площадки в терен за жилищно строителство и местността Поляните в терен за вилно селище, докато валят сигнали за ненанесени в кадастъра дюни и тяхното заравняване, за строителни дейности по морето в рамките на забраната за такива, докато плажовете се отдават на 15- и 20-годишни концесии на фирми с неприкрити връзки със силните на деня или с бившите силови групировки (а защо не и двете), още едно „наследство“ на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ изплува вчера.

То се нарича с дългото име „Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги“.

А можеше да е по-простичко, за да няма двусмислия - „Проект на наредба за унищожаване и на последното диво къмпингуване“.

Запознатите с казуса знаят колко дълъг път извървя тази наредба, единственото положително нещо в която е опазването на пясъчните дюни (които иначе държавата опазва „с едно око“ от инвеститорски интереси). За незапознатите ще очертаем накратко „законодателния й път“, започнал през май 2019 г., когато под благовидния мотив: опазване на дюните, от Министерство на туризма внесоха проект за глоба за хавлия върху тях. Който проект „Обединени патриоти“ така надградиха, че в резултат предложиха разрешаване на строителството около природните образувания, „ако те се съхраняват“, но пък забраниха палатките. Покрай настаналата законодателна каша зам.-председателят на ВМРО Искрен Веселинов предложи друго: да има законова регламентация на дивото къмпингуване, като за целта се обособят и места. 

Това е кратката версия. Дългата включва мъртъв текст още от 2016-а, промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, приемането им, вето от президента (разбира се, преодоляно от управляващото мнозинство) и сезиране на Конституционния съд. Всичко това без никакви разчети и оценка за въздействие още при предлагането на измененията.

И така, от вчера разполагаме с наредбата с дългото име – да си я обсъждаме. Да го направим.

Всъщност, започваме още със закона, който е доста пестелив по темата, което бе и едно от основанията да бъде атакуван пред Конституционния съд – може ли наредба да играе на практика ролята на закон. Но това вече е затворена тема. В ЗУЧК се посочва, че „могат“ да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани – на държавни, общински или частни земи. Или видимо държавата не поема ангажимент за обособяване на подобни места, не вменява такъв и на общините (за частното лице – физическо или юридическо – после).

Сега да вземем няколко черноморски общини за пример. И Бяла, и Несебър, и Царево имаха в собствените си наредби мракобесни текстове, забраняващи къмпингуването, или налагащи му някакъв вид разрешителни режими, а нарушителите биваха санкционирани. На територията на тези три общини се намират и единствените плажове, определени в ЗУЧК като плажове за природосъобразен туризъм – съответно Карадере, Иракли и Корал. През годините тези текстове бяха атакувани и неизменно падаха в съда – за последно миналия месец тези на Царево. Да, местната власт се сменя, може и настройките на „чипа“ с нея, но от видяното дотук не можем да твърдим, че някоя морска община охотно ще предостави общински терен за свободно къмпингуване.

Същото важи и за държавата. Там има ред обосновани предположения за това – най-малкото заради изнесената от новото ръководство на екоминистерството информация, че и малкото пари, заделени целево за откупуване на „конфликтна“ земя, са били пренасочени по други направления. И поради факта, че за тази цел към момента са дадени точно 0,0 лева. По-паметливите помнят и изказвания на министри като Николина Ангелкова, Нено Димов и наследника му Емил Димитров-Ревизоро, Петя Аврамова.

По-нататък. Авторите на наредбата наистина са положили усилия да определят къде може и къде не може да се къмпира с цел опазване на околната среда, както и да има гаранция за въвеждането на санитарно-хигиенни условия, опазване на обществения ред, ред в паркирането, достъп и пр. Това настрана. Но тъй като стана ясно, че надали местна и централна власт ще се втурнат да обособяват подобни терени, то остава това да направят частните собственици на земите. Това има и положителна страна, защото услугата ще е срещу заплащане и хипотетично ще даде възможност на местни жители вместо да продават земите си на големи инвеститори, които окрупнявайки ги строят поредното ваканционно селище, да спечелят от тях. Обаче. 

Първо, наредбата указва до 3-годишен срок за ползване на даден терен за тази цел, позовавайки се на това, че „обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно“ (ЗУЧК), както и на разпоредба от Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление могат да сключват договор само за този срок. 

„Отчетени са обстоятелствата, че земите, които ще се ползват за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в преобладаващата си част са земеделски земи или горски територии, които принципно се ползват за други цели, а когато местата за временно разполагане засягат защитени зони по-дългият период на разполагане на обектите може да създаде риск за неоправдано застрашаване на защитените от закона местообитания“, четем още в мотивите.

Ако оставим настрана факта, че държавата не се е показва така грижовна, когато се строи в защитени територии, а оценката на РИОСВ за поредната вила неизменно е, че няма как да навреди на местообитанията (например), както и факта, че 44-тия парламент води пуническа битка за улесняване на застрояването в земеделски земи, тези текстове са похвални.

Обаче се пита в задачата: кой частник ще извърви цялата дълга процедура по издаване на разрешително за обособяване на терена си, описана в наредбата, после ще вложи средства за беседки, чешмички и пр., ще плати за охрана, ще сключи договор с фирма, която да достави и обслужи химическите тоалетни, изисквани в наредбата, с друга фирма за сметосъбиране и сметоизвозване, и т.н., и т.н., заради един срок от до 3 години.

За сравнение, наскоро концесионерът на плаж Силистар обяви, че само за последната дейност, ще плаща годишно между 16 000 и 18 000 лв. и заради отдалечеността на ивицата. А сега си представете „отдалечеността“ на Карадере, например, до който се стига почти безпрепятствено само при сухо време.

Ако някой все пак се е решил на това приключение, то за да му излезе сметката, трябва да обяви една прилична цена за услугата. Като добавим отново „далечната“ перспектива от точно 3 години, в която може да се разпорежда със земята си по този начин, си изглежда направо като изгодна сделка.

Има и още, и още  въпроси около тази наредба, като все още висящ остава основният, датиращ още от самото решение на парламента от мандата „Борисов“ - къде са разчетите за това колко хора и къде практикуват този вид природосъобразен туризъм. А този въпрос е все така важен, защото... по всичко личи, едни стотици, а може би и хиляди, ще се превърнат в престъпници и ще пълнят със солени глоби общинските каси – и с измененията в ЗУЧК, и с приемането на съпътстващата ги наредба.

Причината вече е ясна – достатъчно места за диво къмпингуване няма да има. Но пък в закона глоби има. И те са меко казано непропорционални на извършеното нарушение. Макар да трябва да влязат в сила година след влизането в сила на тази наредбата, те остават в закона в следния вид:

1) Който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.

(2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.

В заключение: Честито на любителите на природосъобразен туризъм и на съседни Гърция, Турция, че и Румъния, където може и да няма диво къмпиране, но поне има къмпинги. Останалите в България на територията на цялата страна са между 40 и 50 и са крайно недостатъчни. Местата за тях свършват около февруари, март - с предварителна резервация.

Честито и на общините, които продължават да не изготвят Общи устройствени планове, оправдавайки се с какво ли не, в т.ч. с COVID-19. И междувременно се разпореждат с ПУП-ове.

Честито и на държавата, която най-сетне успя да се отърве и от този сегмент от туризма докато се опитва да напълни мастодонтите в Слънчев бряг.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.