Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Около една година след началото на ограничителните мерки за справяне с пандемията от коронавирус в България много неща се подобриха, но изглежда, че някои уроци остават ненаучени.

Към 4 април са заети 24 844 болнични легла за активно лечение, от които 10 014 (40%) са заети от пациенти с коронавирус – нещо, което беше немислимо преди година. Натискът върху здравната система е много по-голям, същевременно тя е значително по-гъвкава и подготвена, за да се справи с него, макар че натрупаната умора при медицинския персонал се увеличава.

На този фон ограничителните мерки се затягат в последния възможен момент и се разхлабват при необясними обстоятелства и без отношение към броя и тенденцията на положителните случаи. В началото на февруари правителството обяснява, че няма нужда от нови мерки, защото страната се намира в начална фаза на плавен подем (което не е вярно - ръстът на случаите по това време вече е експоненциален). Следват няколко стъпки на премахване на ограничения, а в средата на март министърът на здравеопазването казва, че ситуацията става изключително сложна; това е било очаквано от правителството, защото се разпространява британският щам; нови мерки няма да има, защото „хората не са готови“. Абсурдният подход към ситуацията, може би най-добре се илюстрира от изказване на министъра за плана за ваксинация – „Такъв е нашият план. Хубав, лош, така сме го решили.“ В условия на рекордно висок брой положителни случаи през последната седмица, макар и това да е първата седмица от 24 януари, в която намаляват, управляващите вече говорят за ново разхлабване на мерките.

Подходът за справяне с пандемията много прилича на отношението на политиците[1] към здравеопазването като цяло – системата работи някак, реформи се правят в краен случай. От години се вижда, че различни отделения, а на места – и цели болници, страдат както от липса на адекватна материална база, така и на квалифицирани кадри. Ясно е, че има несъответствия, меко казано, във възнагражденията както на отделни лекари в различни отделения и специалности, така и между медицинския персонал. От години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е в хроничен недостиг, тъй като твърде голяма част от него се насочва към финансиране на болнична помощ и лекарствена терапия. Единствените промени обаче се случват след остро недоволство и заплахи за протест от лекари в различни отделения и болници, медицински сестри или във връзка с някоя национална кауза, като детската болница. Но дори и тогава мерките са половинчати и по-скоро запушват дупки, отколкото да търсят трайно решение.

Както развитието на пандемията, включително необходимост от болнична помощ, организиране на ваксинация и т.н., така и цялостната необходимост от здравни грижи в страната са подвластни на измерими и предвидими параметри. Има достатъчно модели по света, включително в страни, от които редовно се твърди, че черпим добър опит и практики – Германия, Холандия, Австрия, Франция и т.н. – на база на които да се изготви годишният бюджет на НЗОК. Нещо повече – както моделите, така и обичайната практика в страната, биха показали, че системата не се нуждае от толкова болници за активно лечение, което е скъпо, а тези дейности могат да се прехвърлят в извънболничната помощ. Темата се дискутира от години, но обикновено приключва със заучената фраза „извънболничната помощ не е подготвена“[2] и все не остава време да започне подготовката.

Следващият огромен проблем е финансовата оценка на дейностите в болничната помощ, които се финансират основно чрез клиничните пътеки. През 2018 г. от Министерството на здравеопазването обясниха, че нямат информация за разходите, които болниците правят за дадена процедура, лечение и т.н.; от повече от 10 години се опитват да съберат такава информация; до края на следващата година ще разполагат с нея. Две години по-късно темата е напълно изчезнала от обществения дебат и продължава да не е ясно как се определя цената на различните клинични пътеки. Знаем обаче със сигурност, че някои от тях са подценени – същото се отнася и за пътеката за лечение на COVID-19 – докато други са надценени. Не е изненада, че интересът към дадени специалности расте, а в други, например анестезиология, има недостиг на квалифицирани кадри. Нещо повече – клиничните пътеки не са инструмент за финансиране на дейности, а такъв за качество на лечението.

Следващото правителство бързо ще се изправи пред необходимостта от бързи и решителни мерки в здравеопазването. Най-належащите са свързани с овладяване на пандемията, ускоряване на процеса на ваксиниране и връщане на сектора към нормален начин на работа – възстановяване на плановия прием и намаляване на натоварването върху медиците в COVID-отделенията и спешната медицинска помощ. Заедно с това обаче трябва да започне работа по хоризонтална и вертикална реформа на системата. Трябва да се засили капацитетът на извънболничната помощ, да се намали концентрацията на дейности в болничната помощ и да се облекчи финансовият натиск върху домакинствата при лекарствената терапия, особено за социално значими заболявания – около 74% от разходите за лекарства се плащат от джоба на пациентите. Хоризонталната реформа означава да се осигури достъпна и качествена услуга в цялата страна, а не само в няколко големи центъра като София, Пловдив и Варна – налице са големи регионални различия при достъпа до лични лекари, лекари специалисти и др. (виж Карта: Население на един лекар) Не на последно място, най-накрая трябва да започне реформата при механизма за финансиране на болничната помощ.

Ако това не се направи, едва ли ще има някакъв катаклизъм – все пак системата си работи, просто не толкова добре, колкото може. По същия начин, по който необосновани решения за справяне с пандемията не са довели до срив в работата на здравната система или икономиката като цяло, но пък и не им помагат особено. Без стратегия и визия за справяне с пандемията или реформа в здравеопазването, просто носейки се по течението, ще гарантира, че икономиката и секторът ще продължат да работят. Но ние не искаме просто да работят, ние искаме да догоним развитите страни в ЕС и за тази цел е необходимо здравеопазването да предоставя по-добра услуга в сравнение с миналия ден, за да могат хората да не губят излишно време в болнични, бизнесът да работи спокойно, а оттам – стандартът и качеството на живот да се подобряват.

[1] Макар че трябва да се отбележи, че всички министри на здравеопазването са лекари, а Националният оперативен щаб също е съставен от лекари

[2] Същият аргумент се използва и за всякакви идеи за общинска децентрализация, включително на данъчни приходи

Институт за пазарна икономика

Коментари

....

Чакаме новата власт без ГЕРБ - да видим тяхната визия за управление на пандемията.

Няма ли визия

Как да нямат визия тиквите, имат и още как, това че на някои не им харесва е друг въпрос. Може ли без визия да крадеш по два милиона на километър път, може ли без визия от два милиарда за стиропор да прибереш половината, как без визия за десет години се прибират десет милиарда.....

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.