Увеличаването на трафика през пролетта и летните месеци е довело до ръст на риска за участниците в движението. А за първите седем месеца на 2026 г. времето между два смъртни случая на пътя постоянно намалява.Това показва анализ на на Института за пътна безопасност (ИПБ).

През януари един човек е загивал средно на всеки 20 часа и 7 минути, а през юли интервалът вече е 14 часа и 46 минути. Най-тежка е тенденцията през последните месеци. През май един човек е загивал на всеки 16 часа и 55 минути, през юни - на всеки 15 часа.

ИПБ посочва, че това не е временно отклонение, а знак за системен проблем. Летният сезон, отпуските, туристическият поток и международният транзит увеличават натоварването на пътната мрежа, но институциите не успяват да се адаптират към повишения риск.

В анализа се посочва, че физическият контрол на пътя е достигнал своя предел. Въпреки денонощната работа на екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерията, полицейското присъствие не може да обхване над 60 000 километра пътна мрежа. Според Института проблемът е в липсата на ефективно управление на риска. Държавата разполага с данни за местата с най-висока концентрация на нарушения и опасно поведение, но не използва системен подход за превенция.

Като пример са посочени пропуски при контрола на транзитния трафик и измерването на средната скорост. Според данни, представени от проф. Олег Асенов -  член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура, чуждестранни водачи извършват нарушения по българските пътища, без винаги да бъдат ефективно санкционирани при напускане на страната. Най-много нарушения са отчетени в участъка Харманли – Любимец, който е част от автомагистрала „Марица“, област Хасково.

От Института критикуват и липсата на ясна отговорност между институциите, които трябва да изпълняват Националната стратегия за безопасност на движението: вместо конкретни мерки обществото получава административни обяснения.

Изводът е, че досегашният модел, основан предимно на полицейски акции и контрол след нарушенията, е изчерпан. ИПБ настоява за преминаване към превантивен подход, при който ресурсите се насочват към местата с най-висок риск, преди да се стигне до тежки катастрофи.