След дълго боледуване почина известният журналист и белетрист Димитър Шумналиев, съобщават от семейството му.

Шумналиев е роден на 3 март 1947 г., член е на Съюза на българските писатели. Работил е в знакови издания като "Труд", където беше дълги години зам.-главен редактор. Беше главен редактор до закриването му на в. "Нощен Труд", а също на "Факс". Заместник главен редактор на „Народна култура“ и „Дума“, редактор на „Отечествен фронт“ и „Литературен фронт“.

Сайтът Artday.bg пише днес:

"Той умееше да дирижира думите така, както малцина успяват. За него романът беше „дългата му любов“, а късият разказ – „бързата изневяра“. Чрез мащабни творби като „Компарсита“, „Бяло сладко“, „Феродо“ и „Прошка“ той разгърна сложните нишки на българската съдба, история и духовност. Вълнуваше ни с неподражаемия си психологизъм в „Поема за бохема“ и „Храмът на осмицата“, а чрез емблематичните си „Влюбени разкази“ ни напомняше за пречистващата сила на човешките чувства.

Журналистиката му беше стандарт за морал и будна съвест, а книгите му – истинско убежище за търсещия човек. Димитър Шумналиев не просто пишеше истории. Той живееше чрез тях, вълнуваше се от съдбата на малкия човек и превръщаше ежедневието в изкуство. Неговото отсъствие ще остави празнота, която само страниците му могат да се опитат да запълнят."

Библиографията на Шумналиев включва:

„Такова мълчание, такава война“ (1975)

„Дървото“ (1978)

„Жлътица“ (1985)

„Феродо“ (2004), ISBN 954-793-011-7

„Шивачката на очи“ (2006), сборник с разкази и новели

„Соцроман“ (2007)

„Храмът на осмицата“ (2010)

„Бяло сладко“ (2016)

Поклонението ще бъде в петък.