Коя европейска разузнавателна служба е най-ефективна? Кои агенции имат най-добри способности за вербуване на агенти, кибершпионаж, тайни операции и проникване в чужди държави? На тези въпроси се опитва да отговори френското издание L’Express с първата по рода си класация на разузнавателните служби в Европа. 

Класацията е изготвена след интервюта с около 100 професионалисти от разузнавателните служби. Точковото класиране е резултат от гласуването на 60-членното жури, което е посочило своите пет най-добри европейски разузнавателни агенции – по модел на „Златната топка“ във футбола и „Евровизия“. Сред оценяващите са 17 настоящи или бивши ръководители на разузнавателни служби, както и представители на американската ЦРУ и израелската Мосад.

Критериите са зададени от оценките на самите разузнавачи относно способностите на колегите им и покриват целия спектър: от човешкото разузнаване (HUMINT) и внедряването на агенти под прикритие до техническото събиране на информация, кибероперациите и опреациите по саботаж и скрито въздействие.

Британците печелят с агентурните си мрежи

На първо място се класира британската служба за външно разузнаване MI6 с 251 точки. И до днес тя се смята за най-влиятелната разузнавателна структура в Европа, сочи L’Express.

„Обединеното кралство има най-силните разузнавателни служби в Европа. MI6 е изключителна“, казва Робърт Горелик, бивш ръководител на станция на ЦРУ.

Основното предимство на британците е способността им да развиват надеждни мрежи от източници и информатори в противникови държави. Най-високо се оценява умението им да вербуват високопоставени агенти в политическите и военните среди на Русия, Китай, Иран и други държави. Според L’Express именно тази тяхна способност “да инвестират дългосрочно” ги отличава от много други европейски служби.

Репутацията на британците се засилва особено след предупрежденията им за подготовката на руската инвазия в Украйна още през есента на 2021 г. От началото на войната Лондон е сред най-активните партньори на Киев.

„Британците водят по украинския въпрос. Ние сме точно зад тях“, казва пред L’Express Ралф Гоф, бивш ръководител на европейските операции на ЦРУ.

Франция: най-силната континентална служба

Втора е френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) със 169 точки. Френската служба е оценена високо заради широкия си капацитет - комбинацията между човешко разузнаване, технически и оперативни възможности.

Особено внимание получава т.нар Action Service, специализирана в извършването на тайни операции зад граница, включително операции по неутрализиране на цели.

„Това е единствената континентална европейска служба с почти глобален обхват“, коментира бивш полски разузнавач.

DGSE запазва силните си позиции в борбата с тероризма, Близкия изток и Африка - региони, в които Франция разполага с дългогодишни мрежи. Според L’Express именно африканските мрежи на френското разузнаване са помогнали на Париж да се сдобие с информация за подготовката на бунта на лидера на „Вагнер“ Евгений Пригожин срещу Владимир Путин през 2023 г.

През юни същата година Пригожин поведе въоръжен поход към Москва, след месеци на нарастващо напрежение между него и руското военно ръководство. Бунтът приключи за няколко часа след договорено оттегляне. Два месеца по-късно Пригожин загина при самолетна катастрофа в Русия.

Нидерландия: малка служба с голямо влияние

„Не е необходимо да си голяма сила, за да имаш първокласна разузнавателна служба.“, пише L’Express.

Изненадващо или не, третото място е за Нидерландия – AIVD получава 97 точки.

Въпреки малкия размер на страната, холандските служби са оценени като едни от най-надеждните партньори в Европа.

Сред примерите, изградили репутацията им, е тяхното участието в една от най-известните кибероперации срещу иранската ядрена програма. През 2007 г. агент на AIVD успява да проникне в иранския ядрен комплекс в Натанз и да помогне за внедряването на вируса Stuxnet – зловреден софтуер, разработен съвместно от американската ЦРУ и израелската Мосад. Атаката нарушава работата на около една пета от иранските ядрени центрофуги. Атаката се превръща в един от първите широко известни случаи, в които кибероръжие е използвано срещу ключова държавна инфраструктура.

От началото на войната в Украйна холандските служби се превръщат и в ключов център за разузнавателно сътрудничество в Европа. От началото на 2020-те години AIVD е домакин на европейски център за борба с тероризма, в който всяка държава от ЕС, включително Великобритания, Норвегия и Швейцария, изпращат свои експерти за обмен на информация и работа по общи разследвания.

Според L’Express именно заради ключовата си роля в обмена на разузнавателна информация холандските служби са сред първите в Европа, които през 2025 г. ограничават споделянето на данни с американското разузнаване заради опасения от неправомерното им използване.

Украйна: новата сила на европейското разузнаване

Украинските служби са на четвърто място със 77 точки – позиция, която се дължи на драматичното им развитие след 2014 г. Киев впечатлява със смели операции срещу Русия, пише L’Express – саботажи, атаки с дронове срещу военни цели и операции срещу руски високопоставени фигури.

„Те показаха способност да се превърнат в нещо като Мосад“, коментира ръководител на европейска разузнавателна служба.

Оценката обаче не е еднозначна. Въпреки впечатляващия напредък на украинските служби, част от западните им партньори остават предпазливи заради опасения от възможни руски прониквания. Според L’Express Киев днес се влияе от два модела: подкрепата и обучението от ЦРУ, което е основен партньор на Украйна от 2014 г., и наследството на съветските служби КГБ. По този въпрос авторите отбелязват, че украинското разузнаване е запазило някои от старите съветски практики, включително склонността към вътрешни кланови зависимости.

„Споделяме с украинците много информация, но не всичко, защото не знаем къде може да попадне тя – включително дали няма да стигне до Москва“, казва бивш ръководител на френска разузнавателна служба.

Германия: силна в анализа, слаба в операциите

Петото място е за германската Федерална разузнавателна служба BND с 62 точки.

Германия е оценена високо заради аналитичните си способности – умението да обработва огромни количества информация и да открива политически и икономически тенденции.

Но германците остават предпазливи, когато става дума за провеждане на активни операции зад граница. 

„При тях има повече изследователи, отколкото шпиони“, казва бивш ръководител на швейцарското разузнаване.

Северните държави: малки, но ефективни срещу Русия

След първите пет места се нарежда и групата на северните и балтийските държави – т.нар. NB8, които въпреки ограничените си ресурси са сред най-уважаваните европейски разузнавателни партньори. Швеция е шеста, Норвегия – седма, Естония – осма, а Полша – девета.

Общото между тях е силният фокус върху Русия и технологичното разузнаване.

„Техните годишни доклади за руската стратегия и хибридните заплахи са най-точните. Всички служби ги очакват“, казва бивш полски разузнавач.

Естония е най-високо оценената балтийска държава (8-о място, 27 точки). L’Express подчертава, че тя впечатлява с развитието си в киберразузнаването и OSINT – събиране и анализ на информация от публични източници. Литва заема 18-о място (8 точки) заради работата по връзките между Русия и организираната престъпност. 

Латвия обаче остава много по-назад - на 21-во място с едва 1 точка. Бившият ръководител на руското направление в MI6 Кристофър Стийл я описва като „по-дълбоко проникната от руско влияние“.

България: “податлива на руско влияние”

В долната част на класацията L’Express поставя държави, чиито разузнавателни служби според интервюираните експерти са отслабени от политическо влияние, корупционни зависимости или уязвимост към руско проникване. Сред тях е и България, която не получва нито една точка.

Изданието посочва, че българските служби от години предизвикват тревога сред европейските партньори и припомня случая с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. като един от примерите за опасно политическо влияние върху системата за сигурност.

Според Кристофър Стийл - бивш ръководител на екипа на британското разузнаване, отговарящ за Русия - българските елити остават „уязвими към руско влияние“.

L’Express не посочва конкретно място на България в класацията, но я включва сред страните, които получават най-сериозни критики заради съмнения относно независимостта и ефективността на своето разузнаване.

Въпреки това последното място е за Словакия, чиито служби според интервюираните са силно белязани от политическо влияние, некомпетентност и връзки с Русия.

Според френското издание модерното разузнаване вече е част от основните показатели за силата и влиянието на една държава – редом до военната мощ, ядрените способности и дипломатическата тежест.

Най-ценни днес са службите, които имат капацитета и способността да проникват в политическите центрове на Русия, Китай и Иран, да провеждат тайни операции и да защитават държавите си от кибератаки и хибридни заплахи.