Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В тази книга Марк Солонин изобличително придава нов смисъл на значими събития от Втората световна война, позовавайки се на разсекретени в последните години архивни документи от Министерството на отбраната на Руската федерация. Под прицела на публициста попадат дипломатически и военни игри, предшестващи т.н. Велика Отечествена война (22 юни 1941 – 9 май 1945), разгрома на механизираните корпуси на Съветската армия през първия месец на войната, блокадата на Ленинград, доставките по договора заем-наем, създаването на атомното оръжие и др. Верен на стила си, Марк Солонин предоставя факти, но без да натрапва свои изводи, като оставя читателя сам да подрежда парчетата от пъзела на историята.

Клуб Z публикува откъс от "Как Съветският съюз победи във войната" на Марк Солонин (изд. "Прозорец").

БЛОКАДАТА НА ЛЕНИНГРАД

Казват, че победителите не ги съдят, че те не бива да бъдат критикувани, че не следва да се проверяват. Това не е вярно. Победителите може и трябва да бъдат съдени, може и е нужно да бъдат критикувани и проверявани. Това е полезно не само за делото, но и за самите победители.

Тези забележителни думи произнася на 9 февруари 1946 г. другарят Сталин в реч на среща с избиратели от Сталинския избирателен окръг в Москва. Ще приемем това указание за ръководно и ще се постараем да набележим общите рамки и направления за проверка и критика на един от най-трагичните моменти в историята на нашата страна – масовата гибел на жители на Ленинград през 1941 – 1942 година.

В навечерието на войната в складовете и базите на Ленинградското териториално управление на държавните материални резерви се съхраняват 146 000 тона зърно (пшеница, булгур и овес). Само тези запаси позволяват да се осигурят войските на Ленинградския фронт и жителите на града за три пълни блокадни месеца, при нулево вкарване на продоволствие от „голямата земя“. Но Ленинградското управление на държавните резерви не се ограничава само до това. Там има още 37 000 тона захар. Освен жито и булгур на стойност 30,5 милиона рубли има и продоволствени стоки (консерви, масло, месо, махорка, сухари и т.н.), на обща стойност 195 милиона рубли. По такъв начин общите запаси в складовете от системата на държавния резерв позволяват да се изхранва изцяло блокираният град в продължение на четири-пет месеца. Ако пък потреблението се ограничи до минималното физическо оцеляване, биха стигнали и за половин година, ако не и за повече.

Толкова „малко“ е натрупано към началото на войната. За два и нещо месеца е могло да се вкарат в града планини от продоволствие. В града обаче не влиза продоволствие, а напротив, извозва се. Резултатът е, че след най-строго издирване и отчитане на всички налични ресурси (а не само в складовете от системата на държавния резерв!), към 26 септември в пръстена на блокадата има само 36 000 тона зърно (включително трици, кюспе и малц). Истинското брашно е само 20 000 тона. Това може да стигне за две седмици, а по „гладните“ норми – за месец. (...)

На 9 декември, по време на започналото контранастъпление, Червената армия успява да изтласка германците от Тихвин и след десет дни целият участък от железопътната линия от Тихвин до Волхов е очистен от неприятеля. По това време здраво замръзва и Ладожкото езеро, като се превръща в огромен „път с твърдо покритие“ (на практика първите камиони по леда на Ладога минават още на 22 ноември). И въпреки всичко снабдяването на Ленинград се осъществява в режим „на час по лъжичка“. Като се имат предвид числеността на гърлата в блокадния пръстен и тонажът на доставяното продоволствие, в случая дори няма и метафора.

През октомври 1941 г. нормите за раздаване на хляб по купони са намалени до 400 грама за работещи и до 200 грама за неработещи. Дори по-голямото число не осигурява необходимите 1700 килокалории на човек, който лежи неподвижен в топло помещение. Да, но помещенията не са топли: аномално ранна и студена зима, изключено отопление, а отгоре на всичко замръзнал водопровод и необходимост да се носи вода с кофи, която се взема от пробити дупки в леда на река Нева. На 20 ноември са определени следните норми: 250 грама хляб за работещи, 125 – за неработещи (в такива към този момент принудително, поради спиране на заводите, са се превърнали две трети от хората в Ленинград).

През ноември смъртността в града надвишава над два пъти предвоенните показатели. През декември започва смъртоносен глад. Хората падат в безсъзнание по улиците, неприбрани трупове замръзват по домовете. През декември умират 53 000, през януари – 102 000, през февруари – 108 000 души. Няма кой да се погрижи за покойниците, измират цели семейства. От 19 декември до 1 март хора от местната гражданска отбрана прибират от градските улици 9207 живи дистрофици и погребват 261 000 трупа. Към 21 февруари за „убийство с цел ядене на месото на убити“ са арестувани 886 души. (...)
Защо снабдяването на Ленинград и евакуирането на цивилното население не са организирани по-бързо, по-рано и в нужните за спасяване живота на хората размери? С какво може да се обясни напълно очевидното – не в проценти, а в пъти – несъответствие между мизерния товаропоток от 1941 г. и фактическото наличие на транспортни средства?

Имало ли е с какво да се изхранва градът? Теоретично – да. Ще се позова на авторитетното мнение на другаря Сталин, който в споменато по-горе изказване пред избиратели (9 февруари 1946 г.) заявява, че в Съветския съюз през 1940 г. са произведени 38 300 000 тона продоволствени зърнени храни. Продоволствени зърнени храни са тези, които са постъпили в хамбарите на държавата, без да се вземат предвид оставените в колхозите и совхозите. За да се осигури за половин година Ленинград с хляб (дори при нулева евакуация на населението), по норма 1500 тона дневно, са необходими 270 000 тона. Само 0,7% от намиращото се в хамбарите! Никак не е много, ако става дума за снабдяването на град, в който се произвеждат 30% от въоръжението на страната.

Имало ли е как да се превозва продоволствие? Да. Транспортният коридор по вода (или по лед) по Ладожкото езеро през цялото време на гладомора от 1941 – 1942 г. е прекъсван само за две седмици през ноември 1941 г., а 60 км от западния бряг на езерото са свободни постоянно, във всеки ден от „блокадата“. С изключение на един месец (от 8 ноември до 9 декември) съществува и възможността за прекарване на товари по железницата към гара Войбокало, която е на 15 км от южния бряг на Ладога. (...)

Както става ясно още от заглавието, задачата на автора е да събере факти и да формулира въпроси. Нямаше обещани отговори, а тяхното търсене ще изисква още сериозни усилия от страна на много специалисти. Въпреки това като достатъчно правдоподобно предположение искам да използвам хипотезата, която за първи път (доколкото ми е известно) е изказана от Н. Савченко: гладът е възникнал, защото е нямало КАКВО ДА СЕ ДОКАРВА. Количествата на продоволствието в блокадния Ленинград се определят не от възможностите на транспортните комуникации, а от наличието (или липсата) на продоволствие в пунктовете за товарене на южния бряг на Ладожкото езеро.

Несъмнено достойнство на тази хипотеза са простотата, логичността и липсата дори на малки следи от конспирология. В недостатък се превръща простият извод, който следва от нея: думите „блокада на Ленинград“ трябва да се пишат в кавички. Има повече от 600 000 загинали от глад, но блокада няма. Разбира се, за „патриотите на Съветския съюз“ такъв извод ще се окаже абсолютно неприемлив и те с още по-голямо изстъпление ще закрещят за уникалната ладожка вълна и облаците от бомбардировачи на Луфтвафе...

За читателите, които са в състояние да не реагират на истерията, искам да напомня, че съдбата на жителите на Ленинград няма как да се е отличавала от съдбата на изхвърлените през зимата на студа жители на изгорените села край Москва. „Всичко за фронта, всичко за победата.“ Точно така написано: не всички, а всичко. Няма как да се изхвърли от сметките факторът престъпно нехайство, проявено при снабдяването на Ленинград, но редом с нехайството би следвало да се допусне и напълно осъзнато решение: първият и основен приоритет е спасяването (извеждането от обкръжение) на войските на Ленинградския фронт, а вторият – унищожаването на промишлената инфраструктура на града, ако все пак бъде овладян от противника. Оцеляването на двата и половина милиона жители на града не влиза в приоритетните задачи.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.