Няколко страни членки на ЕС призовават за предпазливост и настояват да не се бърза с одобряването на споразуменията за асоцииране със Сан Марино и Андора, съобщиха за Клуб Z източници в Брюксел.

Като една от причините се посочва несигурността, свързана с инвестициите в тези минидържави. Сред засегнатите е и българският бизнесмен Асен Христов – председател на Надзорния съвет на компанията „Еврохолд“.

Скандалът е свързан със запориране на средства в размер на близо 15 милиона евро, законно депозирани по разплащателна сметка в Banca di San Marino (BSM). Парите са били иззети от властите в минидържавата при твърде необичайни обстоятелства.

Споразумението за асоцииране със Сан Марино все още се обсъжда на ниво експерти и не е стигнало до постоянните представители на страните членки. Това означава, че то не може да бъде внесено в Съвета на ЕС. Почти сигурно е, че насроченото за следващата седмица гласуване в Европейския парламент няма да се състои, смята българската евродепутатка Цветелина Пенкова от групата на социалистите.

„Всички членки на ЕС трябва да бъдат убедени, че отношенията с тези минидържави – в случая със Сан Марино, са базирани на солидна основа, в това число от гледна точка на предвидимост, правна сигурност. И е важно всички въпроси, които са повдигнати и неизяснени, да получат своето разрешение“, заяви пред Клуб Z българският постоянен представител в ЕС Румен Александров по време на конференция в Брюксел, организирана от изданието EUalive.

Обхватът на споразумението е твърде широк и поради тази причина то трябва да се разглежда като смесено, добави дипломатът. С други думи, то обхваща въпроси, които попадат както в компетентността на ЕС, така и в тази на държавите членки. Поради това процедурата по приемането му изисква единодушие в Съвета. След това трябва да го одобри Европейският парламент. Впоследствие всички държави членки трябва да го ратифицират съгласно националните си процедури.

Въпреки това част от споразумението може да се прилага временно преди приключването на националните ратификации. Това не включва разпоредбите, които попадат в национална компетентност, като например данъчното облагане.

Случаят „Асен Христов“

Подробностите по този казус повдигат сериозни въпроси за съвместимостта на бизнес, банковите и правните стандарти на Сан Марино с тези, които се прилагат в ЕС. Така смята Дик Рош - бивш ирландски министър по европейските въпроси, който също участва в конференцията.

През януари 2025 г. българската компания „Старком“, собственост на Асен Христов, подава обвързваща оферта към фондация Ente Cassa di Faetano (ECF) за акциите на Banca di San Marino (BSM). Офертата е направена чрез компанията San Marino Group (SMG), специално създадена с цел осъществяване на придобиването.

„Отидохме в Сан Марино с отворени обятия, с открито лице. Причината беше, че чухме, че страната иска да се асоциира с ЕС. Това беше и възможност“, заяви Асен Христов.

Той изрично изтъкна, че в Сан Марино той и хората му са били посрещнати изключително дружелюбно от представителите на фондацията, които са гласували с 5:0 в подкрепа на сделката. Тя е била подкрепена и от Централната банка на Сан Марино.

„Предварително внесохме средствата си в BSM, за да подпомогнем нейната ликвидност“, каза българският бизнесмен.

В един момент Христов е бил информиран, че максималният размер на единичен банков превод в Сан Марино е 500 000 евро. Но той ще осъзнае по-късно колко е бил съществен този момент.

Поради изискването сънародникът ни е извършил 28 банкови превода в рамките на няколко месеца, за да плати сумата от близо 15 млн. евро за придобиването на акциите на BSM.

По-късно обаче Асен Христов решава да изтегли средствата си и дасе откаже от сделката. Това се случва през октомври 2025 г., след като заявката на SMG за одобрение на придобиване на квалифицирано мажоритарно участие в BSM е отхвърлено от Централната банка на Сан Марино с мотива „пруденциални и надзорни критерии“.

„Индикации за пране на пари“

„След това започнаха да се случват някои странни неща, - сподели Асен Христов. - Първо ни информираха, че има индикации за пране на пари. Индикациите бяха, че сме изпратили 28 превода в съответствие с местните изисквания.“

Съдът блокира средствата. По-късно обаче се оказва, че съгласно законите на Сан Марино парите не е трябвало да бъдат блокирани по сметката на SMG, а вместо това да бъдат преведени „някъде“. Новата сметка е открита два месеца по-късно в Централната банка. И до днес Асен Христов не може да разбере кой е бенефициерът.

Известно е, че доклад на Агенцията за финансово разузнаване на Сан Марино (AIF) е бил използван като основание за изземването на средства, принадлежащи на компания от ЕС, отбелязва Дик Рош. Голяма част от данните в доклада обаче се основават на информация от съмнителни и непроверени източници.

Начинът, по който докладът разглежда опитите за прехвърляне на средствата от сметката в BSM обратно към „Старком“, е особено злонамерен. Така например собствениците на средствата, т.е. SMG, са описани като упражняващи внезапен натиск чрез имейли. Отгоре на всичко те направили „необичайно много опити за прехвърляне на средства“, пише в документа, макар че точно такива са законите на минидържавата.

„Всеки е братовчед на някого“

Още по-изненадващо, че дока е чака разрешение от регулатора за приключване на сделката, Асен Христов установява, че много хора имат една и съща фамилия, а много от тях – еднакви. Част от съфамилниците дори се мразят помежду си. Някои от тях не искат да работят с българската компания само защото тя е работила с техен братовчед, даде пример лизнесменът.

През октомври започва разследване срещу член на фондация ECF за лошо управление или нелоялност. Разкрито е, че братовчед на този човек работи за юридическата кантора на SMG. Два дни по-късно Централната банка спира сделката поради „потенциални репутационни проблеми“. В този момент „Старком“ решава да изтегли средствата си. Вместо това започва кошмарът.

Ситуацията в минидържавите е много специфична според фрунцузина Жерар Веспиер - изследовател и автор на доклад за минидържавите в ЕС. Ключовият момент според не са малките им територии, а малобройното население, което живее заедно от векове и формира много тесен елит за политическите партии, съдебната система, финансите, банките и икономиката.

„Когато осъзнаеш, че всеки е братовчед на някого, разбираш, че малките общности са напълно преплетени, напълно свързани. Това е човешки проблем, с който ЕС никога не се е сблъсквал. Той е много уникален, защото 450 милиона граждани преговарят със структура от няколко хиляди души“, заяви Веспиер.

Той е убеден, че ЕС трябва да използва споразуменията за асоцииране като лост, за да излязат минидържавите от този тип структура.

Асен Христов също осъзнава, че в Сан Марино всеки е братовчед на някого. Когато започва да обикаля съдилищата и другите институции след изземването на средствата му, той установява, че има прекалено много хора с фамилията Муларони, както с името Пиерфеличе.

Той цитира и конкретни числа. Сан Марино официално има 32 000 души население. До 10 000 от тях, са данъчни резиденти, дошли от Русия и САЩ. Това означава, че реалното население на малката държава е около малко над 20 000 души. Ако се изключат децата и хората над 60 години, активното население е максимум 10 000 души.

„Представете си едно семейство – аз и съпругата ми. И двамата имаме по двама родители. Всеки от тях има още по двама родители. Лесно е да се изчисли – 14 души, свързани с мен. Несвързаните с никого хора са най-много 700. Смятате ли наистина, че със 700 души е възможно да се създаде нормален регулаторен орган или нормална институция?“, попита Христов.

И именно това тревожи ЕС. Един от най-важните елементи е наличието на независими членове в регулаторите и управителните органи, т.е. на хора, които не са роднински свързани до трето или четвърто поколение. Това е възможно при население от 500 милиона души. Но не и при 700 души, сред които човек не знае кой с кого е във връзка, твърди Асен Христов. Той изтъкна, че двама души, свързани с неговия случай, се мразят, защото са имали връзка в продължение на две години. Разбира се, това може да се случи навсякъде, но вероятността да се случи в един град е стократно по-висока, отколкото в цяла Европа.

„След съдебното решение за парите ми започнахме да бием тревога. Започнах да се замислям какво ще стане утре след асоциирането, когато ще трябва да приемаме основни решения на техните съдилища или на държавата. Ще има много права за 10 000 или, както споменах, 700 души срещу правата на останалите 500 милиона“, обобщи Христов.

На този етап България подкрепя Споразумението със Сан Марино и не е повдигала възражения, съобщиха за Клуб Z източници от Съвета на ЕС. В същото време Италия, която обгражда Сан Марино от всички страни, има сериозни възражения. С резерви е и Кипър, който в момента е ротационен председател на Съвета.

„Случаят с Асен Христов със сигурност ще бъде обсъждан на ниво политически групи в Европейския парламент. Повдигнатите въпроси за правната рамка - по-специално във финансовия сектор на държави като Сан Марино, които се считат за добри партньори на ЕС - както и конкретните опасения, свързани с пране на пари и злоупотреба със средства, принадлежащи на граждани на Съюза, които искат да инвестират там, трябва да бъдат разгледани изключително сериозно“, заяви евродепутатката Цветелина Пенкова.