Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, са сред най-доходоносните и най-слабо наказвани дейности на организираната престъпност в България. Това показва докладът „Мръсни потоци. Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Авторите проследяват цялата верига – от събирането и транспортирането до депонирането, изгарянето и трансграничния трафик – като специален фокус е поставен върху София.

Според анализа корените на проблема са още в кризата от 1996–1997 г., когато секторът по чистотата е приватизиран, а новорегистрирани частни компании постепенно установяват олигополен контрол върху сметосъбирането в големите градове.

Докладът описва модел, при който този контрол „не допуска външна конкуренция, осигурява високи печалби и изгражда дълбоки връзки между операторите и местните политически кръгове“. Опитите за разкъсване на тези зависимости често водят до кризи в сметоизвозването.

Масово незаконно депониране

Най-разпространената форма на престъпления са незаконното депониране и изгаряне. По данни, цитирани в доклада, само на територията на София броят на незаконните сметища е около 200.

Един от най-показателните примери е случаят „Горубляне“, където престъпна мрежа е организирала депониране на строителни отпадъци и земна маса върху земеделски имоти. Според полицейски данни ежедневно там са разтоварвани около 200 камиона, а таксата е била 80 лв. на курс, което е генерирало оборот от близо 480 000 лв. месечно.

Трафик на отпадъци и „пране“ на боклук

Друг устойчив механизъм е трансграничният трафик. Отпадъци, най-често от Италия, се внасят като суровини или RDF гориво, „без да има реален капацитет за тяхното оползотворяване“. Част от тях впоследствие се складират около ТЕЦ и индустриални площадки или се използват за нерегламентирано изгаряне.

Докладът подчертава, че в схемите участват посреднически фирми с минимален персонал, многократно препродаване на товари и подменени документи.

Санкции на хартия, безнаказаност на практика

Въпреки че Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 20 години при тежки последици, авторите отбелязват, че ефективни присъди практически липсват. Повечето случаи приключват с административни глоби, които са „в пъти по-ниски от икономическата изгода от нарушението“.

Новата Директива (ЕС) 2024/1203 въвежда по-строги санкции – до 10 години затвор и глоби до 40 млн. евро или 5% от оборота за юридически лица. Към момента обаче България все още не е транспонирала директивата.

Какво препоръчва докладът?

Сред основните препоръки са:

  • криминализиране на нерегламентираното депониране, включително на строителни отпадъци;
  • санкции, обвързани с оборота на фирмите;
  • създаване на съвместно звено между МВР, прокуратурата, НАП и РИОСВ;
  • електронно проследяване на потоците от отпадъци;
  • по-активно участие на гражданите и публична статистика за екологичните престъпления.

Докладът заключава, че престъпленията с отпадъци са нискорисков и високодоходен бизнес, който продължава да се разраства заради слаб контрол, институционални дефицити и корупционни зависимости.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".