Писателят Калин Терзийски е починал вчера - на 22 януари вечерта.
"Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере", коментира неговият брат Светослав Терзийски във фейсбук.
В последните си публикации във фейсбук Кайо, както го наричат приятелите му, показваше картини, които е нарисувал.
Той често споделяше и свои стихотворения в социалните мрежи, припомня днес бТВ.
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършва Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“.
След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г.
По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.
"Когато човек се затвори сам със себе си - има огромния шанс да опознае още малко от територията на това странно море, което е сам той", казва българският поет и писател пред Ladyzone.bg
Работил е като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Нови Искър, като междувременно пише и за вестници и списания.
Докато си млад
Излежавай се, спи до обяд, яж шоколад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пий, танцувай, изпитвай вълчи глад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Бъди млад, разкошен, рошав, брадат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пътувай с протрити обувки из младия свят,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Мързелувай, безцелно живей от град в град,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Обичай всички, бъди с всекиго брат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Не поемай отговорности, стани ренегат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Мрази парите, надсмивай се над всеки богат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Горещи се, не допускай в сърцето си хлад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Върви напред, не поглеждай назад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Бързо живей и умри преди тъжния листопад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
(Едно стихотворение, напомнено ни днес от колегата му и приятел на Клуб Z Ангел Иванов)
През 2000 г. напуска работата си като лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа.
От 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“.
През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.
През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.
През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов.
През 2016 г. участва в телевизионното риалити „Фермата“.
Калин Терзийски издава няколко сборника с разкази, стихосбирки и романи. През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман – чрез споделените лични преживявания и като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
Към момента медии като bTV и DarikNews съобщават, че смъртта е настъпила внезапно, без да посочват специфична медицинска диагноза.
"Огромно талантлив, горд, непреклонен, буен, разрушаваш себе си"
"Отиде си Калин Терзийски!
Огромно талантлив, горд, непреклонен, буен, разрушаваш себе си.
Прекрасен, мощен писател. Рядко се раждат такива.
Рядко човек разрушава себе си така. Никой не пишеше като него, могъщо, без поклони.
Сбогом, приятелю!
Чети на Господ и на другите горе прекрасните си творби!
Показвай им как се пише! Книгите ти няма да умрат!", написа писателката Здравка Евтимова.
"Разкъсван от крайности, яростен и не винаги разсъдлив, но и винаги готов да помогне на човек в беда. Той имаше очи за света, за човешката болка, познанието за психе, която ни изпълва. И таланта да ги описва. Той наблюдаваше и съпреживяваше, грешеше, падаше и ставаше, блестеше и се самоизяждаше в угризения и самосъжаление, но вървеше по пътя. Страдаше, и избухваше като свръх нова. Кайо беше човек. Кайо беше поет", сбогува се с Терзийски Светлозар Желев.
"Живя и твори с открито сърце и необикновена чувствителност"
"Калин Терзийски бе човек, който живя и твори с открито сърце и необикновена чувствителност. Неговите стихове и проза не търсят лесни отговори - те са на границата между светлината и тъмнината, между болката и надеждата. С уверен литературен глас той описа човешката уязвимост, страданието и пречистващата сила на словото, което ражда истина там, където мнозина мълчат", изразиха съболезнованията си от Министерството на културата.
Светъл път на душата му!
Поклонението е утре, събота, 13,30 часа, ритуална зала на Централни софийски гробища.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
