Михаил Екимджиев е адвокат, правозащитник и председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Разговаряхме с него в контекста на ескалиращото на моменти напрежение при антиправителствените протести, арестите и прокурорските обвинения.

Адв. Екимджиев, какви са общите правозащитни стандарти по време на протест?

Те са описани в много актове на ООН, Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека за мирните политически протести. Подчертавам политически. Има огромна разлика между един политически мотивиран протест и шествие на футболни агитки, които, изразявайки любовта към отбора си или гнева към неговия противник, чупят, вандалстват, упражняват насилие. Това е типична проява на хулиганство, разбирана като самоцелна демонстрация на незачитане на обществения ред и спокойствие и на правата на другите. 

Политическият протест именно защото е насочен към политическа промяна, допринася за плурализма на мнения, който според практиката на Съда в Страсбург и актовете на ООН и ЕС е фундамент на демократичните общества и правовата държава. Затова политически мотивираните и политически насочени протести се ползват с най-интензивна защита от страна на държавата според изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Макар да засяга общественото спокойствие, политическият протест преследва легитимна цел – възстановяване на големия правопорядък, разбиран като върховенство на закона и почтеност на управлението. Затова вероятно всеки гражданин би могъл да изтърпи известни неудобства в името на постигането на тези цели.

Какво означава тази защита, която трябва да гарантира държавата?

На първо място, това е негативно задължение – задължението да не се пречи на такъв протест. На второ място, което е очевидно и не се разбира от нашите институции, това означава протестите да бъдат зорко охранявани, така че, когато възникне напрежение от провокатори отвътре в протеста, те незабавно да бъдат изолирани, без да се компрометира целият протест. Ако възникне напрежение между протестиращи и други граждани, защото в такава ситуация това е предвидим конфликт, полицията трябва да е там, да е взела разумните, предвидимите и необходими мерки. 

А не, както слушахме дебилни обяснения от зам.-директора на СДВР ст. комисар Антон Златанов, че полицията не може да предвижда действията на протестиращите, след като близо час по-рано адв. Хаджигенов бе заявил на Орлов мост, че ще се блокира кръстовището на бул. "Ситняково" (става дума за сблъсъците на бул. "Ситняково" от 18 август, бел. ред.). 

Винаги трябва да се прилагат разумните, предвидими, необходими мерки за предотвратяване на конфликти. И ако такива възникнат, да се действа адекватно на ситуацията. Колкото е по-остър конфликтът, толкова по-твърди са допустимите мерки. 

Как тези мерки бяха взети при случая от бул. "Ситняково" в София, където протестиращи изпочупиха автомобил?

Там има твърде много признаци, че това, което се случи при жената с колата, беше за съжаление една добра пиар сценография. Драматургия, осъществена от противниците на протеста.  Какво имам предвид? 

Първо, пълната липса на полиция въпреки знанието на полицейското ръководство, че протестът се насочва към "Ситняково". 

На второ място, точно от гледна точка на пиар драматургията - жена с разплакани деца е перфектната жертва на озверелите улични лумпени, както "жълтите свински" медии наричат протестиращите.

На трето място, спътникът на шофьорката – този мъж, който се очакваше или да се опита да я вразуми, или да я защити, той не направи нито едното, нито другото. За сметка на това той сега е перфектният свидетел на прокуратурата, защото лично не е замесен в инцидента. Той запази неутралитет и бидейки пасивен, става перфектен свидетел, защото не е пострадал, нито е жертва, нито се е намесвал. Всичко това прилича на един добре изпълнен сценарий – имаме перфектната жертва, перфектният свидетел.

И отново се връщам на перфектната жертва – ако мъж беше шофирал и в колата нямаше деца, при всички случаи акцентът на медийно отразяване на този инцидент щеше да бъде върху агресивното врязване на колата в протестиращите. За това, че жената няколко пъти даде газ, че тя напредваше, буквално искаше да мине през групата протестиращи, че беше единствената кола.

Подозрение буди и фактът, че шофьорката не посочи на протестиращите, че вози деца на задната седалка. Това трябваше да бъде обявено от самите протестиращи. А това би било най-логичната реакция на една майка в такава ситуация. Ами хайде, да си зададем въпроса коя разумна майка, която е със всичкия си, би подложила на такъв риск децата си. И няма примерно да загуби 10-15 минути да направи обратен завой, а ще тръгне през групата протестиращи. Така че има твърде много индикации, че това не е случаен инцидент, а е част от стратегията на противниците на протеста, изпълнена за съжаление със съдействието на МВР. 

Това е много сериозно обвинение. Трябва ли да има реакция от страна на социалните служби, защо при целенасочено действие от страна на родителите те поставят в риск децата, возили се в колата?

Разбира се, има място за намеса както на социалните служби, така и на полицията. Защото след действията на протестиращите тук трябва да се анализират и действията на самата водачка на автомобила, която изложи на риск живота и здравето на тези хора. Тя напредваше много решително сред хора. А това е движение, което не е съобразено с пътните условия, и една обща разпоредба на Закона за движение по пътищата – действията на водача да са съобразени с всички условия, така че да не застрашават другите участници в движението. На тази жена нито е взета проба за алкохол, нито за наркотици, нито социалните служби са се задвижили. 

Аз бих апелирал колегите, които са сред протестиращите, да подадат сигнал до социалните служби за такова поведение на една майка, която излага на риск психичното и емоционалното здраве на децата си. Да подадат и сигнал в полицията и в прокуратурата за нарушаване на Закона за движение по пътищата и създаване на опасност на хората наблизо. 

Тук няма значение дали хората на улицата са протестиращи или не, дали действията им са законни или не, не е тя, която ще преценява на момента това. Нейната задача е като водач да пази живота и здравето на пешеходците и на останалите участници в движението. 

Кои са допустимите практики на арест при протести, за да се гарантира спазването на основните човешки права?

Има една тънка червена линия, която не бива да се преминава. И това е упражняването от страна на протестиращите на непровокирано насилие. Защото, когато то е провокирано, провокаторите трябва да бъдат изолирани, а не да се арестуват хора, които са се защитавали от тях. Или са се опитвали да предотвратят безредиците. 

Освен това е допустимо, когато полицията успее да идентифицира конкретен човек, който е много агресивен, действията му създават риск – хвърля твърди предмети към полицията, към мирни граждани, той да бъде арестуван. Засега подходът на полицията тук е такъв, че да не прави както в Беларус, където има масови арести, а индивидуализира определени участници. Затова и не мога да квалифицирам тези действия като категорично неправомерни. 

Принципът е такъв – да се търси индивидуалната отговорност и когато има категорични действия на насилие срещу други граждани. 

От друга страна, в отношението си към вандализма практиката е по-толерантна, но не трябва да се допускат действия като в Париж при „жълтите жилетки“ – разбиване на витрини на магазини. Но ако се обърне кофа за боклук или се изкриви някой пътен знак, това не толкова тежка проява на вандализъм, че да оправдава лишаване от свобода. 

И тук пак трябва да се прави разлика между задържане за 24 часа и задържането по указа за борба с дребното хулиганство, което може да е до 15 денонощия. И трето е вече поисканото от прокуратурата и одобрено от съд задържане като мярка за неотклонение, което може да продължи много по-дълго в контекста на образувано законодателно досъдебно производство. 

Ако трябва да се обобщи: границата е насилието. Не бива протестите преминават в насилие спрямо други граждани, а и насилие между самите протестиращи, защото там се очертаха различни групи и между тях се появиха търкания. Но гарантът за това, че да се стигне до ексцесии, е държавата в лицето на полицията. А не като в джунгла да се оставаме да се оправяме както можем и инцидентно да се решават ситуациите. 

Какви са минималните изисквания при задържане в ареста, какво трябва да спазват органите на реда?

Има и национални, и универсални европейски правозащитни стандарти. И те са свързани с това, че от момента на задържането задържаният има право на адвокатска защита. Това право обаче системно, години наред, се мачка от българската полиция. И това нарушение се толерира от страна на прокуратурата. Тъй като нарушаването на правото на лична свобода е изключително тежко нарушение, аз твърдя, че неуведомяването на гражданите за правото им на адвокатска защита, още повече когато те поискат адвокат и той не им бъде осигурен, представлява престъпление по служба от самите полицаи. 

А когато прокуратурата откаже да разследва това тяхно нарушение, това е престъпление срещу правосъдието от страна на самите прокурори. И е крайно време 30 години след началото на прехода и приемането на конституцията, в която сме записали, че сме правова държава, такъв тип сатрапски практики, характерни за тоталитарните държави като Беларус, Турция, Русия, да бъдат преодолени. 

Не може конституционно право системно да бъде мачкано. Ние видяхме, че дори когато адв. Минчо Спасов беше задържан, на него не бе осигурена адвокатска защита. Това показва, че просто някои полицейски началници, повечето от тях си живеят в социализма, че има неписани указания това право да не се предоставя на задържаните граждани. И че тази престъпна практика се толерира от прокуратурата. 

И хайде, Гешев, като говори за върховенство на правото и за права на човека, преди да подаде оставка, да бъде запомнен с нещо добро. Нека да издаде някакво прокурорско нареждане към всички прокурори и полицейски управления конституционното право на адвокатска защита да бъде спазвано безпрекословно от първата минута на задържането.