Дейвид Ейръс получи своите пет минути слава. Не пет, повече... Първоначално третина и половина в хокейния мач от НХЛ между "Торонто Мейпъл Лийфс" и "Каролина Хъракейнс" (3:6), а след това може би ден и половина в спортния свят. А може би и още.

На 42 години аматьорът вратар сбъдна мечтата си и поигра в Националната хокейна лига на САЩ и Канада, без да подозира минути по-рано, че това ще му се случи. И помогна на своя инцидентен отбор да спечели, след като и двамата му вратари се контузиха за минути.

Така започва може би най-красивата история в спорта напоследък.

Дейвид Ейръс гледа мача "Торонто" - "Каролина" в залата "Скотибанк арена" в компанията на своята съпруга. Той е "вратар на повикване" с много интересен статут. Не е част от тима на "ураганите" от Каролина, не си изкарва хляба с хокей, а е възможна опция, позволена от правилата в лигата при необходимост.

Работи в поддръжката и като шофьор на Zamboni (машините, които почистват леда за зимните спортове на закрито) в залата на "Торонто Марлийс", подвизаващ се в АХЛ.

Та, Ейръс и половинката му си гледат спокойно, когато титулярният страж на "ураганите" Джеймс Раймер се контузва. Минава време, намирал се е в журналистическата стая и телефонът му започва да звъни "на пожар". И резервата Петер Мразек е получил травма при единоборство, та трябва да облече екипа и да спаси положението.

В отбор, в който не познава никого и никога не е тренирал. Тук е мястото да се отбележи, че Ейръс не е имал и минута стаж в НХЛ. Тренирал е с "Марлийс", който е нещо като сателит на елитния "Мейпъл Лийфс" в града, считан за световната столица на хокея. Не е бил дори средна ръка на своя пост в Северна Америка.

През 2004 г. Ейръс е претърпял трансплантация на бъбрек, а негов донор става майка му Мари. Накъде по това време окончателно е зачеркнал плановете за каквато и да било кариера в ледената игра.

Но онази вечер, докато се усети, абсолютно анонимният Дейвид Ейръс е трябвало да измине пътя от трибуните на залата до съблекалните, да сложи екип на гостуващия "Каролина" и да пази. В НХЛ. 

Влиза в средата на втората третина при резултат 4:1 за "ураганите". Феновете в залата са научили какво става и го аплодират. Първи удар към вратата му - гол, 2:4. Втори удар, Ейръс избива, но последва добавка - 3:4. Така той е прострелян още с първите два от три изстрела, отправени към него.

Играчи на "Каролина" се приближават да го окуражат. Не е имал време дори да се запознае с тях. В третата третина обаче шофьорът общ работник не пуска нов гол. Отразява осем шута, а съотборниците му вкарват още две шайби за 6:3. 

След края канадецът е аплодиран като герой, а в съблекалнята го чака празненство и поливане с шампанско и прегръдки. За включването си получава 500 щатски долара премия. Толкова е по регламент за вратар на повикване. Ще запази и екипа си от двубоя. Той се превръща в реликва за него.

"Трудно е да осъзная какво ми се случи - заяви Дейвид Ейръс пред щатските медии. - Никога не съм очаквал, че може да ми се случи. Жена ми ме питаше няколко пъти дали ще бъда нервен, ако се наложи да застана на вратата. Казвах ѝ: "Не, скъпа, ще се справя".

Момчетата в отбора бяха чудесни. Казваха ми: "Хей, да не ти пука колко гола ще ти вкарат, наслади се, това е твоят момент." А в същото време сигурно са си казвали, че може да загубят, тъй като на вратата им застава човек, който не пази в НХЛ всеки ден. Не исках да ги разочаровам. Осъзнавам, че сезонът е близо до плейофите и че мачът бе важен.

Чувах някои от момчетата да казват: "Да спечелим заради Дейв." Точно заради това съм горд, че всички заедно се справихме, че съм част от това. Виждах в очите им, че са решени да водят битка и това е най-хубавото, магията на момента. А на леда всички направиха така, че шайбата да е далеч от мен. И аз само трябваше да се справя с няколко удара." 

Ейръс е вторият най-възрастен хокеист, който дебютира в НХЛ.

Той разказа, че на почивката между втората и третата третина е уверявал "инцидентните" си съотборници, че просто ще излезе и няма да пусне трети гол. Така и става.

"Почти не си чувствах краката във втората част - рече той. - Бях нервен, но в третата нещата се наредиха някак. След мача ме посрещнаха с шампанско. Нямах представа, че ще имам "душ" преди душа. Беше велико. Тези момчета са невероятни."

В речта си в съблекалнята след мача треньорът на "ураганите" Род Бринд'Амур, величие на НХЛ и канадския хокей, казва следното:

"Това е специален момент за всички нас. Вие осъзнахте това и го направихте специален заради Дейв. Ние сме прекрасен колектив."

"Казах на момчетата, че им благодаря, тъй като ме направиха част от нещо специално. По начина, по който се разви мачът, няма как да не се запиташ как ли ще свърши. Но всички се пребориха,  дадоха всичко от себе си. Просто си казаха, че няма да загубят. А за Дейв това наистина е голям момент. Няма да го забрави до края на живота си. Наистина е невероятно. Смисълът да правим всичко това", заяви пред медиите Бринд'Амур.

А от понеделник животът за Дейвид Ейръс продължи да тече по старому. Той си има работа и трябва да се грижи за семейството си. Ще продължи още известно време да е вратар "на повикване" и да гледа хокей със съпругата си. Дали може някой ден шансът му да се усмихне отново? Кой знае - рядко се случва и двамата вратари на един отбор да се контузят в един мач.

Не, той няма да получи професионален договор - тук не става като по филмите. "Каролина" няма да го привлече, нито друг тим от НХЛ. Не само заради възрастта. Пуснете си кадри в Youtube и ще видите, дори да не разбирате от хокей - липсват му техника, бързина, опит. Качества за вратар от НХЛ.

Но това не му попречи да влезе в историята и да запази скъп спомен в сърцето и ума си. Срещу себе си той имаше професионалисти на най-високо ниво, звезди, национали на страните си... Някои от тези хокеисти дори не биха сложили кънките за 500 долара.

Историята на Дейв Ейръс наистина е специална, защото показва, че в комерсиалния и жесток на моменти професионален спорт все още има красота. Не за славата (пет минути или повече) или за парите, а за други неща.