Днес президентът Румен Радев направи специално обръщение към народа, в което обяви, че снема доверието си от правителството, с което се превърна във втория държавен глава, прибягнал до тази считана за най-крута мярка на публично заклеймяване след Росен Плевнелиев. 

Както президентът, така и правителството имат основание да се титулуват "легитимно избрани с широко народно представителство" заради мнозинството избиратели, гласували за тях. Както президентът, така и правителството (в частност премиерът Бойко Борисов), имат право да заявяват, единия: Отдавна посочвам недъзите, а другия – Как ще свали нещо, което го няма. Просто защото това е факт.

Когато Плевнелиев сне своето доверие го направи спрямо кабинета „Орешарски“ - само месец след конституирането му. Тогава имаше гърба на недоволните, които протестираха сумарно 412 дни срещу управлението сложило Делян Пеевски начело на ДАНС. Стана герой в очите на критичната маса (макар днес да се изявява предимно само като глашатай на ГЕРБ) и вероятно с това му действие ще го запомни и историята.

Когато Радев обаче сне своето доверие го направи в началото на третата година от мандата си (сумарно над 700 дни), сам отбелязвайки „от 3 години призовавам правителството да работи отговорно и ефективно в интерес на българските граждани“. Което все не ставало.

Този акт от страна и на двамата държавни глави можеше и да изглежда принципно еднакъв, ако го нямаше горчивия привкус на това, че Радев го извърши след появата на „онези“ СРС-та, след като стана ясно, че се води досъдебно производство срещу наследника му във ВСС, след като от прокуратурата поискаха тълкуване на обхвата на президентския имунитет от Конституционния съд.

Направи го също така много след като намекваше за изборни манипулации, много след т.нар. Апартаментгейт, много след всички речи, посветени на корупцията, на „държавните протекции над шепа бизнесмени“, на „ерозията на държавността“, на „лобисткото законодателство“. След върнатите близо 20 закона. 

Днес държавният глава заговори и за нещо ново - „търговия с национален суверенитет в името на лично политическо оцеляване“. Но без да се осмели да назове какво конкретно има предвид, макар да не е трудно да се предположи. А трябваше щом ще влиза в тази битка. 

„Таймингът“ на Радев за това обявление е всичко друго, но не и правилно избран. Защото рискува да остане неразбран с иначе резонните си мотиви за снемане на доверието.

Ако държавният глава дава заявка за нов политически проект, за нов опозиционен или властови център, или започва кампания за нов мандат, с каквито се спекулира отдавна, то това можеше да се случи далеч от откровената атака на прокуратурата и последвалото й развяване по медиите от представителите на ГЕРБ. 

Правителството отдавна показва реципрочно отношението си към Радев, неглижирайки всички организирани от него дискусии по актуални и важни теми, отказвайки да изпраща свои представители дори и на протоколните събития, организирани от „Дондуков“ 2. Направи го и днес. Докато държавният глава реши да съобщи намерението си с излъчване на живо в национален ефир от официалната „Гербова зала“ в присъствието на целия си екип, то премиерът реши да му отговори насред инспекция в Пернишко, след като дълго преди това от личния му профил във фейсбук се „стриймваше“ как вози на задната седалка на джипа министъра на икономиката Емил Караниколов. Както прави всеки друг ден.

Излиза, че президентът три години е търпял китайската капка „правителство Борисов 3“ и на 4 февруари 2020 г. светът се е сринал. Като обективно погледнато за това време само повдига въпроси, поставя ги под формата на кръгли маси и дискусии, без да се е решил на действия, макар и в рамките на ограничените си правомощия. 

„Генералска битка между добрия и лошия генерал“ (по Плевнелиев) ли наблюдаваме. И ако е така – кой е добрият и кой лошият (ако има изобщо добри). Защото дотук изглежда да е като обикновена битка „за лично политическо оцеляване“. И на двамата генерали.