Държавите на Европейския съюз отхвърлиха набор от правила, определящи кои финансови продукти да могат да бъдат наречени „зелени“ и „устойчиви“, предаде Ройтерс, позовавайки се на неназован европейски представител. Агенцията посочва, че решението е отстъпление от климатичните амбиции на съюза.

То отменя компромисно споразумение, постигнато миналата седмица от законодателите на ЕС и финландското председателство на Съвета на ЕС, което би могло да установи глобален стандарт за зелени облигации и други финансови продукти, предлагани на инвеститорите.

Великобритания, Франция, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния, България и Словения се противопоставиха на сделката на среща на дипломати от ЕС в Брюксел, опасявайки се, че тя ще попречи на инвестициите в ядрени и въгледобивни проекти да бъдат определяни като зелени.

Такива инвестиции не бяха изрично изключени от новите класификации на ЕС, известни като таксономия, но съгласно правилата би било много трудно да бъдат обозначени като зелени, което би могло да намали бъдещото финансиране за тези отрасли.

Франция разчита на ядрената енергия, докато европейските страни все още до голяма степен зависят от въглищата.

Решението съвпадна с деня, когато Комисията на ЕС разкри плановете си да направи блока по-екологичен и драстично да намали въглеродните емисии.

Според правилата на ЕС, законодателните органи на съюза - Европейският парламент и правителствата, представени в Съвета - трябва да намерят компромис по предложеното законодателство, когато техните виждания са различни. 

Обикновено държавите подкрепят компромиси, постигнати от техните представители, но блокирането на закона за зелените финанси подчертава дълбоките разделения в блока по въпроса, коментира Ройтерс.

В случая според държавите компромисният текст надхвърля мандата, даден на финландското председателство на Съвета да ръководи преговорите, е казал европейският представител пред агенцията. Ще трябва да бъде договорен нов мандат, вероятно следващата седмица.

Разговорите с Европейския парламент трябва да се възобновят през следващите дни с цел да се намери споразумение преди края на годината, добави представителят.

Подкрепяме, но с условия

Според дипломати пожелали анонимност България подкрепа амбицията на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. Това обаче е при условие, че климатичните амбиции на ЕС "не пречат на социалното и икономическо развитие".

Страната ни иска ЕС да отчита националните особености, правото на държавите членки да определят своя енергиен микс (т.е набора от източници,  които използват), "спазването на принципите за технологична неутралност и солидарност и осигуряването на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво".

ЕС едва сега започва да обсъжда следващия си многогодишен бюджет (2021-2027 г.) и в него не са ясни източниците за подпомагане на европейско ниво на прехода към климатична неутралност. Очаква се това да бъде предлаганият от Европейската комисия Фонд за справедлив преход. Неговите параметри обаче предстои да бъдат предложени и одобрени.

За българските власти ще бъдат ключови размерът на фонда, начинът за мобилизиране на средствата, критерии за допустимост, правилата за съфинансиране и разпределение, и не на последно място - какви мерки ще бъдат подкрепяни.

България настоява ЕС да отчита "значителните различия в необходимите инвестиции между държавите членки, с оглед на различните им изходни позиции".

Следователно правителството иска ЕС да поеме ясен ангажимент как би подпомогнал държавите членки с по-нисък БВП от средния за съюза, регионите и групите, които ще понесат най-голямата тежест на прехода.

Вишеградци - срещу "зелената сделка"

Отделно днес Полша, Унгария и Чехия направиха възражения срещу последния проект на решение на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък, която цели да ангажира съюза да стане климатично неутрален до 2050 г., предаде Ройтерс.

Трите държави блокираха предишен опит на ЕС за въвеждане на законови задължения за постигане на нетно нулеви емисии на парникови газове до средата на века в сравнение с нивата от 1990 г.

Говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач каза в днес:

„Извън съществуващите ангажименти от 2030 г. можем да поемем нови само въз основа на сериозни, ясни и отговорни изчисления. Това е единственият начин за вземане на отговорни решения. "

Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви в туитър:

„Чешката република също иска да достигне въглероден неутралитет, но ние няма да го направим без ядрена енергия. ЕС трябва да признае ядрата като източник без емисии. "

„На всичкото отгоре разходите за въглероден неутралитет ще бъдат огромни“.

Документ, подготвен от Чехия преди срещата на върха, цитиран от Ройтерс,  изисква промени в проекта за заключения на лидерите, включително - да се посочи, че атомните централи могат да бъдат съфинансирани от европейския бюджет за подпомагане на намаляването на емисиите на CO2.

„Има шанс за споразумение. Не е много голям, но и не е много малък", каза пред агенцията полски представител, пожелал анонимност. „Най-новите проекти на заключения на срещата на върха за климата все още изискват по-нататъшна работа от наша гледна точка“.

Полша иска най-вече по-прецизни гаранции за щедро финансиране на климатичния преход, за да може да се запише целта за въглеродна неутралност до 2050 г.