Проектът на Министерството на финансите за бюджет на България през следващата 2020 година излиза по 6689 лв. на човек, като най-голяма част от тях ще дадем за пенсии - 1518 лв., за здравеопазване и за образование. Това показва разходната бележка на бюджета, представена днес от Института за пазарна икономика на специално събитие. На него експертите предложиха своя вече традиционен алтернативен проект за бюджет. 

Бърза справка с миналогодишната бележка показва покачване на основните числа, които обаче по пера остават сравнително в същото състояние. Така например излиза, че за пенсии тази година ще дадем от джоба си с почти 100 лв. повече, за здравеопазване - с малко над 70 лв., а за образование - с цели 150 лв. повече. 

Големи остават разходите ни и за социални помощи, подпомагане и грижи - 603 лв., за транспорт и съобщения, както и за вътрешен ред и сигурност. 

Алтернативен бюджет

Алтернативният бюджет на ИПИ се представя пред публиката вече 17-а поредна година. Както обикновено и тази той представлява доста по-десен прочит на разходните, приходните и трансферните политики на правителството.

Основните акценти на института са свързани с няколко направления, които според тях ще доведат по-бърз и ускорен растеж, по-високи доходи и благосъстояние на населението.

Първото голямо предложение е свързано с данъците - експертите препоръчват спиране на негативните тенденции за увеличаване на данъци и осигуровки и реални стъпки за намалението на данъчноосигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии.

Второ - увеличаване на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозно преструктуриране на администрацията – през последните три години липсват каквито и да са мерки за свиване на публичния сектор.

Трето - реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората – намаляване на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни дружества, за да се разбие монополът на НЗОК.

Приоритетите на алтернативния бюджет на ИПИ могат да бъдат завършени с препоръката за свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета по-прозрачен. Това беше и една от основните теми, които депутатите разискваха по време на първото четене на републикансия бюджет през миналата седмица. За разлика от предложението на ИПИ обаче опозицията, особено в лицето на БСП, поиска още по-голяма преразпределителна роля на държавата. Министърът на финансите Владислав Горанов обаче обърна внимание, че това би означавало повишаване на данъците с няколко десетки процента. 

Важно е да се отбележи, че алтернативният бюджет на ИПИ се движи само по т.нар. Консолидирана фискална рамка, тоест разходите на публичната власт за едногодишен период. Накратко - експертите препоръчват КФР като процент от БВП да не надвишава 35,5% (на практика това показва преразпределителната сила на държата, според проекта на МФ тя ще бъде 36,9% за 2020 г.). 

Една от важните препоръки - вместо балансирания бюджет, който Горанов представи, да се планира известен излишък в размер на 1-1,5%, който да поеме евентуални тежки сътресения в световната икономика. Като рискове пред нея бяха изброени търговските войни, забавената икономика на Китай, зависимостта на еврозоната от външната търговия, тежките регулации в ЕС, както и изоставането на ЕС от върховите достижения в областта на науката и технологиите.

Разбира се, не беше подмината и темата за реформите, които републиканският бюджет може да очертае. Основното обвинение на всички критици на проекта на МФ беше именно липсата на какъвто и да било план за реформиране на различните системи. Според ИПИ именно сега е моментът за такива промени заради доброто икономическо състояние на страната.

Експертите отбелязаха и спрялата приватизация, която остави зад борда на частните инвестиции дружества като БДЖ, ВиК, "Български пощи" и "Топлофикация". Особено внимание беше отделено на БДЖ, които предстои да бъдат реформирани, а част от дълговете им да бъдат изплатени с първата вноска от концесията на "Летище София". 

"Сега е моментът за приватизация. Тя се прави, след като преструктурираш дружеството, не след като то отново започне да трупа дългове, както вероятно ще стане", отбеляза Петър Ганев. 

Фискална децентрализация на местната власт

За старата идея на ИПИ - за по-голяма децентрализация на общините, беше отделен специален панел. Темата стана особено актуална, след като министърът на финансите Владислав Горанов препоръча на кметовете да вдигнат местните си данъци, ако искат да имат пари за допълнителни инфраструктурни проекти. Той обаче не спомена нито дума за довеждане на процеса на децентрализация докрай. 

Алтернативният бюджет на ИПИ залага реални мерки за финансова децентрализация, като преотстъпва 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. 

"Това са 876 млн. лв., които биха постъпили в общинските бюджети от облагането на доходите на българските граждани. В допълнение към това са направени някои промени в изравнителната субсидия и субсидията за капиталови разходи, като последните са насочени към малките общини за сметка на големите областни центрове. Така общините ще имат повече собствен ресурс, а държавните трансфери ще могат да бъдат насочени към по-малките и бедни общини и да постигнат по-сериозен кохезионен ефект", смятат от ИПИ. 

През 2020 г. държавата предвижда да предостави трансфери на общините в размер на 4,2 млрд. лв., като от тях 3,7 млрд. лв. са за делегирани от държавата дейности, 200 млн. лв. субсидия за капиталови разходи и 350 млн. лв. трансфери за местни дейности. Данъчните приходи на общините през 2020 г. ще бъдат в рамките на 1 млрд. лв., тоест над 4 пъти по-ниски спрямо общите трансфери от държавата. Това съотношение предопределя тежката зависимост на общините от трансфери и субсидии и често води до отлагане на публични инвестиции на местно ниво. Прехвърлянето на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините ще направи местните власти по-самостоятелни и ще им позволи да провеждат последователна и дългосрочна политика спрямо нуждите на съответното населено място.

На 12 ноември ИПИ внесе отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов с предложение за данъчна децентрализация, като поставя фокуса върху подоходното облагане. Направеното предложение цели: 1) да обвърже общинския бюджет с икономическата активност в съответната община, и по-специално с работните места и нивото на заплащане; и 2) да повиши собствените данъчни приходи на общините, които към момента са под 15% от общинските бюджети. По този начин всяка нова инвестиция и създадено работно място, както и всяко повишаване на заплащането или изсветляване на сиви доходи ще води автоматично до повече финансов ресурс в общинския бюджет.