Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Една от любимите "опорни точки" на кметове и министри, когато се заговори за поддръжка на т.нар. диви плажове, на които обичат да летуват т.нар. диво къмпингуващи, е колко много смет се събирала от местната власт и как за тази дейност плащали местните хора. Състоянието на тези ивици обикновено се вменява като "вина" на техните ползватели. 

Тези "данни" обаче се опровергават от серия отговори на институциите, поискани от екоорганизацията "Да спасим Карадере" по реда на Закона за достъп до обществена информация. От тях излиза, че и областните администрации, и общините, на чиито територии се намират плажовете за природосъбразен туризъм - Иракли, Карадере и Корал, както и други диви плажове, които не са отдадени под наем или на концесия, разполагат с достатъчно средства за поддръжката им. Която пък им е вменена по закон. Друг е въпросът как изпълняват тези си задължения.

Къде отиват 60% от концесионните такси

За поддържането на плажовете за природосъобразен туризъм (Карадере, Иракли и Корал), както и на всички неотдадени на концесия плажове по българското Черноморие, са предназначени 60% от средствата от концесионните такси и наемите на отдадените за стопанисване ивици. Към общините се превеждат 50 на сто от приходите, а другите 10% - на областните администрации.

Това е записано в чл. 22а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Там също така е описано и за какво трябва да се разходват тези средства, като: "поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове, разположени на територията на община от областта, за която няма постъпили приходи по ал. 1, т. 1, включително и на морските плажове за природосъобразен туризъм" и "обезпечаване с водноспасителна дейност на обявените за неохраняеми морски плажове през съответния летен сезон съгласно одобрена от министъра на туризма схема, предложена от областния управител, включително и на морските плажове за природосъобразен туризъм".

"Медийните спекулации на представители на черноморски общини, че "местният данкоплатец плаща" за почистването на плажовете за природосъобразен туризъм се опровергават от Министерство на туризма, което напомня, че съгласно  разпоредбите на чл.22а ал.4, т.3 и т.4 от ЗУЧК, средствата се изразходват за различни видове дейности, една от които е природъсобразен туризъм", посочват от "Да спасим Карадере".

Областните управи и водното спасяване

От отговорите на областните управи във Варна и Бургас, на чиито територии се намират екоплажовете, става ясно, че първата инвестира във водно спасяване, а втората - не. 

За периода 2016-2019 година Областна управа Бургас получава годишен приход от концесионни такси, който варира от малко над 250 000 лв. до близо 400 000 лв.

От тях разходите за водни спасители на Иракли са 7140 лв. през 2016 година, 11 218 лв. (при 382 000 лв. бюджет) за 2017 година, 22 196 лв. за 2018 година (268 550 лв. общо) и за 2019 година са е сключен договор за 30 912 лв. при общ бюджет от 289 281 лв. 

За плаж Корал за водно спасяване областната управа в Бургас е осигурила от приходи от концесии съответно 7140 лв. за 2016 година, 17 383 лв. за 2017 година, 15 993 за 2018 година и 26 496 лв. са договорени за 2019 година.

Областна управа Варна на чиято територия се намира Карадере отговаря, че не е изразходвала средства за водно спасяване поради трудната достъпност на плажа и слабата му посещаемост. 

Общините и боклукът

Община Несебър посочва разходите за поддръжка на плаж Иракли – 9186 лв. за 2016 година и по 10 591 лв. за 2017-а и 2018-а. В сумите са включени разходите за заплати, осигуровки, гориво и поддръжка на автомобили се казва в отговора на местната администрация. Общината почиства плажа и осигурява пет контейнера за смет.

Община Царево, която е с най-дългата плажна ивица от черноморските общини твърди, че не са постъпили в бюджета й средства за поддържане на плаж Корал, въпреки приходите от концесии със съответното предназначение.

Общината посочва като разходи поставените от 2-3 химически тоалетни в активния сезон, чиято такса за месечно обслужване е 200 лв на тоалетна. Годишните разходи за сезона от 3 тоалетни са общо 1800 лв. без ДДС.

Допълнително общината твърди, че не може да изчисли разходите си за почистване на плажа, поради включените разходи за амортизация, транспорт, работна сила.

Община Бяла не е предоставила отговор по ЗДОИ. На плаж Карадере няма разположени тоалетни. Такива няма и в двете части на плажа, които се посещават от туристите от Бяла и Горица, както и от чуждестранни туристи.  За сметосъбиране традиционно общината поставя 3 контейнера в активния летен сезон и то на 7 км от местността. През 2019 година бяха поставени 3 контейнера след средата на юли след намесата на Министерство на туризма в отговор на писмо от "Да спасим Карадере" да бъдат осигурени такива. Плажът се поддържат от доброволци през летните месеци. След края на сезона гражданска инициатива "Да спасим Карадере" организира традиционно почистване на местността. 

Изводите

Въпреки получаваната субсидия от концесионните такси, обяснението на кмета на общината е, че разходите за поддържане на Карадере се покриват от местните жители, което налага повишаването на такса смет. В отговорите по Закона за достъп до информация нито община Царево, нито община Несебър цитират като източник за покриване на разходите концесионните такси, преведени като целеви субсидии от държавния бюджет, посочват още от екосдружението.

В годишните отчети за изпълнението на бюджета на общините няма разбита информация как са изразходвани средствата от държавния бюджет за поддържане на неохраняемите плажове. Местните власти не са повдигали до момента проблема за недостатъчни финанси за поддържането им.

"Така вместо да се търсят допълнително средства в случай, че са необходими, в публичното пространство темата се използва манипулиране на общественото мнение и заплаха за разходи, понесени от местните жители, а вината се хвърля върху туристите", извеждат извода от "Да спасим Карадере".

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.