Върховна касационна прокуратура е възложила проверка по случая с фалшифицираните произведения на изкуството, които бяха включени в изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива" в галерия "Структура". Прокуратурата е била сезирана с жалба от Николай Неделчев за извършена измама с произведения на изкуството, съобщават от държавното обвинение. 

Според жалбата Неделчев е закупил рисунки, за които е бил въведен в заблуждение, че са авторски произведения на Гео Милев, Харалампи Тачев, Мирчо Качулев и Сирак Скитник и същите са били изложени в галерия „Структура“, но е установено, че представляват фалшификати.

За да се установят самоличността на фалшификатора и извършените престъпления, Върховната касационна прокуратура е възложила на Генерална дирекция "Национална полиция" (ГДНП) да се снемат обяснения от Неделчев, от лицата, с които е контактувал, включително и от антикваря, от когото е закупил произведенията. Колекционерът ще бъде поканен да предаде на ГДНП произведенията, за които е подал сигнал. Възложено е и изготвяне на експертна справка от Министерството на културата, която трябва да отговори на въпроса дали произведенията на изкуството са оригинали или фалшификати. За извършване на процедурата е определен срок от един месец.

В началото на 2019 г. законодателят инкриминира действията на фалшификаторите на произведенията на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, както и действията на лицата, включително и търговците, които ги предлагат за продажба или пускат в обръщение като автентични. Предвидена е наказателна отговорност и за лицата, които дават неверни заключения за автентичността на произведенията на изкуството, се припомня в съобщението от прокуратурата.

Експозицията в галерия "Структура" бе открита на 30 май, а десетина дни по-късно стана ясно, че поне десетина произведения в нея са ментета – копирани са работи на чужди автори, някои от тях съвременни, и са подписани с имената на български творци: Сирак Скитник, Гео Милев, Харалампи Тачев, Мирчо Качулев.

Изложбата си бе поставила амбициозната задача „да изследва белите полета в българската история на изкуството”, „да открие възможност за анализ на миналото и за преобръщане на представите за него”… 

На 12 юни доц. Ружа Маринска – специалист по проблемите на българския модернизъм и бивш директор на Националната художествена галерия, обяви в интервю за Клуб Z, че „голяма част от показаните творби не са автентични”. Без да посочва произведения и имена, но конкретиката не закъсня.

В петък художникът Антон Стайков разкри във фейсбук, че рисунка с туш от изложбата, с обявен автор Сирак Скитник, е копирана от корицата на английско издание на „Кама Сутра” от 2012 г., дело на френската художничка Малика Фавър.Ден по-късно Клуб Z съобщи, че рисунка с туш на художника Мирчо Качулев (1901 – 1972) се е оказала портрет в профил на холивудската звезда Глен Клоуз, направен от френския графичен артист Кристоф Луи Кибе с псевдоним Киб (Quibe). Известният карикатурист Христо Комарници откри трети фалшификат от същия вид, а „Площад Славейков” намери още две ментета – рисунки уж на Гео Милев и Харалампи Тачев се оказаха прекопирани от творби на различни западноевропейски художници.

На 20 юни изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ беше преждевременно закрита след избухналия скандал.

"Всички картини ще бъдат предоставени от собственика им, колекционера Николай Неделчев, за разследването на случая с откритите фалшификати", се казваше в съобщение във фейсбук от галерията.

А Николай Неделчев подаде жалба в прокуратурата, че е станал жертва на измама.

„За измамата с картини, експонирани в рамките на изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ в галерия „Структура“, София, собственикът на колекцията Николай Неделчев уведоми писмено главния прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров и Дирекция на Националната полиция. От компетентните органи са образувани преписки, по които се извършва разследване“,  съобщиха тогава още от „Структура“.

Неделчев обясни, че е купил фалшивите картини от антиквариата на Александър Александров на столичната ул. „Цар Асен“ по препоръка на реставратора доц. Стефан Белишки.