"Бях жертва на егоистична любов... Ще направя промяна. Ще започна с мъжа в огледалото," пее Майкъл Джексън в Man in the mirror  в края на 80-те.

Но кой е мъжът е огледалото?

Кралят на попа,  започнал да пише нова глава в историята на музиката и спечелил обожанието на феновете? Или педофил, белязал по ужасяващ начин живота на децата, попаднали в имението, от което никога не излизаш същия?

След като HBO пусна двете части на  "Да напуснеш Невърленд" - документален филм, който показва разказите на две вече пораснали момчета, които обвиняват Джексън в сексуално насилие, феновете на изпълнителя се оказаха в ничия земя – раздвоени между възхищението и отвращението.

Идолът на няколко поколения, който и до днес си остава покорител на връх, който трудно ще бъде достигнат от друг, беше понижен до насилник, който посяга на деца. Отново. Въпреки че обвиненията срещу певеца започват още през 90-те и са последвани от решението на съдебните заседали през 2005-а, според които Джексън не е виновен.

Да открием истината няма да е толкова лесно, когато справедливостта се равнява на няколко милиона, а обвиненият не може да се защити.

Героите на документалния филм променят първоначалните си показания и заедно със справедливост, очакват да получат внушителна сума. Въпросът опира до милиони и при наследниците на Джексън, които започват да усещат щетите, които филмът нанася на репутацията на певеца. И на приходите, които намаляват, след като редица радиостанции спират да излъчват песните му.

Истина по-ужасна от лъжа

Ако документалният филм се окаже лъжа, ще е ужасно за Краля на попа, чието име завинаги ще остане свързано и вероятно по някакъв начин опетнено от ужаса на престъплението срещу деца. Но още по-ужасно ще бъде, ако се окажат истина.

На фона на всеобщото възмущение обаче има и почитатели на певеца, които заявяват, че няма да спрат да слушат музиката му.

Може ли талантът да оправдае престъплението и трябва ли да си добър човек, за да си добър творец?

Дарбата те прави различен. Да бъдеш талантлив и нормален звучи като оксиморон. Чували сме, че "все в някаква посока трябва да избие", но съществуват граници, отвъд които талантът няма как да е извинение. Педофилията е престъпление навсякъде, включително и в Невърленд. И докато в редица случаи дарбата може да послужи за оправдание на ексцентричното поведение на звездите, тя в никакъв случай не може да извини насилието над деца.

По-малко велики ли ще бъдат песните на Майкъл Джексън, ако обвиненията се окажат истина?

Не! Но творбата винаги ще бъде свързана със своя създател. И както той носи със себе си харизмата на музиката си, така и тя ще носи част от отвращението, което ще предизвиква създателят й. Защото истината може и да остане с неясни очертания, но съмнението е достатъчно, за да остави ярка следа. И това вече се случи... Завинаги.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".