Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Отношенията между Република България и Република Северна Македония носят отпечатъка на много негативни наслоения от миналото, които добронамерените хора от двете страни на Деве баир искат да преодолеят в името на бъдещите поколения.

Историците казват: “Историята се пише тогава, когато няма живи участници в събитията.” 

В този смисъл създаването на комисия между двете страни, която да обсъжда „спорните въпроси”, бе политически компромис, залегнал в Договора за добросъседство. Който познава отношенията през последните 100 г., разбира това. Фактът, че имаме желание да вървим напред, е добър знак. Защото отношенията през ХХІ век принадлежат вече на други поколения. Те не следва да бъдат градени върху отровната настилка, поставяна от други, не от нас. 

Затова е редно да погледнем трезво на нещата и в двете страни чисто прагматично.

І. Истина, митове, легенди, масова психология, хибридни неща

1. Има прости истини, които всеки непредубеден човек вижда:

- Република България не е заплаха за Република Македония. Доказала го е за 27 години. Напротив, държала се е като приятел. Противниците на добрите отношения забравят колоните цистерни с петролни продукти през 1992-ра, когато републиката беше в двойна блокада – гръцка и сръбска. Забравят едни български танкове, които преминаха през Деве баир и отидоха към Арачиново да помагат на македонското правителство... И много други неща, между които и безрезервната ни международна подкрепа. А малко хора знаят, че някои съседи синхронизирано предлагаха на България да делим Република Македония през 1991 г. България отказа.

- Република Северна Македония не е заплаха за Република България. Параноя е, че една малка държава, сравнена с България по всички параметри в съотношение 1:4, може с нещо да заплаши страната ни. Твърденията, че някой можел да налага някакъв друг език в Пиринско, щото някой си бил могъл да асоциира в мислите си тази българска територия със Северна Македония и да прави експерименти като през 1945 г., будят смях. Коминтернът, Сталин, Тито и Димитров ги няма от 70 години и светът е друг. Няма я и БРП (к), иначе речено – БКП с нейния насилнически апарат.

- Т.е. от гледна точка на реалните факти нито някой в Скопие има от какво да се притеснява, нито някой в София по отношение на сигурността. Да не говорим, че България е член на НАТО, а Република Македония – предстоящ. Освен това въоръжените ни сили провеждат съвместни учения. Не е далеч времето, когато ще имаме общ българо-македонски батальон в силите на НАТО. Защо не и бригада.

2. Митове 

Съществуват митове, които се подклаждат от заинтересовани среди в двете страни. Тези среди от това си вадят хляба.

- По ред причини в Република Македония очевидно са по-напред от нас в областта на митологията. Няма да ги изброяваме, само ще подчертаем, че когато ножът опря о кокала, митът за „античкото македонство” бързо изтече в канала, а главният му проводник избяга от Скопие в Будапеща и двамата му основни сподвижници – милионери  – „бракята”, станаха клиенти на прокуратурата. Сега поради търпението на Република България другите митове са оставени да отмрат сами.

- В България се подклажда един друг мит – „Македония е българска земя”. Тази, казано иначе, фраза макар и да е вярна в исторически ракурс отпреди 100 години, но тя не може да се превръща в актуална политическа концепция днес. Ако някой не си спомня съдбата на Милошевич, казал на Косово поле „Косово йе србска земльа” през 80-те години на ХХ век – жалко. Той самият завърши зле. И въобще да се привиква и ползва историята за актуални политически платформи – особено тук, в Югоизточна Европа, е недалновидна и опасна работа.

3. Легенди

Балканите са известни с много легенди като тази за нашия Крали Марко – в сръбската митология Марко Кральевичи, велики войводи, за които няма ред писмен документ, въобще героизъм, откъдето и да го подхванеш. И гърците ги имат, и албанците. В този смисъл легендите, неподкрепени с факти, не са основание за някакво неразбирателство. Пием ракия, казваме за всеки: „Тоя е наш”, и толкоз. Героят от гръцките национални борби за освобождение Марко Бочаров – българин, е национален герой на Гърция като Маркос Боцарис, и никой грък няма да се съгласи, че е българин, ама нейсе.

4. Масова психология

- Масовата психология е полето, в което играят недоброжелателите на добрите неща между Република България и Република Македония, които не искат да имаме нормална комуникация, а да се гледаме с недоверие. Защото това е в техен интерес. Главно материален, но и политически. Има два ключови елемента, за които довчерашните „антични македонци” и “правоверните българи” продължават да настояват: народът и езикът.

Ако човек е реалист и е с всичкия си, ще види, че между нас няма друга разделителна линия освен Огражден планина и Деве баир като граничен контролно-пропускателен пункт. Наложен между нас не от нас самите, а от други. 

4.1. Народът

За кой народ става дума всъщност? За българския народ няма съмнение, че той си се знае кой е. Ами става дума за македонския народ. Ето тук е голямата словесна психологическа игра. Българинът от Пловдив – от македонската махала, син на изселници от Щип през 1918 г., казва: „Ама вие сте българи!” Днешният македонец от Валандово казва: „Айде бе, аз съм си македонец!” Ха сега де. Нито единият, нито другият знаят през какви страдания и каква голгота са минали стотици хиляди хора през последните 50-100 години. Всеки е убеден в своето.

Ето тук трябва да бъде силата на България. Личното самоусещане и самоопределение на човек като един или друг не може да бъде налагано със сила. На последното преброяване в България 7 души се самоопределиха като ескимоси и никой не се възмути или впечатли. Личното самоопределяне на човек не може да бъде обект на оспорване: чувстваш се македонец – това си е твой въпрос. Ама в България 200 души се смятали за македонци – голяма работа. Няма я БРП (к), която с въоръжените отряди на милицията е принуждавала хората в Пиринско в „македонство” насилствено. 70 годни са минали. В Пиринско всичко е ясно.

Така че Република България не може да казва на някого дали на индивидуално ниво си се усеща българин или македонец. Ако си се усеща днес като част от македонски народ – негово право. Никой не може да му бърка в душата. Който какъвто се усеща – да си бере гайлето. Ако утре някой се самоизяви като скопянин, който е част от скопски народ – също е негово право. 
В същото време никой в Република Северна Македония не може да малтретира някого, който се изразява и казва: „Аз съм българин и искам да не ме тормозят за това.” 
В добавка българската държава следва да изиска името на държавата ни от „Бугария” да бъде в бъдеще прието като „България” или както искат там – „Балгария” или „Булгария” (те буквата “Ъ” са я махнали през 1944 г. ), но да фигурира буквичката „Л”. Във всички езикови системи тази буквичка фигурира. Освен в една – сръбската.

4.2. Паралели

Между другото, тъй като не сме някаква изключителност в Югоизточна Европа, ще е много интересно паралелът България–Македония днес да се съпостави с паралела Сърбия–Черна гора. Отидете в Уикипедия, ако не сте чели история на Балканите. Тя ни е оставила и поуки. Прочетете за Черна гора. Ами просто е. Това, което са България и Македония, е това, което са Сърбия и Черна гора. Е, има някои малки разлики. Само дето сърби и черногорци не се карат и нямат „смесени комисии”. Вижте кой какъв се смята там и за какво става дума. Много е интересно. 

Това, че в бивша Югославия след 1944 г. са обявявали народи по името на федералните й единици  – ами така се е случило. Така са възникнали „македонски народ”, „черногорски народ”, „босненски народ”. Тази измислена държава Югославия е сглобена изкуствено през 1918 г. като „Кралство на сърби, хървати и словенци” и се преименува в „Югославия” през 1928 г.

Този регион е претоварен с история и местни феодали, които са се качили на гърба на хората (наречете ги народите) и искат само да смучат. Тук, в този регион, някой феодал като реши – обявява владението си за държава, а жителите му за народ. В един момент се появява и световният комунизъм, идват Сталин и СССР и започват да произвеждат още „народи”. Страдат стотици хиляди хора, обикновените хора. За жалост.

4.3. Езикът

С езика драма няма. Писмената норма на македонския език е създадена и кодифицирана през 1944 г. Създателите й са известни. И внуците на един от създателите живеят в България. Писмената норма, която се ползва в Македония, е призната и се ползва на нейна територия, а и в международното общуване. 

Би могло, и това не е чак такава трагедия, да възприемем за себе си, че македонският език е вариант на българския език. Пък те да си го наричат както щат. „Диалект” звучи обидно, а и не е вярно – „диалектът” е говорна форма, а не писмена. Защото и на територията на Република Македония има различни диалекти, както и на територията на Република България. Имаме диалекти всякакви на Балканите. Но лингвистите много добре знаят, че езикът има и структура. И единствените лингвистични безпадежни зони на Балканите са Република България и Република Македония. Които са безспорен показател за етноструктурирането през последните векове. Оттам нататък си наричайте всеки език както щете. 

То и черногорски език има дори! Вижте в Уикипедия. Ама какво значело национален език. А черногорците са 300 000 народ. Колкото Пловдив. И е много интересно сърби и черногорци като подписват помежду си, на какви езици ги подписват. На сръбски и черногорски ли  подписват? С преводачи ли общуват? Същото се отнася и за отношенията между Белград и Сараево. Те на сръбски и босненски (бошнячки) ли подписват?

В Норвегия пък има два официално съществуващи и валидни езика – „букмол” и „ниношк”. И какво от това? Норвежците нито са се изтрепали поради този факт, нито имат намерение да го направят. Нито пък се мразят помежду си. 

Това, че Блаже Коневски и Венко Марковски по комунистическа партийна линия са набутали латински букви в азбуката и са изтрили няколко – е, ще се преглътне някак. Правили партийни упражнения. И ние сме правили езикови реформи и продължаваме. Махнахме „еровете”, след това продължихме с опростяването на езика. Авторът например и до днес пише: „упорствува”, но е прието да се пише „упорства”. Езикът е динамична материя. Но простата истина е, че структурно двата езика са идентични – 100%. И никой не знае след години как ще се развият. Защото в ООН имахме регистриран международно признат сърбо-хърватски език. А сега имаме сръбски, хърватски, босненски, черногорски. 

5. Хибридните работи 

Всъщност всичко опира до много прости неща. 

- Има ли някой интерес да ни разединява, да ни спира правото на наш избор, да ни се бърка и да се опитва да ни държи в някакво подчинение и зависимост, като продължава своите евразийски имперски амбиции по вертикалната ос на компаса на Балканите? Вярно е, че балканските елити днес не са тези, които преди 100 г. правиха някакви лоши неща, но винаги има гладни за пари и жадни за самоизява. 
Въпросът е, че онзи, който днес се опитва да ни разединява и работи против всички нас – българи, македонци, албанци, гюпци (цигани), босненци, сърби, черногорци и кой за какъвто се смята, дълбоко бърка. Ние искаме да живеем в мир, разбирателство, сътрудничество и добруване.

ІІ. Едно просто решение за начало:

- Ако има някаква „комисия” по някакви спорни въпроси, първо следва спокойно да се дефинира обектът на дейността й – за какво ще се спори? Ако е за историята – от кога до кога? Ако ще е за учебници – ще видим.

- Има т.нар. червени линии, отвъд които Република България не може да спори. По никакъв начин. Във времето това е линията „1944 година”. Допреди 1944 г. няма никакъв спор, а за след това може да има дискусии. Например за трагичната съдба на т.нар. егейци. Ако някой смята да спори с Република България за Мара Бунева или ММТРО – да чака за НАТО и ЕС в чакалнята. Ще има да чака.  Най-доброто ще бъде т.нар. комисия да се съгласи да изрази публично своите становища в една обща интернет платформа, в която да се изложат аргументите. С документи и неоспорими факти. Няма нищо тайно. Смешно е някакви професори историци да вземат парите на данъкоплатците от Република България и Република Македония, да ядат и да пият за тяхна сметка и с техните исторически дискусии да диктуват темпото на развитие на двустранните отношения. И на практика да набутват историята в съвременната политическа реалност.

ІІІ. И нещо за послеслов 

Добре ще бъде хората, които движат нещата, да не забравят, че процесите се развиват динамично. 

Република България я чакат нелеки дни. Държавата се окопитва с всичките й кусури, но така или иначе върви напред. 

Република Македония също. Само че там има един голям въпрос, чието разрешение е все още неясно. 

ІV. Оптимистично

В оптимистичен план всички вярваме, че нашите изтребители F-16 V/Block 70 скоро ще пазят небето не само над 111 хил. кв. км, но и над още 25 хил. кв. км, включително над Охридското езеро.

V. В Чистилището

Свети Наум е известен като ученика на светите братя Кирил и Методий, който е дарявал спокойствие и е лекувал душевно болните с мъдрост и смирение, с духовна чистота. Хубаво би било следващата среща на нашите държавни мъже да бъде в Охрид. Да отидат до манастира „Св. Наум”, да влязат с „кайче” (лодка) в Билянините извори и да усетят, че добруването на техните хора е мисията в живота им. Не нещо друго.

----
* Авторът е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия.

Този текст е публикуван в новия брой на списание “Клуб Z”

Коментари

Socratus MMXVIII's picture
Socratus MMXVIII
Sokratus

Предложенията

не са много много добри! Да не може да им казваме какви се чувстват, Но е по правилно да казваме, че Македонец и Българин е почти едно и също. Точно както Черногорец и Сърбин! По отношение на езика е много по-добре да им предложим да си направим нова езикова форма. Която да важи и за двете държави. Както в македонският има много чуждици, така и в Българският. При тях са сърбизми, при нас са русизми! Може да си направим и обща азбука. А по отношение на историята - защо да не си напишем общ учебник по История! Авторът е прав, че при Бракята има много митове, но и тук взеха да се въдят много в последно време! Основното от което се притесняват по малките държави е да не би някой да ги завладее и да ги командва от далече, от някоя друга столица. Ако това им го гарантираме ще ги предразположим доста ;)
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Заради такива теб, следващия

Заради такива теб, следващия път ще сме 8 ескимоси и поне единот тях с джедайска религия

Ти си един двойкаджия по

Ти си един двойкаджия по история,БЕ! Черна гора си е била отделна държава. Сръбската носна кърпичка на картата е набъбнала около разпада на Османската империя,руските амбиции да българските територии и безбрежната лакомия на съседите ни. Останалото е в сферата на социабното инжинерство на събратята ти от маркс-енгелското "учение".
 's picture

godo1952

Калин

За мен най-важното е между София и Скопие да има една красива магистрала,а до нея ж.п. линия със скоростен влак. Останалото ще си дойде на мястото постепенно и плавно със смяната на поколенията.

Дали? Преди повече от 30

Дали? Преди повече от 30 години започнахме да чакаме на смяна на поколенията в територията. Биологията е само предпоставка за ползване на възможността за мислене. Т. нар. историци кой знае какво ще измислят? Те са расли в средата за ЦоЦиалистически поколения. Ако не промивка,ще създадат валяк за заглаждане на фактите до неузнаваемост. После чакай нЕкое поколение да ти оправя съчиненията на тема "спорни" моменти.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.