Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Може ли почтеността да се замени с вярата в технологиите? Не, това не е тема за дебат за все по-бързо развиващият се изкуствения интелект. Това е въпрос, който ние всички трябва да си задаваме всеки път, когато в България се заговори за вкарване на технологии в изборния процес. Може ли интернет гласуването, машините за гласуване, скенерите за бюлетини или камерите във всяка секция да заменят желанието за честно политическо състезание?

Един кратък преглед на проблемите на изборите в България през последните 10-ина години показва, че всички те са свързани основно с готовността на политическите партии да играят според правилата. Нито секционните избирателни комисии биха броили “1 към 100”, нито гражданите щяха да продават гласовете си, нито ЦИК щеше да взима странни решения, нито мъртвите души в избирателните списъци щяха да имат такова голямо значение, ако политическите партии бяха истински посветени на постигането на открити и честни избори в България.

Кратката ни изборна история от 1990 г. всъщност показва точно обратното. От липсващите официални резултати на първите свободни избори, през журналистическите разследвания за купуване на гласове на всеки избор, до цирка в Костинброд през 2013, показва, че българските политически партии не гледат на изборите като на основа на демокрацията в страната. За тях те са състезание, което трябва да спечелят, без значение на използваните средства. Ако не вярвате, питайте хората от ОССЕ, които въведоха термина “български влак”, за да опишат една от основните техники за купуване на гласове. Можете да попитате и Венецианската комисия, която вероятно вече се е уморила да предупреждава, че промяната на основни изборни правила в България не може да се прави по-малко от 6 месеца преди изборите. Попитайте някой, който е участвал повече от веднъж в секционна избирателна комисия.

На този фон обаче, от няколко години същите тези политически партии се надпреварват да ни предлагат технологични решения, които ще “оправят” честността на изборите в България. Едните искат интернет гласуване, като лек срещу купуването на гласове, макар че гласуването в нерегулирана среда увеличава тези рискове. Други искат да заменим изпращаните от самите тях представители в секционните избирателни комисии с машини. Президентът Радев, както и "Воля", предложиха камери, които да предават на живо броенето на бюлетините в 12 000 секции едновременно, което на практика ще направи следенето на броенето невъзможно. Други пък се разтревожиха за мъртво родените преференции само, за да са сигурни, че те няма да сработят, дори и по погрешка.

Търсенето на “иновативни” и технологични решения може да продължи вечно. То обаче никога няма да постигне обявената цел – по-честни избори, докато политическите партии не повярват, че честността на изборите е ценност и е тяхна задача; че тя не е само значка на ревера за пред международните организации, а възможност за постигане на по-голямо доверие в политиката и в тях самите. Какъв е смисълът да ни предлагат интернет дистанционно гласуване, докато успоредно с това техни представители ще събират лични карти или кодове за гласуване; какъв е смисълът да ни предлагат машинно гласуване като много добре знаят, че това би дало резултат, само ако напълно замени хартиените бюлетини, което към момента изглежда невъзможно. Няма смисъл и хитроумно “временно” да отлагат въвеждането на тези технологии, докато всъщност не променят нищо друго и продължават да изпращат зле обучени представители на всяко ниво в изборната администрация.

Разказът как технологиите ще направят по-добри изборите всъщност от години измества вниманието от важните въпроси в изборите и по-скоро “убива” смислените предложения, които биха подобрили процеса. Така забравяме, че машините не могат да носят отговорност за опитите за купуване на гласове или грешно преборени бюлетини, трябва да я носят представителите на политическите партии, които ги правят. Коментирайки дълго камерите в секциите, забравяме, че вече всъщност имаме решение на проблема от много години – преброителни центрове, които бяха изпробвани, но съзнателно изпратени в “десетаа глуха”. Интернет гласуването и референдумът за него с нищо не помогнаха да променим ЦИК. Тя остава по своята структура архаична и трудно функционираща организация, чиято “професионализация” беше направена по смехотворен начин.

Живеем в 21 век и очевидно технологиите са навсякъде и помагат за сложни процеси. В изборите обаче, те могат да бъдат само допълващ елемент в среда, където всеки е сигурен, че дори и само с химикал и хартия, неговият глас ще бъде преброен. Всичко останало е просто политическа игра, а при правенето на избори, тя трябва да е забранена.

*Даниел Стефанов е политолог, специалист по изборни системи и наблюдател на избори в различни точки на света. Работил е в Министерството на външните работи и в Министерство на отбраната. В момента е част от Европейския съвет за външна политика.

Коментари

 's picture

godo1952

Калин

Ами вземете да обясните защо Европа по-скоро се отказва от машинното гласуване, вместо да го приветства. На Стария континент няма нито една държава, която изцяло да гласува машинно. Белгия и Франция са единствените, където машините се ползват за гласуване, и то само частично - за някои области. Редица други държави са провели експеримента "машинно гласуване" още преди 10 - 15 години и са го обявили за неуспешен. Нека оставим Азия и Латинска Америка настрани, опишете в Европа колко и кои точно страни практикуват машинно гласуване. Колкото пъти дават откъси от гласуване в Европа, постоянно виждаме хора с пликове пред урните. Какво бил казал президентът Радев не е толкова важно, колкото реалните факти в Европа. Дайте фактическото гласуване в Европа, а за проповедите и напътствията си търсете друга публика.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.