Бързото изкачване по йерархичната стълбица на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, който понастоящем заема втория най-важен пост в Саудитска Арабия, беше възприето като изненада от наблюдателите на саудитската политика, въпреки че историята на кралското семейство в тази страна изобилства с вътрешни борби от дълго време насам.

Досега няма публична реакция на нито един от емирите от саудитската династия, макар и според слуховете, тя да е раздирана от дълбоки противоречия, подхранващи очаквания за преврат срещу сегашното управление. Те бяха потвърдени, макар и косвено, чрез масивната акция по арестуването на емири и други влиятелни фигури, обвинени в корупция. Аферата с "луксозните затворници", които бяха вкарани принудително в големия риядски хотел "Риц Карлтън", продължава да е дискутирана тема в световните медии, въпреки че те бяха освободени след като се съгласиха „доброволно“ да се разделят с огромните си авоари. Според главния прокурор на кралството Сауд ал-Муаджаб, става дума за около 120 млрд. долара в кеш или в акции, ценни книжа и недвижима собственост.

Според редица наблюдатели обаче въпросните емири са представлявали преди всичко заплаха за наследяването на трона от Мохамед бин Салман, тъй като доскоро оглавяваха важни структури, включително и в сферата на сигурността. Така, след като престолонаследникът бе изчерпал всичките други възможности, той прибягна и до физическото им задържане по обвинения в корупция.

Заплахите наследника на трона

В обширно интервю с престолонаследника американското списание „Атлантик“ прави внушението, че поради безпрецедентните действия на Бин Салман във вътрешната и външната политика на страната, той е станал прицел на заплахи за сигурността му. Според медиите той е надминал всичките си предшественици по мащабните мерки за гарантиране на собствената си безопасност при пътуванията му в страната и чужбина.

Както твърди познавачът на саудитската политика Саймън Хендерсън, саудитската династия винаги се е отличавала с предпазливост и е основавала решенията си върху вътрешен консенсус при избора на наследниците на трона, преценявайки техния опит и старшинство. Но от момента на назначаването на 33-годишния Бин Салман за втори наследник на трона през януари 2015 г., а две години по-късно и за престолонаследник, тези правила са били нарушени.

При Бин Салман, който все повече се утвърждава като фактически лидер на страната, Саудитска Арабия тръгна по пътя на икономическите промени (в рамките на "Визия 2030“ за развитието на кралството), както и към осъществяване на антиуахабитски реформи, които трябва да върнат страната към умерения ислям, какъвто се е прилагал преди 1979 г. В рамките на тези реформи властите разрешиха на жените да шофират, бяха разрешени за пръв път и кинопрожекциите.

Въпреки това обаче, обикновените саудитци продължават да бъдат изолирани от политическия живот и от участие в управлението на страната. Не са доволни и хилядите принцове, чиято роля бе силно ограничена. Както стана ясно, понастоящем цялата властова структура, която бе в ръцете на кралското семейство, днес се крепи върху две личности – крал Салман, който е на 82 години и с крехко здраве, и върху фактическия лидер и негов син Мохамед. Привидността на кралската власт на престарелия Салман обаче се оказа полезна за преодоляване на кризата с убийството в Турция на журналиста-дисидент Джамал Кашоги. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и държавният секретар Майк Помпео заложиха на подкрепата за краля, а и той побърза да даде свидетелства, че е реален, а не фиктивен владетел, издавайки укази за отстраняването на медийния съветник на сина си, както и на четирима от шефовете на разузнаването на страната. Не е ясно обаче, доколко тези решения принадлежат на крал Салман.

Най-влиятелният принц

Напоследък Мохамед бин Салман се бе превърнал в най-влиятелния престолонаследник в историята на Саудитска Арабия. След като наследи баща си на поста министър на отбраната преди около четири години, той положи усилия за овладяването на различните родове въоръжени сили в кралството. А след като отстрани предишния престолонаследник Мохамед бен Найеф, той постави начело на Министерството на вътрешните работи младия му племенник - и така лиши чичо му от влияние върху тази важна система.

По подобен начин, след като обвини в корупция последния емир, който можеше да бъде негов претендент за трона, а именно Мутаб бен Абдалла, той го отстрани от поста командир на Саудитската национална гвардия, заменяйки го със сравнително неизкушен в политиката емир. Единствените емири, които запазиха позициите си, са прекалено възрастни, или обратното – твърде млади, за да бъдат възприемани като някаква сериозна конкуренция за Мохамед бин Салман. Сред тях са:

  • Братята на крал Салман. На теория те контролират косвено или чрез своите най-големи синове т.нар. „Комисия по саудитското наследяване“, която утвърждава избора на наследниците на трона. Напоследък медиите започнаха да спрягат името на бившия министър на вътрешните работи Емир Ахмед – последния жив брат на краля, след като той влезе във вербална престрелка с протестиращи в Лондон. Той обаче не играе никаква забележима роля в политиката на двореца. Що се отнася до по-малкия му брат, който обаче не е брат на краля – Емир Мукрин, той се ползва с широка популярност, която се дължи на това, че е пилот на Ф-16. Той бе назначен за емир на региона Хаил и за шеф на разузнаването. За кратък период от време Мукрин бе и един от наследниците на трона. Неговото отстраняване от този най-престижен пост се дължеше на убеждението на крал Салман, че той дължи кариератата си на покойния крал Абдулла. Възможно е неговото отпадане като вероятен крал да се дължи на факта, че майка му не е била законна жена на основателя на кралството Ибн Сауд.

  • Синовете на покойния крал Фейсал. Губернаторът на свещения град Мека, емирът Халид ал-Фейсал, бе назначен за специален пратеник на краля в Турция при президента Ердоган миналия октомври. Но фактът, че е на 77 години, го прави по-подходящ за съветник отколкото за наследник на трона. Неговият полубрат Емир ал-Турки в миналото бе шеф на саудитското разузнаване и посланик последователно във Вашингтон и Лондон, а понастоящем се счита за неофициален говорител на Рияд. С последните си изявления той зарегистрира подкрепата си за Мохамед бен Салман, отхвърляйки негова отговорност за организирането на убийството на Кашоги. При това се знае, че именно той е помогнал на последния да се издигне до поста главен редактор на саудитски вестници, както и  за свой медиен съветник при назначенията си в чужбина, а и като шеф на разузнаването на страната. Друг виден представител на тази кралска клонка, който в миналото заемаше поста външен министър на Саудитска Арабия, бе Сауд ал-Фейсал. Той обаче почина през 2015 г. Бащата на двамата емири се ползваше с уважение като крал, макар че зае трона чрез отстраняване на тогавашния крал, загинал от ръката на племенника му. Това бе безпрецедентно събитие, нанесло удар върху кралското семейство.
  • По-младите емири. Сред тях са синовете на крал Салман, тези на бившите крале, както и определените за наследници на трона. Единствената ярка личност сред тях е Халид бин Салман – по-малкият брат на Мохамед бин Салман, който бе летец на Ф-15, а миналата година, когато навърши 29 години, бе назначен за посланик на кралството във Вашингтон. Понастоящем е извикан в Рияд за консултации. Някои от чичовците му бяха назначени на второстепенни постове в министерствата и в местната власт. Сред тях е Халед бин Бендар – син на предишния посланик на Саудитска Арабия във Вашингтон Бендар бин Султан, който понастоящем е посланик в Германия. Тези стъпки са считани за част от усилията за включване на по-младите издънки от кралския род в управлението на страната, които се приписват на престолонаследника, но не и за трамплин към реалната власт.

Традиционно се смята, че кралството се управлява чрез консенсус, а политиката му се отличава с предпазливост и липса на авантюри. След идването на власт на крал Салман през януари 2015 г. и особено след посочването на Мохамед бин Салман за престолонаследник, тази традиция все повече се нарушава.

Уахабизмът и завръщането към по-умерения ислям

При управлението на Мохамед бин Салман бе направена заявка за изоставяне на уахабитската интерпретация на исляма и за преход към по-умерени религиозни правила, която получи подкрепата на западните партньори на Рияд. Това означава преди всичко, че саудитските власти ще прекратят подкрепата си за ретроградните религиозни училища и за благотворителните организации, които ги финансират. Друга позиция на Рияд, която се харесва на Запада, е новото отношение на кралството към Израел, като органична част от Близкия изток. При това подкрепата за решаването на палестинския въпрос не пречи на Саудитска Арабия да развива технологичните връзки и търговски взаимоотношения с Израел.

По всичко изглежда, че Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел са в основата на нов блок, който се противопоставя на Иран. Мохамед бен Салман постигна голяма победа, когато Тръмп реши да оттегли участието си в ядреното споразумение с Техеран, което и според Саудитска Арабия не ликвидира ядрената опасност от Иран. И в Рияд, както и в официален Вашингтон, се споделя мнението, че бившият президент Обама се е поддал на пристрастното си отношение спрямо Иран. При това е очевидно, че споразумението не доведе до прекратяване разработването на ракетната програма и на нови бомби от режима на аятолласите.

Йеменската война, която започна през 2015 г., е още една инициатива на Мохамед бин Салман, която получи подкрепата на Вашингтон. Кралството си постави за цел ликвидирането на преврата на хусите, подкрепяни от Иран. Вместо това обаче проличаха слабостите на саудитските сухопътни сили, както и неефективността на техните ВВС. Същевременно войната доведе до тревожни нива на граждански загуби поради липсата на прецизност на бомбардировките.

Поради всичко това американските политици бяха разделени в  мнението си по отношение на Мохамед бин Салман дори преди убийството на Кашоги. От известно време ЦРУ изразява съмнение в мотивите на престонаследника, което контрастира с доброто взаимодействие на американците с предшественика му Мохамед бен Найеф, както и поради подкрепата на агенцията за традиционно консервативната политика на кралството. Що се отнася до Държавния департамент и Пентагона, те подкрепят стратегическия интерес на страната от сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната, без обаче да се идентифицират с политиката на Тръмп. Това пролича и от пресконференцията на Помпео във вторник, в която за осем минути държавният секретар се обърка в стремежа си да подкрепи позицията на своя шеф. Най-близка позиция до тази на президента има Джон Болтън, съветникът на Тръмп по националната сигурност. Ако обобщим, докато ЦРУ заема най-враждебна позиция спрямо Мохамед бин Салман, Държавния департамент, заедно с другите правителствени ведомства, предпочитат да балансират между двете крайни позиции. Най-големият проблем за Саудитска Арабия е че всичко зависи от Тръмп и оставането му на власт. Както е известно, обществената подкрепа за господаря на Белия дом намалява, което се отрази и на неотдавнашните избори, довели до загубата на Републиканската партия на 40 места в Конгреса. Всичко това вещае нови проблеми за Рияд. Персоналната подкрепа на Тръмп за престолонаследника на Саудитска Арабия прави американско-саудитските отношения заложник на вътрешнополитическите антагонизми на Америка.

Естествено, не става въпрос САЩ да се откажат от Саудитска Арабия, нито пък да отстранят престолонаследника. Това не е във възможностите на Вашингтон, който няма достатъчно влияние вътре в кралството. Дори ако Тръмп съумее да ограничи щетите от казуса „Кашоги“ обаче, саудитският проблем ще продължи да разделя американските политици, както и конгресмените, а и американската публика като цяло. Става дума за безпрецедентна криза в двустранните отношения. Възможно е назначаването на бившия генерал Джон Абизейд за посланик в кралството да допринесе за частичното преодоляване на кризата на политическо ниво, след като в течение на две години американското посолство в Рияд оставаше без титуляр. Това обаче няма да е достатъчно за американското обществено мнение.

Аферата "Кашоги" породи предположения и очаквания, че кралската династия ще накаже и изолира Мохамед бин Салман, поради диктаторските му забежки, както и авантюристичния му стил. Това досега не се потвърждава от развитието на нещата. Престолонаследникът продължава да олицетворява бъдещето на кралството, като внушението е, че неговото отстраняване би създало голяма празнина. Въпросът е – докога? Доскоро се смяташе, че перспективата той да стане крал ще осигури на Саудитска Арабия десетилетия на стабилно развитие. Сега обаче се вижда, че подобни очаквания са били преждевременни.