Както обикновено, руснаците говорят за провокация, украинците за доказателство за руската агресия срещу страната им и за нова фаза на конфликта. В неделя спорът ескалира в Керченския проток между три кораба на украинския флот и руската гранична охрана. Протокът Керч се намира между Русия и анексирания и обсаден Крим. Отзад е Азовско море, което според двустранни договори се смята за руско-украинско вътрешно море и в него могат безпрепятствено да плават бойни кораби на двете страни. Всъщност би следвало да е така.

Сега руснаците обвиниха украинците в нарушаване на териториалните им води. Украинците заложиха на международното право и на факта, че водите пред крайбрежието на Крим продължават да са украински. В крайна сметка руснаците нападнаха кораб на украинците, чували са се и изстрели. Руснаците конфискуваха украинските кораби и арестуваха екипажите.

Както и да се нарекат събитията от неделя в Керченския проток, те могат да се окажат от вътрешнополитическа полза както за стопанина на Кремъл, така и за украинския президент Петро Порошенко.

Твърдата реакция на руския граничен флот не беше автоматизъм. За последно през септември руснаците безпроблемно позволиха два кораба на украинския боен флот да преминат през протока Керч на път за пристанището на Бердянск. Всъщност ставаше въпрос за остарели и леко въоръжени кораби. Преди това обаче Киев изпрати две модерни патрулни лодки към пристанището на Бердянск, намиращо се на западния бряг на Азовско море. Там вече се намират десетки руски бойни кораба. Русия от месеци блокира търговски кораби в Керченския проток, което води до милиони загуби за икономиката в Югоизточна Украйна. Че Киев изпрати по вода две модерни патрулиращи лодки в Азовско море, за Москва беше добре дошъл повод за демонстративна атака. При това адресат беше и публиката в страната и то няколко дни след петата годишнина от началото на протестите на Майдана, които за Русия са държавен преврат.

Владимир Путин може да се възползва от ескалацията на конфликта с Украйна. След оспорваната пенсионна реформа доверието към него спада. Според социологически проучвания едва 45 на сто от руснаците биха го подкрепили, ако президенттските избори бяха сега. Това е съсипващ резултат за авторитарен господстващ. Толкова нисък рейтинг Путин имаше за последно през февруари 2014 г., само седмици преди анексирането на Крим.

След като Путин отново се прицелва в Украйна, най-вероятно се надява рейтингът му отново да се покачи, както беше след анексирането на Крим. Откриването на струващия милиарди мост над Керченския проток не доведе до голям пропаганден ефект. Значи от перспективата на Кремъл нова конфронтация няма да навреди. Путин разполага със средства за ескалация на конфронтацията и трайно да блокира достъпа на украинците към пристанищата на Азовско море без да се безпокои от противодействието на малкия флот на Киев.

За разлика от Донбас сега може да се играе с открити карти, ако от руска гледна точка става въпрос за суверенитет и защита на границите от хаоса на “киевската хунта”.

Резулати от социологически допитвания са повод за загриженост не само за Путин. На 31 март догодина в Украйна предстоят президентски избори. Шансовете за преизбиране на сегашния президент Порошенко се топят. Според отделните допитвания Порошенко в момента е на второ, дори на трето място. Най-голямата му конкурентка Юлия Тимошенко е на челно място в класацията.

Кой ще дойде след Порошенко?

Официално предизборната битка не е започнала, но вътрешнополитически сега в Украйна няма по-важна тема от тази за наследника на Порошенко, който губи доверието на украинците заради повишаване на цените за живот и боксуваща борба с корупцията.

Победителят на вота през 2014 г. обаче не иска да се предава. Той трябва да завоюва успехи, като например отделянето на украинската православна църква от Москва. Още отсега Порошенко си прави реклама с плакати, на които е изписано “Армия, език, вяра”.

След анексирането на Крим Украйна преживява първата открита ескалация с руснаците, които за разлика от Донбас сега не я прикриват. Това дава на Порошенко изключителна възможност отново да се демонстрира като президент на държава, намираща се във военно положение. Украинският президент няма да загърби тази възможност. Точно по време на ограничена конфронтация, която за щастие досега не взе жертви, Порошенко обяви военно положение. Той не го направи в разгара на конфликта в Донбас през лятото на 2015 г. Тогава се говореше за “антитерористична операция”.

Тогава Порошенко се страхуваше, че Международният валутен фонд ще блокира кредитите за Украйна, тъй като фондът не финансира държави в условията на военно положение. Сега на карта са заложени 4,5 милиарда долара кредит от МВФ, което изглежда не е от значение за Порошенко.

Украинският президент обещава, че по време на военно положение няма да бъдат ограничавани гражданските свободи на съотечствениците му. От правна гледна точка обаче биха били възможни ограничения на свободата за събрания и на медиите. Посред предизборна фаза това би бил тежък удар за младата украинска демокрация.

Авторът е кореспондент на "Ди Велт" в Москва.