В Русия расте гневът срещу Путин: “Задава се гражданска война.” Това пише германският журналист и автор на поредица документални книги за Русия Борис Райчустер в своя публикация за немското издание на “Хъфингтън пост”.

“Ще има гражданска война”, казва таксиметров шофьор в Москва. Подчертава, че всъщност не е таксиметров шофьор. Той е около 35-годишен, с кръгло лице. Да го наречем Игор, за да си няма проблеми. Той е юрист с две висши образования. Въпреки това в руската провинция е печелил сума, равняваща се на около 330 евро на месец.

“С тези пари не можех да изхранвам семейството си”, казва Игор. Като държавен служител естествено е имал и други алтернативи да припечелва – сиреч възможност да получава подкупи.

Игор уверява, че никога не би го направил, но добавя:

“Който при тази система не краде, измаменият е той.”

В Москва живее от няколко месеца. При 14 часа зад волана на таксито висшистът припечелва доста над 1000 евро месечно. По-голямата част изпраща на семейството си.

Докато Москва се развива и в сравнение с нея дори Берлин изглежда беден и непривлекателен, провинцията в царството на Путин тъне в мизерия. Според Игор хората буквално гладували. На въпрос дали повечето руснаци не продължават да винят Америка и Запада за бедността си, както им втълпяват държавните медии, Игор клати глава:

“Все по-малко хора вярват, че Западът е виновен за всичко. Повечето са бесни на Путин, изключително бесни.”

Моментната картина, добита в едно такси, е всичко друго, но не и представително проучване. Същото се отнася и до факта, че все повече руснаци в столицата при разговори с чужденци открито изразяват недоволство от правителството.

Но субективното впечатление беше потвърдено. Допитване до 1600 руснаци от 52 региона показва нарастващо недоволство. Социологическото проучване е на московския център “Левада”, последният полунезависим институт за проучване на общественото мнение, на когото преди президентските изори през пролетта на тази година властите надянаха намордник.

Расте гневът срещу Путин

Резултатите от проучването са прелюбопитни.

61 на сто от руснаците са убедени, че президентът Путин носи цялата отговорност за проблемите в страната. Това е най-високият процент досега при отговор на този въпрос.

Към това трябва да се прибавят и 22 на сто от допитаните, според които Путин носи “известна отговорност”.

Преди година резултатите бяха по-ниски. Тогава 55 на сто съзряха пълна отговорност на Путин, 21 на сто – известна отговорност.

За западни наблюдатели може и да е нещо естествено, че сега 83 на сто от хората вменяват във вина на президента лошото положение в страната. В Русия обаче това съвсем не е естествено. Години наред популярността на Путин като стопанин на Кремъл, както и при предшествениците му, се крепеше на вярата на поданиците в добрия цар, заобиколен от зли сили. Западът пък го възпрепятствал да управлява добре и справедливо.

“Според стара руска поговорка бездарен танцьор винаги изнамира нещо, което му пречи да танцува. Междувремено все повече хора разбират, че тази мъдрост важи и за Путин. От 18 години той командва в Кремъл. Докога ще изкарва все други виновни”, гневи се таксиметровият шофьор Игор.

Защо расте недоволството от Путин

Както някога Михаил Горбачов и Борис Елцин, които от народни герои се превърнаха в охулвани политици, тъй като хората все повече затъваха в икономически проблеми, сега и при Путин тронът се клати по същите причини.

Първопричината за недоволството е влошаване на икономическото положение и повишаването на възрастта за пенсиониране, обяснява социологът Денис Волков от центъра “Левада”. В бъдеще мъжете ще трябва да работят до навършване на 65 години, жените до 60 г. в страна със значително по-ниска продължителност на живот в сравнение с Германия. На направляваните медии за масово осведомяване не им се удаде да убедят хората, че самият Путин не е знаел за реформата, подчертава политологът Волков.

Това е и своего рода отмъщение за Путин, че води политика по свой образ и подобие.

При запитване от последната неделя кого бихте избрали за президент на второ място с едва 4 на сто е политическият клоун Владимир Жириновски.

Изхождайки от тази политическа монокултура, за Путин е алармиращо, че половин година след президентските избори, когато той спечели 77 на сто подкрепа, сега е малко над 60 на сто.

В условията на демокрация подобна цифра би означавала изключителен успех. Съвсем друго е при авторитарен режим, при който важни медии, особено телевизии, словославят държавния глава, а критици на режима непрестанно попадат в затвор или в гробище.

Последните разултати от социологическото проучване обаче показват, че бавно, но неизбежно масираната пропаганда губи въздействие. Недоволството сред мнозина сега е по-силно изразено, отколкото страхът да го изяват, и то въпреки затягането на гайките през изминалите години.

Общо погледнато, популярността на Путин падна до стойности отпреди анексирането на Крим.

“Хората прозряха, че Крим не се яде”, казва саркастично таксиметровият шофьор Игор.

Криза на системата

“Сблъскваме се с голяма криза, криза на системата”, предупреждава Генадий Гудков, бивш полковник от тайните служби и бивш вицешеф на Комисията по сигурността в Думата. Той е един от най-известните опозиционни критици в Русия.

В действителност антизападният курс на Путин не е насочен толкова срещу Запада, а по-скоро трябва да се възприема като сигнал към хората в страната, е мнението на бившия колега на Путин от КГБ.

“Посланието гласи: Обкръжени сме от врагове, трябва да се сплотим около президента. Единствено с подобен образ на врага може да се обясни на хората защо живеят все по-зле. Ето защо и лайтмотивът на държавните медии е да насаждат страхове предимно по адрес на САЩ и Запада”, казва Гудков.

Според него дълго време войните в Украйна и Сирия са отклонявали вниманието на руснаците от реалните им проблеми, но този ефект отдавна е отминал. Ето защо и Кремъл е безпомощен. Притиснат, Путин се опитва да подклажда антизападните настроения, но това е игра с огъня, подчертава бившият служител на тайните служби и смръщва чело.

“Правителството няма рецепта срещу загуба на доверие. Това го прави непредвидимо и е много опасно както за самата Русия, така и за света”, предупреждава Гудков и добавя: “Намираме се във фаза на стагнация и фрустрация. Умните хора разбират, че страната ни се намира пред големи трусове, но никой не знае как да ги предотврати. Чувството, че при това положение нищо не можеш да направиш, ужасно потиска психиката.”

Хората не били недоволни единствено от правителството. Те станали апатични, били и крайно разочаровани. Тъй като липсвали реформи, както и вентил за мирни протести, би могло да се сигне до драматични обстоятелства, включително кръвопролития и гражданска война, предупреждава бившият шеф на Комисията по сигурност в Думата.

За каращият в Москва такси юрист това предупреждение може и да е преувеличено. Но не бива да се пренебрегва изреченото от отлично информирания бивш служител от тайните служби.

Мнозина на Запад не осъзнават, че още са живи страховете от гражданска война у хората в Русия след кървавите събития в Чечня, а Северен Кавказ и до днес е смятан за буре с барут.

Все пак Гудков съзира искрица надежда – на елита му втръснал антизападният курс на правителството. От бизнес и частна гледна точка богатите и всесилните били заинтересовани от Запада и искали нормални отношения.

“Но почти целият днешен елит дължи благосъстоянието и властта си изключително на Путин и на неговата система. Ето защо тези хора  споделят недоволството си в частен кръг, но не смеят да го направят публично, камо ли да предприемат нещо”, казва Гудков. Колебае се за миг и добавя две думи: “Поне досега.”