Жестоката горещина е опустошила посевите със зърнени култури из Северна Европа, а комбинация от засушавания и проливни дъждове в житницата около Черно море намали очакваните добиви, появиха се опасения, че ще има още щети, които ще вдигнат цените, съобщава Ройтерс. 

С наближаването на жътвата в Северна Германия - втория след Франция най-голям производител на пшеница в Европейския съюз - се появяват нови доказателства за щети по реколтата и наблюдателите на няколко пъти снижават очакванията за добивите в 28-членния блок.

"Ситуацията в Северна Европа е катастрофална", казва Андре Дефоа, главен анализатор в "Стратеджи грейнс".

Миналата седмица тази консултантска компания намали прогнозните си очаквания за реколтата от хлебно зърно за 2018 г. в ЕС (най-големия производител на зърно в света) до нива под 130 милиона тона. Това е най-ниското равнище от шест години насам, макар че Дефоа каза, че прогнозата може да бъде ревизирана още веднъж. 

Франция - топ производителят в ЕС - също страда от екстремни прояви на времето и прогнозите са, че добивите й ще бъдат около 34 млн. тона в сравнение с 36,6 млн.тона през миналата година. Знойната топлина удари пшеницата и в Скандинавия, и другите балтийски държави, като в Швеция се очаква реколтата да спадне с 40 на сто на годишна база.
А във Великобритания, където засушаването може да доведе до петгодишно дъно на добивите на пшеница, фермерите тревожно очакват резултатите, докато на север жътвата започна. 

Спомени за сезона 2007/2008

През последните три седмици цените на пшеницата в Европа се покачиха с 15 на сто. В сряда те достигнаха връх за периода от края на 2014 г. - 208,50 евро за тон на фона на нарастващи опасения за доставките на пшеница по света. 

Крайното въздействие на тези процеси ще се усети на световно ниво, тъй производството ще достигнат най-ниските равнища от пет години насам, обяви миналата седмица Международният съвет по зърнените култури (International Grains Council), след като коригира надолу прогнозите си за водещите четири европейски производители - Франция, Германия Великобритания и Полша. 

Повишаването на цените на пазара на пшеницата възражда спомените за сезона 2007/08, когато увеличаващите се цени на зърното предизвикаха хранителна криза. Сега обаче анализатори казват, че високите цени и други зърнени култури може отчасти да компенсират дефицита. 

Посевите с хлебно зърно в Германия, притиснати от най-високите от 1881 г. температури през месец май, се очаква да дадат 25 на сто по-слаба реколта тази година, казват от фермерската асоциация Де Бе Фау (DBV). Размерът на щетите може да накара Германия, която е сред най-големите износители в Европа, да внася през следващите години. Щетите породиха призиви от страна на Де Бе Фау за отпускането на един милиард евро субсидии заради сушата. 

Във Франция посевите не са толкова засегнати и там е започнала жътвата. Сега се смята, че френските износители на пшеница имат най-голяма изгода от бедите, сполетели съседите; фермерите в САЩ също може да извлекат полза, като евентуално изпреварят Русия като водещ износител, казват анализатори. 

Дъждовете около Черно море

В черноморския регион посевите бяха засегнати както от суша, така и от проливни дъждове, което се отрази зле на качеството на зърното. 

Грижата за качеството е ключова за Русия, защото означава, че на световните пазари ще бъде предложена по-малко пшеница за мелене или качествено хлебно зърно.

"По принцип е ясно, че реколтата няма да достигне миналогодишните рекорди, но все още изглежда, че ще бъде относително голяма", казва Аркадий Злочевский, президент на Руския съюз на зърнопроизводителите. "Проблемите са свързани предимно с качеството", добави той. 

"Стратеджи грейнс" смята, че реколтата в Русия ще спадне с 18 на сто тази година, казва Дефоа. През 2017 г. в Русия бяха пожънати рекордните 85,7 милиона тона хлебно зърно, вкл. твърда пшеница. В съседна Украйна, която изнася голяма част от реколтата си, добивите ще спаднат с 16 на сто до 22-23 милиона тона заради пролетната суша и летните проливни дъждове, каза украинският министър на земеделието. 

В Румъния - трета в ЕС по износ на пшеница - добивите ще са поне с 20 на сто по-ниски, казва Лоренциу Бачу, президент на фермерското сдружение ЛАПАР (LAPAR), според когото големи площи с посеви са изцяло унищожени. Спадът в добивите може да бъде още по-голям; ден след ден процентът се покачва и ситуацията по места се влошава", казва той и добавя: "Дъждовете не спряха поне за ден".

Брюксел обяви мерки в подкрепа на земеделците

Стопаните на село ще могат да получат авансово преки плащания и плащания за развитие на селските райони и ще могат да използват земя, на която досега не е било позволено да отглеждат зърнени култури, за да могат да изхранят добитъка си, обяви днес Европейската комисия.

Земеделците ще могат да получат 70 на сто от преките си плащания и 85 на сто от помощта за развитие на селските райони от средата на октомври, вместо да я чакат по график в края на декември, се казва в съобщението.

Те ще могат да използват за изхранване на добитъка площи, които би трябвало да бъдат заети с други култури по правилата за сеитбооборота, както и земи, които би трябвало да оставят под угар по екологични причини.

Съществуващите правила за държавна помощ в селското стопанство позволяват тя да покрие 80 на сто от загубите от сушата (90 процента в райони с природни ограничения). Покупката на фураж може да се класира за такава помощ на основание материални щети или финансови загуби.

Компенсацията за вреди може да се отпуска, без да се уведомява Комисията. Държавите членки могат да отпуснат по €15 000 на фермер в рамките на 3 нодини.

Досега цените на храните падаха

Световните цени на храните през юли 2018 г. са ускорили понижението си, основно заради поевтиняването на зърнените и млечните продукти, захарта, месото и растителните масла. Това сочи индексът на цените на хранителните продукти на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН, информираха ТАСС и Ройтерс. 

През юли индексът се е понижил с 3,7 на сто на месечна основа до 168,8 пункта, което е най-резкият спад на цените от края на 2017 година. 

Индексът през юни се понижи за първи път от 2018 година, отстъпвайки с 1,3 на сто до 173,7 пункта. 

Експерти на организацията уточняват, че данните са обусловени от цялостното поевтиняване на основните групи храни, включително млякото, захарта, зърнените храни и месото. 

Най-силно върху спада на общия показател се е отразило поевтиняването на млечните продукти - с 6,6 на сто спрямо предходния месец. Индексът на цената на захарта е загубил 6 на сто, приближавайки тригодишен минимум, заради корекцията към повишение на прогнозата за производството в Индия и Тайланд. Индексът, отразяващ цените на зърнените храни, се е понижил с 3,6 на сто спрямо юни и сега е на равнище, близко до миналогодишното. 

Индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие следи месечните промени в международните цени на кошница хранителни продукти.

(БТА и екип на Клуб Z)